С армите са българското ястие с най-много имена у нас. Това обясни пред „Телеграф“ езиковедът от БАН проф. Ана Кочева. Те са включени в интерактивната кулинарна карта, която е напълно готова. За целта учените са обиколили около 80 населени места у нас, в които са записали специфични гозби през последните четири години.
„Така сармите са фтички в Троянско, пилета в Тетевенско, гушки в Пазарджишко, Пловдивско и част от Родопите, топки в Сярско и Драмско, увивки в Босилеградско и в най-югозападната част на Македония и дори кюфтета във Врачанско и Плевенско“, обясни проф. Кочева.
Реализацията на проекта е отговор на интереса на хората към кулинарията. Чрез него учените представят богат и архаичен пласт от народната лексика, свързана с ежедневното и празнично хранене на българина.
Проекти
„Родиха се идеите за два проекта - за съставяне на български диалектен кулинарен речник и изработване на интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия. Първият още не е приключил. Той ще представя диалектното многообразие в определена тематична група - традиционни храни и напитки. Резултатите от втория проект са факт, вече разполагаме с единствената по рода си интерактивна карта“, казва още езиковедът.
Самата карта представя езикови и етнографски материали, аудио- и видеозаписи, галерия от снимки, свързани с кулинарната култура на българите като част от националната идентичност.
Пандемия
„Направихме известна принудителна пауза през първата пандемична пролет, когато страхът беше обзел всички ни, да не говорим, че общувайки преди всичко с възрастни хора, се налагаше да се дистанцираме от тях, да ги пазим. След това постепенно страховете се поуталожиха и тръгнахме отново на теренни експедиции. Посетихме някои напълно непознати кътчета на България, за които предварително знаехме, че там се пазят архаични говори, но пък не очаквахме нищо конкретно в кулинарно отношение“, обясни проф. Кочева.
Така по време на експедициите си учените са имали възможност да се докоснат до 100-годишни рецепти като печената тиква с лук от Трявна и стогодишното Кисимово тесто, което и до днес замесват във Велико Търново.
Яна Йорданова
