В резултат на глобалното затопляне ледените шелфове на Земята се разпадат - при това по-бързо от очакваното от учените, показват нови изследвания.
През последните 25 г. ледената маса на Антарктида е намалява двойно повече от прогнозираното от специалистите, става ясно от доклад на Националното управление на САЩ по аеронавтика и изследване на космическото пространство (НАСА), публикувани на официалната интернет страница на американската правителствена агенция.
„Две скорошни проучвания за промените в бреговата линия на Антарктида през последните 25 г. стигнаха до извода, че загубата на лед от плаващите ледени шелфове от 1997 г. до днес възлиза на 12 трлн. тона, а не на 6, както се смяташе досега“, се казва в изявление на НАСА. Значението на ледените шелфове се крие в това, че те „действат като опори за топенето на леда, предотвратявайки директното му попадане в океана“, обясняват учените.
Антарктида
Загубата на лед е довела до отслабване на тези шелфове, което на свой ред увеличава скоростта на глобалното покачване на морското равнище, се подчертава още в разпространения текст.
В началото на август доклад на Австралийската асоциация за научни и приложни изследвания (CSIRO) и учени от Университета Саутхемптън разкриха, че температурата на водата край източното крайбрежие на Антарктика се е повишила с 2-3 градуса по Целзий в сравнение с първата половина на XX век поради променената посока на океанските течения. Това може да ускори топенето на основата на ледниците, което на свой ред ще доведе до намаляване на височината им.
През последните години Антарктида губи 155 милиарда тона лед годишно, което заедно с топенето на останалите световни ледници повишава нивото на световните морета с 3,6 мм годишно.
Аляска
Тревожното състояние с ледниците се наблюдава не само на Антарктида. През последните 37 г. крайбрежните ледници на Аляска са се свили с внушителните 68%. Това се дължи не само на повишаване на температурата на въздуха, но и на по-интензивните зимни дъждове, се казва в статия, публикувана в специализираното издание Journal of Glaciology.
Полярните райони на Земята и планинските ледници са първите жертви на изменението на климата. Температурата на тяхна територия се е повишили с 4 до 9 градуса по Целзий, което неминуемо ще доведе до намаляването на масата на ледените шапки. Учените предупреждават, че ледниците в южната част на Аляска са особено податливи на температурни промени поради географското си местоположение и изолация от други натрупвания на лед.
Изследователите са анализирали снимки на 19 крайбрежни ледника, разположени на територията на националния парк „Кенай-Фиордс“. Промените там са наблюдавани от 1984 г. насам. Анализът показва, че през последните 37 г. площта на 13 от 19 ледника е намаляла, а само 2 са увеличили границите си. Най-засегнати са ледниците Бер и Педерсен, които са се отдръпнали от бреговете със съответно 5 и 3,2 км и са загубили 17,2 и 4,3 кв. км площ.
„Почти всички промени в площта на ледниците на Аляска са свързани с глобалното затопляне. Както предполагаме, в този случай не само повишените температури на въздуха, но и увеличените зимни дъждове имат принос за намаляването на границите на ледените маси, което като цяло е в съответствие с това, което се случва в други региони на север“, обяснява Тарин Блек, изследовател от Вашингтонския университет в Сиатъл (САЩ).
По-нататъшното интензифициране на зимните дъждове ще ускори топенето на ледените маси, заключават още учените.
Арктика
Температурите в Арктическия регион се покачват около 4 пъти по-бързо от средното за света, става ясно от проучване на Метеорологичния институт на Финландия.
„От 1979 г. до 2021 г. скоростта на затопляне в Арктика е средно 0,75 градуса по Целзий на десетилетие. Тази цифра е 4 пъти по-висока от средната за света, която е около 0,19 градуса по Целзий“, обяснява един от участниците в изследването - Мика Рантанен. Той добави, че предишни проучвания, показващи, че Арктика се затопля само 2 пъти по-бързо от останалата част на света, „силно подценяват мащаба на изменението на климата в региона“.
Финландски учени са установили също, че в някои райони на Далечния север температурите се повишават дори още по-бързо. Така например атмосферата над Баренцово море се е затоплила 7 пъти повече поради рекордното свиване на морския лед.
По-рано Междуправителствен панел по изменението на климата представи доклад, според който средната температура на земната повърхност от 2011 до 2020 г. е била с 1,09 градуса по-висока спрямо тази в периода от 1850 до 1900 г. Изчисленията показват, че икономическата дейност на човека е отговорна за повишаването на температурите с около 1,07 градуса.
С цел ограничаване на глобалното затопляне през 2015 г. беше прието Парижкото споразумение за климата, което ангажира държавите по света да работят за това глобалната средна годишна температура да не надхвърля с повече от 2 градуса нивата от прединдустриалната епоха.
