П рототип на първия български калкулатор - „Елка6521“, вероятно показван за одобрение на бившия „първи“ - Тодор Живков, през далечната 1965 година се възстановява от колекционера на такава техника Владимир Атанасов. Той разказа пред „Телеграф“, че до този извод е стигнал, след като видял, че на изделието му липсват серийни номера, поставена е само година, а начинът на свързване на платките определено не е от серийно производство, което навява мисълта, че е прототип. Такива са съществували вероятно два или три броя и този е един от тях. По онова време пък всичко ново, което са произвеждали заводите у нас, се е показвало лично на Тато. Атанасов отбелязва още, че в прототипа на един от първите в света калкулатори с функция коренуване всяка една платка и лампичка е била запоявана ръчно, с жичка към всяко краче. Друга разлика на този прототип от серийните модели е по-малкият корпус. Впоследствие при серийните се налага по-голям, за да се поберат всички платки, но този път свързани към слотове. Разлики има и в начина на монтаж на лампите. За съжаление клавиатурата и захранването не са запазени и предстои тяхната изработка по снимки от онова време.
Липсата на достатъчно информация в интернет за това, което е произвеждала България в годините от 1960 до 1990 и че е била трета сила в света в направата на изчислителна техника, разпалват интереса на Атанасов да търси и събира експонати от миналото. Задачата, с която се заема, се оказва доста трудна, отнемаща време и средства, но той не се отказва и в продължение на години събира и съхранява експонати на произвеждани у нас компютри и калкулатори. Разполага с повечето произвеждани образци, както и с няколко видеоигри от 70-те години на миналия век, които се включват към телевизора, а джойстикът се намира на самата конзола. В миналото е имало дори конзола за игра на шах, която е струвала 325 лева, при средна заплата от 180 лева в тези години, разказа Атанасов.
Конзола за игра
Неговият интерес обаче е насочен основно към изчислителната техника - компютрите, които са произвеждани у нас и които по нищо не са отстъпвали на западните, както и калкулаторите, които са били като наръчник за западняците. И стига до редица интересни факти, които нареждат страната ни сред първенците в световен мащаб. Един от фактите е, че България е една от първите страни, които прави калкулатор с функция коренуване. Той е представен на изложение в Москва през 1965 година заедно с още два руски прототипа. Оказва се обаче, че алгоритъмът за смятане е различен от българския и руските смятат три пъти по-бавно от нашите, разказва Атанасов. Руското производство спира и изобщо не стига до някакво голямо серийно производство.
В същото време пък започват патентни войни с италианците от фирма ИМЕ. Те нямат корен квадратен, но устройствата са сходни на външен вид. България успява да докаже, че принципите на работа са публикувани от руснаците няколко години преди да се появи италианският образец, като това отключва световните пазари за България.
Първият калкулатор с функция за изчисляване на корен квадратен.
Първият калкулатор „Елка 6521“ тежи 18 килограма и е струвал около 3500 лева, колкото е цената на лек автомобил. Впоследствие обаче нашите инженери се усещат, че коренуването не е необходимо в счетоводството (където са основните пазари) и цената и теглото трябва да бъдат редуцирани. На следващата година излиза модел „Елка 22“, който няма корен квадратен и съответно е наполовина по-лек с по-бързо смятане. По същото време се появява и печатащ калкулатор „Елка 25“. Счетоводителите много харесват този модел, защото може да направят проверка за грешки. Стремежът към намаляване на размерите продължава и нашите инженери правят калкулатор, базиран на електронни схеми, който представят през 1970 година на изложението в Осака. Това е моделна серия Елка 40. Главният конструктор на прототипа, присъстващ на изложението, си спомня:
При нас дойдоха едни японци от някаква малка фирмичка „Касио“, за да гледат как сме направили калкулатора“.
На изложението страната ни е единствена, която показва калкулатор, базиран на интегрални схеми. Това се случва в Япония през 1970 година. Възможно е по това време някъде по света да са произвеждани и други, но на световното изложение сме били единствени, каза Атанасов. Преди това изчислителната техника се е правила с много платки и лампи, а впоследствие се заменя с чип. Тогава определено сме били над световното ниво както по технология, така и по дизайн на калкулаторите. Тук основна роля има г-н Добролюб Пешин, ръководител на Централния институт за промишлена естетика.
Атанасов е добавил няколко японски калкулатора, за да направи съпоставка между нашето производство и това на японците, който освен че е неудобен за работа, няма клавиш запетая и работи само с цели числа.
Компютрите също са част от колекцията на Владимир Атанасов. Първият микрокомпютър, който масово се налага, е ИМКО 2, като абревиатурата означава индивидуален микрокомпютър. Започва да се доставя по училища и предизвиква фурор. За монитор е ползван телевизор „София 31“ със записващо устройство касетофон „Унитра“. Такива компютри се използват през 1982-1983 година. Оказва се, че записващото устройство касетофон е изключително бавно и неудобно за четене и бързо се внедряват флопита. След това производството отива в Правец и започва да се прави компютър „Правец 82“. Тук има една особеност - че „Правец 82“ започва да се произвежда като копие на американския „Епъл 2“. Реално моделът е базиран на „Епъл“, с тази разлика, че по това време не е имало достъп до всичките интегрални схеми, които предлага западният свят. И съответно нашите инженери приспособяват схемите от източния блок към този компютър. Следва модификация на „Правец 82“, която вече има клавиши със стрелки за преместване на курсура и редактиране на грешките в текст, каквито преди са липсвали и действието се е извършвало с комбинация от няколко клавиша. Оттам нататък идва „Правец 8М“, като числото идва от осембитов модифициран. Външна разлика между нашите и американските няма, вътре обаче по електронните компоненти има промени.
След което стигаме до „Правец 8А“, което е следващо поколение компютри. През 1986 г. се появява едно точно копие на „Епъл IIе“. Характерното за него е, че то е тайванско производство, внесено в България и наречено „Правец 8 Е“.
„Това е изключително рядка находка, допреди година знаехме за съществуването на една-две бройки в България. Впоследствие с няколко колеги успяхме да намерим още 12“, разказва колекционерът. Сред тях има друга модификация, надминаваща устройствата на „Епъл“, тъй като е добавена цифрова клавиатура отстрани, но носи същото обозначение „Правец 8Е“. След това идва 8С, съответно през годините с и без обозначения по корпуса. В момента се издирват други два модела: 8S и 8 VC, както и ИМКО 1, за да е пълна гамата. Другият интересен български компютър е „Пълдин“, който е с цяла полиестерна клавиатура и няма отделни клавиши. Произвеждан е след 1988 г. и почти цялото производство е заминало за бившия СССР, което го прави труден за намиране в България.
Компютрите ИЗОТ, които също са българско производство, първоначално (началото на 70-те години) са във вид на огромни шкафове с размер на хладилници, работят с външни терминали, а през 80-те са с вграден монитор и компютър. Всичката техника по това време е била базирана на алгоритмите на IВМ, за да е съвместима със софтуера по света.
Въпреки че машините са били базирани на западни образци, преработвани са за производство с източноевропейски части, за да направят възможно сервизирането им в Източния блок.
Това, което трябва да се отчете като плюс на нашите хора, е, че са се сетили, че това е бизнесът, който може да отличи България от останалите държави от Източния блок. Тук трябва да се спомене името на професор Иван Попов, който още през 1965 година се усеща, че всички източноевропейски страни имат някаква специализация в дадена област - Германия оптика и тежко машиностроене, Чехия авто- и машиностроене и т.н., а България произвежда домати и краставици. Професорът е осъзнал, че в областта на електрониката всички тръгват от едно и също начално положение и реално тук има как да се конкурираме с другите държави. Следващата му гениална стъпка е пресмятането, че в една компютърна конфигурация процесорът е 25% от стойността, а останалите 75% са периферните устройства, тоест лентови и дискови запаметяващи устройства, принтери и други.
Макет на първия български джобен калкулатор
Японците и американците ни изпреварват през 1974 година
Японците започват да ни изпреварват някъде през 1974-1975 година. За съжаление в България плановата икономика и петилетките ни изиграват лоша шега. Защото се подписват петгодишни планове, което, от една страна, помага на България да продава 5 години на бившия СССР на фиксирана цена, а реално на втората година тя е наполовина и дори до една четвърт, при това с намалени разходи. От друга страна, това спъва тотално развитието. Другите държави започват да вадят нови модели и поколения през 2-3 години. Докато ръководителите на заводи в България решават, че няма нужда са се затормозяват с нови модели, след като пазарът си върви идеално и със стария модел. Тогава губим тотално играта.
Ретро лаптоп
Паметта за компютър през 70-те е струвала колко 7 нови лади
Цената на дисков пакет с памет на компютър през 1970-те години е била около 45 000 рубли при цена на автомобил „Лада“ 6000 рубли. Атанасов показва разликата между 15-килограмов дисков пакет от 80-те години и сегашния вариант, който е флаш памет. Може да си представите какъв бизнес е правила България с тези периферни устройства, коментира той. Тази памет се е слагала в четящо устройство с размерите на днешна автоматична пералня, а капацитетът й е бил 1,2 МВ. Любопитен факт е, че целият завод ДЗУ-Стара Загора е бил изплатен на 13-ия месец от пускането му в експлоатация. Тогава сме били на трето място след САЩ и Япония по производство на изчислителна техника на глава от населението. Били сме много могъща държава в това отношение, но преди 1990 година. Когато през 1989 година България построява втория супер компютър в света, американците не вярват, че това е възможно и на една конференция през 1989 г. в САЩ нашите учени показват компютъра. След като на 10 ноември се случват промените у нас, на 11 ноември американците са в България, виждат машината и не могат да повярват. Идеята на този компютър е била да бъде съвместим с американски софтуер, който да анализира данни от нефтени сондажи и пазарът бил осигурен в бившия СССР за анализ на сондите, като американците са се зарадвали, че България ще дистрибутира техния продукт в целия Източен блок. За съжаление не се стига до серийно производство.
Елена Иванова
