К олекционер от Стара Загора показа уникален нагръден знак за отлична стрелба в пехотата, който бил учреден със специален указ на княз Александър Батенберг през далечната 1880 година.
През изминалите десетилетия оцелели само два знака, единият е в трезорите на Военноисторическия музей, а другият е притежание на Николай Гичев.
Той признава, че попаднал случайно на експоната, докато обикалял великотърновското „тържище”. Случил на момент, оказало се, че бившият притежател на отличието предпочитал да търгува с антични монети и с лека ръка, срещу няколко десетачки, се разделил със знака.
Пак от там след време се снабдил и с няколко грамоти, придружаващи бойните отличия и украсени с подписите на княз Батенберг и канцлера по ордените в княжеството Менгес. Сред тях има и истински уникат от 1883-та, на чийто гръб е изписано указание, че медалът се заменя с орден.
Сред стотиците свидетелства на воинската слава Гичев съхранява и два плакета:
сребърен и бронзов, отлети по повод абдикацията на княз Батенберг от 26 август 1886 г.
Попаднал на тях, докато водел преговори с наследници на някогашен кавалер на Кръст за храброст - 4-та офицерска степен от 1880 г., от т.нар. петербургска емисия. Старозагорецът предполага, че орденът е принадлежал на човек, много близък до абдикиралия монарх, тъй като такива плакети били изключителна рядкост.
Преди време успял да прибави и още един „трофей“ – наградна грамота, връчена на командира на някогашния 6-и търновски полк, през 1885-1886 г. полк. Цачев. А към нея прибавя и свидетелство от МО за завършена стрелкова школа, върху което стои гриф „Строго секретно”. Грифът бил поставен заради факта, че през 1925 г., по силата на позорния Ньойски договор сме нямало право на подобна дейност и емисари на държавите-победителки контролирали „под лупа“ разходването на всяка една оцеляла манлихера и патрон за нея.
След дълги преговори с други колекционери успял да се сдобие с екземпляр на Орден за военни заслуги с отличие – Трета степен, връчван през 1916 г. за изпълнение на особено отговорна мисия по фронтовете на Първата световна война. Липсвала украсата с дъбови клонки, но който търси – намира, и не след дълго и тя „кацнала” в колекцията, за да бъде удовлетворението пълно.
В колекцията си, събирана вече десетилетия, Николай Гичев (наследник на фамилия, чиито корени е успял да проследи до 1770 година) има над 700 воински отличия: нагръдни знаци, ордени и медали, давани на войници, сержанти и офицери от българската армия от първия ден на създаването й до днес.
Сред най-ценните е войнишки кръст за храброст, който трябвало да бъде връчван на завръщащите се от фронта в края на Втората световна война. По поръчка на армията била отлята пробна серия от майстора Страхил Милошев, но никой не съобразил че формата копира наградата от времето на Кобургите и отличието така и не било използвано. Според Гичев от тази пробна партида са останали 5 или 6 бройки и никой от притежателите им не възнамерявал да разменя или продава.
Христо Христов
