И рански природозащитници са се мобилизирали в защита на последните оцелели азиатски гепарди, докато правителството на Чили взима спешни мерки за опазването на традиционна мида, предаде Франс прес.
Фотокапани, монтирани в северната иранска провинция Семнан, за последен път са регистрирали азиатски гепарди преди две години, отбелязва Раджаб Али Каргар, вицепрезидент на Националния проект за защитата им.
Навремето хабитатът на гепардите - най-бързите сухоземни животни на планетата, развиващи скорост до 120 километра в час, се простира от източните предели на Индия до атлантическото крайбрежия на Сенегал и крайните северни райони на Африка. И ако на места в Африка днес все още се срещат гепарди, в северните райони на континента и в Азия хищните животни са почти изчезнали.
Подвид Acinonyx jubatus venaticus, известен още като азиатски гепард, е класифицилан като критично застрашен от Международния съюз за защита на природата.
Иран стартира проект за опазването на застрашените животни през 2001 г., след като осъзнава, че никъде освен в страната не са останали азиатски гепарди. Към настоящия момент броят им в Иран е около 50. През 2016 г. е установено, че в цялата провинция Семнан има около 20 гепарда.
След военния конфликт с Ирак (1980-1988), иранските природозащитници смятат, че гепардите са напълно изчезнали, но страховете им не се оправдават. След края на войната основната заплаха за животните са липсата на плячка и фермерските кучета. Гепардите често стават и жертви на пътни инциденти.
Чили същевременно води борба за опазването на местната "кулинарна звезда" - мидата от рода Еnsis, известна като мача, жертва на собствената си популярност.
Едно от най-тачените блюда в чилийската кухня - от крайбрежни таверни до най-изисканите ресторанти в столицата Сантяго, е мача с пармезан. В резултат на популярността на ястието мекотелото е свръхесплоатирано. За да опазят мидата, срещата единствено край бреговете на Чили и в южните части на Перу, чилийските власти са решили драстично да ограничат улова й.
Мидите мача почти изчезват от Чили след като явлението Ел Ниньо през 1997 и 1998 г. затопля тихоокеанските води. След края му популациите им успяват да се възстановят. Според чилийския биолог Хайме Агусто понастоящем свръхуловът представлява много по-сериозна заплаха за оцеляването им.
Монитор
