0

В тропическата гора Итури, намираща се в североизточната част на Демократична република Конго, живее едно загадъчно създание, което на пръв поглед изглежда като кръстоска между елен и зебра. Неговото име е окапи и всъщност е единственият жив роднина на жирафа. До началото на миналия век никой дори не е и подозирал за съществуването му. Днес, видът е застрашен от изчезване, но повод за умерен оптимизъм е фактът, че броят на животните, отглеждани в плен и обитаващи резервати, постепенно нараства. Окапи е самотно и боязливо същество, което общува със себеподобни единствено по време на размножителния период и при отглеждането на малките. В следващите редове може да научите още за тези очарователни бозайници:

Мит или реалност?

В продължение на векове, хората, живеещи на територията на Демократична република Конго и съседна Уганда разказвали предания за митично същество, живеещо в гората Итури. Те смятали, че то има тялото на кон, краката на зебра и шарките на леопард. Някои били убедени, че създанието притежава магически сили, може да става невидимо и да се „телепортира“ от едно място на друго за секунди. Други пък изобщо не вярвали, че то съществува и го смятали за измислица, дело на шамани, измамници или просто хора с богато въображение. През 1888 г. британският журналист и пътешественик Хенри Мортън Стенли се превърнал в първия европеец, достигнал и изследвал Итури. По време на своята експедиция, той се срещнал с представители на няколко племена, от които научил за въпросното създание. Някои го наричали ати, а други – окапи (очевидно, второто име направило по-силно впечатление на Стенли). Доказателства за съществуването му, обаче, липсвали. Това амбицирало Стенли да покаже на света, че животното е напълно реално, а не просто мит. Въпреки всички усилия, които положил, той така и не успял да постигне целта си. Все пак, Стенли направил нещо много важно – записал и систематизирал всички описания на окапи, които успял да събере от местното население.

Дългоочаквани доказателства

През 1901 г., повече от десетилетие след началото на експедицията на Стенли, със задачата да открие загадъчното животно се заел друг изследовател – сър Хари Джонстън. Преминавайки през Итури, той и спътниците му открили череп и кожа на мъртво окапи. Находката веднага била изпратена в Европа, където учените я подложили на подробни изследвания. Новината за откритието предизвикала истинска сензация. До този момент никой не вярвал, че в началото на ХХ в. може да съществува подобно създание, неизвестно на науката. В чест на своя откривател, то получило името Okapia Johnstoni. Може би най-изумителният факт, свързан с окапи, е този, че първата снимка на животното в дивата природа била заснета съвсем наскоро – през 2008 г. До този момент, всички фотографии на животните били направени в специални комплекси, резервати и зоологически градини. Въпросната снимка била заснета от британски учени, които изследвали гората Итури. Те поставили значителен брой камери в различни райони, в които се предполагало, че има окапи. Въпреки техните усилия и модерните технологии, с които разполагали, на експертите им отнело няколко месеца, за да заснемат историческия кадър – очевидно доказателство за това колко потайни и трудни за забелязване са тези животни.

Неуловими самотници

Окапи имат гъста и мазна козина, която им позволява да останат сухи по време на дъжд. Имат ароматни жлези в копитата си, чрез които маркират своята територия. Рога имат единствено мъжките, докато женските се отличават с възлести подутини. Окапи се сливат изключително успешно със заобикалящата ги среда благодарение на своите кафяви и бели ивици, имитиращи слънчева светлина, преминаваща през клоните на дърветата. Активни през деня, тези неуловими създания предпочитат да са сами, макар че понякога се събират в малки групи. Хранят се предимно с плодове, листа и клонки, като имат четири стомаха, които помагат за смилането на жилавите растения – също като жирафа. Има и още една съществена прилика между двете животни – дългият и тъмен език, чрез който откъсват листа от клоните. Окапи консумират между 20 и 27 кг. храна всеки ден. В повечето случаи, женските раждат само по едно малко на бременност. Бебето прохожда само половин час след раждането си. Любопитна подробност е, че то не може да се изхожда, докато не навърши месец. По този начин, миризмата на изпражненията не привлича хищниците. Майките комуникират с децата си, издавайки инфразвуци, които не могат да бъдат разпознати от човешкото ухо. Когато навърши половин година, малкото трябва да започне да се грижи само за себе си.

Застрашени от изчезване

Трудно е да се каже колко индивиди са останали в дивата природа, но според редица изследователи популациите може да са намалели наполовина през последните десетилетия. Някои експерти смятат, че те са около 50 000, но други са на мнение, че броят им е значително по-нисък (приблизително 15 000) и видът е на ръба на изчезването. В резервата на територията на гората Итури живеят близо 5000 окапи, а в зоологически градини по света – още около 160. Главният хищник на тези създания е леопардът, но основната заплаха за тях е друга – хората. Показателно е случилото се през 2012 г., когато бракониери нападат централата на Проекта за опазване на окапи (ПОО) в Демократична република Конго. По този начин те искат да отмъстят на правителството и опитите му да попречи на нелегалната търговия със слонски бивни. При атаката са убити 6 души и 14 от тези пленителни същества. Друго подобно нападение е извършено през 2017 г. Тогава бракониери убиват няколко служители на ПОО, докато ловуват окапи. И до ден днешен тези създания са преследвани заради месото и кожата им, а предизвиканото от човека обезлесяване води до унищожаването на жизненоважни местообитания. Проектът за опазването им работи в сътрудничество с различни международни организации, осигурявайки ресурси на рейнджърите, грижещи се за безопасността на животните.

*Източник: vesti.bg

същество история окапи застрашен вид