Д арението на Евлоги Георгиев, с което е построен Софийският университет, се равнява в днешни пари на 602 милиона лева. Това съобщи пред „Телеграф“ доц. Ралица Симеонова-Ганева, доктор по икономика и преподавател в Стопанския факултет на СУ. Тя и колегите й доц. Мартин Иванов, доктор по история, и доц. Калоян Ганев, доктор по икономика, са се заели с мащабен проект, като са си поставили за цел да изчислят индекса на потребителските цени, тоест инфлацията, от 1750 до 2020 г. Тримата са пресметнали и даренията на видни българи от миналото, сред които е и Евлоги Георгиев.
По думите на доц. Ралица Ганева неговата благотворителност го поставя на същото ниво като съвременни магнати от ранга на Бил Гейтс и Илон Мъск, които дават огромни суми от богатството си за филантропски каузи. За изчисляване на настоящата стойност на дарениетона Евлоги Георгиев тримата учени са стъпили на окончателното решение на румънския съд от 1911 г., който оценява сумата на 13 млн. тогавашни лева. Тези пари са еквивалентни на днешни 602 млн. лева"., посочи доц. Ганева.
Самото завещание е сложно, има много компоненти и стъпваме на това решение, изхождайки от идеята, че все пак делото е продължило дълго. То е било от голям обществен интерес, добави тя. Делото се води години наред от наследниците на Евлоги Георгиев, които след неговата смърт през 1897 г. са се надявали да забогатеят, но остават разочаровани, след като адвокатът им прочита завещанието. Оказва се, че почти цялото имане българският магнат е завещал за благотворителност, като основната част от сумата е предназначена за построяване на Висше училище в България. Евлоги Георгиев доживява до 77-годишна възраст, а построяването на СУ е венец на неговата филантропска дейност. В благотворителните инициативи участва и по-малкият му брат Христо, който обаче умира едва на 48 г., без да доживее големите дела, с които днес помним карловските братя. Макар да губи живота си прекалено рано, историците го поставят редом до брат му, тъй като в завещанието си Евлоги посочва и неговите заслуги за дарението, предвидено за строеж на университет. Дори първоначалното желание на по- големия брат било висшето училище да носи името „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“ и да бъдепостроено в родния им град. После обаче наследниците правилно решават, че висшето училище трябва да е в столицата. Евлоги Георгиев е бил предприемач от европейска величина. За да си представим мащаба на богатството му, което дарява почти изцяло за благотворителност, можем да изхождаме от това, че по онова време средната заплата на един работник в промишлеността е била 50 лева. Оказва се обаче, че друг български магнат може да претендира за дарител No1 на новото време в България. Това е роденият в Свищов Димитър Ценов, който завещава парите и имотите си за създаване на Висшето търговско училище в родния му град, което сега носи и неговото име. През 1912 г. Димитър Ценов дарява 40 милиона лева за учредяване на Стопанската академия в Свищов. В днешни пари това се равнява на над 1 милиард и 700 милиона лева.
„Тези хора са успели въпреки това, че са тръгнали от България, на фона на Европа са били големи имена. Големи са по дух, защото не са пръснали парите за
луксозно потребление. Те са дарили тези пари за развитие на висшето образование в родината“ коментира доц. Ганева.
Норма
„Това е била една от нормите на тогавашното общество – да се дават дарения. Дарителството е в кръвта на нашата нация“, посочи видният историк проф. Пламен Павлов.
"Това е бил жест към обществото, който се е смятал за една съвсем нормална практика. По думите му не бива да се изненадваме, че имаме такива грандиозни дарители. През Възраждането дори книгите са се издавали благодарение на спомоществователи, в период когато книгопечатането е било много скъпо. „Малко хора знаят, че най-много спомоществователи на сборника на Братя Миладинови „Български народни песни“ има от Хасково. Бащата на Васил Левски – Иван Кунчев, също е подкрепял издаването на възрожденски книги“, посочи още историкът.
Работниците отделяли половината от дохода си за храна
Тримата учени от СУ по време на изследванията си са успели да проучат какъв е бил семейният бюджет на едно обикновено българско семейство от средата на
19-и век. Първият семеен бюджет е от 1848 г. и е описан от двама френски изследователи, които обикалят Европа и правят невероятни изследвания и анализи.
Те изследват бюджета и начина на живот на едно самоковско домакинство. Мъжът е работник в малка железничарска фабрика. Този бюджет разкрива как са
живели българите тогава. Давали са за храна 47% от разходите си. За спиртни и алкохолни напитки са отивали 3%, за тютюн – процент и половина, за облекло – 20%, тоест очевидно са инвестирали в себе си. За жилището – отопление и осветление, са давали 8%. По онова време обаче хората са били доста ограничени, светели са си със свещи и газови лампи, не им е било толкова топло. Съвременният дял на тези разходи е 14-15%, но ние имаме друг начин на живот, посочи доц. Ралица Ганева.
По думите й разходите за храна на българина са почти константа през годините, а падат като дял до 30% едва в навечерието на влизането ни в ЕС.
Вулканът Лаки предизвиква Френската революция
Изригването на исландския вулкан Лаки през 1783 г. може би е една от причините за избухването на Френската революция и носи инфлация в Европа, която дотогава е била почти непознато явление. Вулканът изхвърля изключително голям обем серни емисии. В атмосферата постъпват 120 млн. т серен диоксид. За да си представим мащаба на екологичната катастрофа, трябва да знаем, че това е било около три пъти повече от излъчените емисии от цялата годишна европейска промишленост през 2006 г. При това изригването се е случило на по-голяма надморска височина и проблемът се оказва дългосрочен. Затъмнява се небето, в Европа много хора умират заради отравянето на атмосферата, засегната е и Северна Америка, а в Япония настъпва глад. Реколтата във Франция през периода 1783-85 г. е много лоша и цените на храните скачат. Много историци смятат, че тези гладни години са една от причините за революцията.
София Симеонова
