К алендарът на 2023 година е изключително наситен откъм астрономически явления. Наред с метеорните потоци от територията на България ще могат да се наблюдават две от 4-те затъмнения, коментира пред „Телеграф“ Пенчо Маркишки, физик от Института по астрономия при БАН и от катедра "Астрономия" при Софийския университет.
През летните и есенните нощи ще се виждат ясно планетите Марс, Юпитер и Сатурн. А още в края на месец януари (30-и) феновете на небосклона ще могат да видят Меркурий. Родният учен обяснява, че като най-близка до Слънцето планетата се наблюдава трудно и за кратко – вечер след залеза на запад или рано сутрин преди изгрева на изток.
Шанс
През новата година българите ще имат шанса да гледат метеорните потоци при сравнително добри условия. Сред тях най-важното е Луната да е в такава фаза (около новолуние или трета четвърт), че светлината й да не засенчва „шоуто на падащите звезди“. В това отношения най-благодатни ще са Персеидите – с максимум на 13 август, и Геминидите, чийто пик ще е на 14 декември вечерта. Особено добри ще са условията за наблюдения на последния поток, при който теоретично при идеални наблюдателни условия се очакват до 150 метеора на час.
На 1 и 2 март вечерта около 19 ч. ще се наблюдава сближаване, т.нар. съединение, на двете най-ярки планети – Юпитер и Венера. Уникалното явление ще е достъпно за наблюдение с невъоръжено око над западния хоризонт.
“През 2023 г. ще се случат и общо четири затъмнения, като две от тях ще бъдат слънчеви, а останалите две - лунни. За разлика от слънчевите лунните ще бъдат видими от България“, информира астрофизикът.
Полусянка
Първото от двете лунни затъмнения ще бъде от полусянката на Земята – на 5 май при свечеряване. “Този тип затъмнения не са особено атрактивни, тъй като при тях се наблюдава само леко понижение на яркостта в единия край на лунния диск около момента на максимума, който ще настъпи в 20:23 ч. българско време. Частични фази и пълна фаза няма да се наблюдават. Около момента на максимума за наблюдател от България Луната ще бъде скоро изгряла и ще е видима ниско над хоризонта в посока изток-югоизток”, коментира астрофизикът.
Второто скриване на месечината от сянката на Земята ще се случи в нощта на 28 срещу 29 октомври. Максимумът на явлението ще настъпи в 23:14 ч. българско време.
Хибридно
Първото от слънчевите затъмнения ще се случи на 20 април, като то ще бъде хибридно. Явлението ще бъде видимо от Индийския океан, Югоизточна Азия, Австралия, Нова Зеландия, Филипините и от западната част на Тихия океан.
“Хибридните затъмнения се характеризират с преход от пръстеновидно към пълно слънчево затъмнение (или обратно) за наблюдателите, намиращи се по протежение на пътя на лунната сянка. В конкретния случай на 20 април ще се наблюдава двоен преход – от пръстеновидно към пълно слънчево затъмнение и после – обратно към пръстеновидно”, разяснява Маркишки.
Второто слънчево затъмнение за годината ще бъде пръстеновидно. На 14 октомври то ще се вижда като частично слънчево от Северна Америка, Централна и Южна Америка, и като пръстеновидно – от западната част на САЩ, Централна Америка, Колумбия и Бразилия.
Любомир Старидолски
