Т очно преди 39 години, на 7 март 1983 година, е последното отвличане на самолет в България. Този терористичен акт и днес фигурира в архивите на Държавна сигурност и МВР като т. нар. Виенският случай. Четирима младежи тогава отвличат самолет по линията София-Варна и искат да достигнат с него до Виена.
Четиримата младежи на възраст от 17 до 22 години са Лъчезар Иванов, Красен Гечев, Ивайло Владимиров и Валентин Иванов. Те са софиянци, дребни престъпници, които имат ядове с правосъдието.
Планът им за бягство е изключително дързък. Той до голяма степен копира действията на поляк, отвлякъл самолета Бургас – Варшава само година по-рано и успял да избяга в Австрия. Четиримата българи избират самолета София-Варна, като планираното отклонение отново към Виена. Там по план трябва да поискат политическо убежище.
Планът им се ражда в боулинга на НДК, емблематично място в София по онова време. Там Валентин и Ивайло научават от авери историята на поляка Збигнев Пурал. През октомври 1982 г. той отвлича самолет Ту-134 от чартърен полет Бургас-Варшава.
40 минути след началото на полета 27-годишният поляк хваща стюардесата и опира бръснач в гърлото й. Иска самолетът да кацне в Западна Германия (ФРГ), но после склонява на Виена. При кацането се предава на властите и е приет заедно със съпругата си. Другите 68 пътници се връщат във Варшава, въпреки че могат също да останат в Австрия.
Така и българската четворка започва подготовката на изпълнението. Първата задача на бъдещите „терористи“ е да се снабдят с паспорти. Това е голяма трудност, защото Валентин като войник не разполага с такъв, а Лъчезар е изгубил своя. В крайна сметка успяват да вземат документи на познати, с които си приличат.
Успяват и да купят на черно 300 долара и 100 германски марки. За датата на бягството избират 7 март.
Неочаквано възниква сериозна пречка. Ден по-рано, на 6 март 1983 година, войникът Валентин се озовава в ареста на поделението, където служи. Успява да избяга от ареста. Приятелите му го чакат с такси и тръгват към София.
По пътя той се преоблича в цивилни дрехи. Почерпват се обилно в ресторант „Шумако“. „Утре ще пием във виенски бар!“ – такава наздравица вдига Валентин, без да подозира, че текат последните часове от живота му и за него утре просто няма да има. Там четиримата теглят чоп. Той трябва да определи кой ще се нагърби да заплашва стюардесата. Жребият се пада на най-малкия Ивайло. 17-годишният младеж се уплашва и казва, че няма да се справи. Така с най-важната част от плана се нагърбва Валентин.
Вече на самото летище отиват до барчето и изпиват по още 100 грама водка за кураж.
Разделят се на две двойки, за да не събудят подозрение. Уговарят се и да минат проверката преди самолета през 15 минути. Това също е, за да не събудят подозрения.
Проверката е символична и младежите успяват да се качат на борда заедно с 4 джобни ножчета, купени същата сутрин. Избират последните четири седалки в самолета, за да им е подсигурен гърбът и да могат да следят всичко, което се случва на борда. Малката машина Ан-24 отлита от летище София точно в 18 часа.
Около 15 минути по-късно планът им се привежда в действие. След раздаването на сладки и кафе стюардесата е повикана от Валентин, който започва да симулира повръщане. В момента, в който тя се приближава до него, той я сграбчва и опира ножа си в гърлото й. Ултиматумът им е самолетът да бъде пренасочен към Виена, инак те ще започнат да убиват пътниците един по един. Пилотът съобщава по радиоуредбата, че това е невъзможно, тъй като самолетът е зареден с гориво, достатъчно да стигне до Варна, но не и до Виена.
Предлага им да отклони самолета към Истанбул, но те отказват. Похитителите раняват стюардесата, за да покажат, че са твърди. Трябва да се действа бързо. Пилотът решава да продължи с курса към Варна. Тамошните летищни служители са уведомени за ситуацията само десетина минути след началото на отвличането. Вземат се мерки, подготвят се тактики за действие. Похитителите трябва да са убедени, че пътуват към Виена, а всъщност да кацнат във Варна, където да бъдат обезвредени от специалните служби.
За да успее планът на МВР – Варна, целият ток в града е спрян. В противен случай заговорниците лесно биха разпознали морето. Докато самолетът кръжи над Варна, за да изразходи гориво и за да симулира по-дълъг полет към Виена, на летището кипи трескава подготовка за кацането. За „австрийски” служители са избрани двама служители от летището, владеещи безупречен немски език. Тяхната цел е да заблудят терористите, че вече се намират във Виена. Щом пуснат заложниците, четиримата трябва да бъдат обезвредени от командосите, които чакат в засада.
Минути преди осем вечерта самолетът захожда за кацане и каца на стотина метра от пътническия терминал на летище Варна. Вратата му се отваря и избраните служители влизат. Те се представят на трима от похитителите. Четвъртият, Валентин, през това време е заключен в тоалетната със стюардесата и продължава да заплашва, че ще я убие.
Само секунди по-късно планът на служителите е осуетен. Лъчезар забелязва, че Стоян Милков е облечен с яке, произведено в България. Четиримата побесняват. Валентин крещи от тоалетната „Излъгахте ни! Това не е Виена! Сега вече ще колим!”.
Налага се мигновената намеса на спецчастите, които щурмуват самолета. Те нахлуват през багажното отделение и обезвреждат тримата младежи в салона на самолета. Разбиват вратата на тоалетната, където стрелят по Валентин секунди преди той да пререже гърлото на стюардесата.
Младата жена е спасена на косъм, защото вече има тежка, но не достатъчно дълбока рана. Пътниците, изпаднали в криза и шок, скачат да се саморазправят с похитителите и командосите едва ги спасяват от побеснелите пасажери. Така благодарение на ловкото планиране и навременна намеса спецслужбите осуетяват потенциална трагедия.
Равносметката от отвличането на самолета е 10, 9 и 7 години затвор, съответно за Лъчезар, Красен и Ивайло. Екипажът на самолета и служителите, участвали в акцията по обезвреждането на похитителите, са наградени с почести и ордени. Единствената жертва на отвличането остава Валентин. А освен стюардесата потърпевш е и един от пътниците, който скача по време на екшъна. Попада на пътя на командосите, те го мислят за терорист и го приспиват със заучен удар.
Лъчезар Иванов-Терориста се самоуби в Бояна
Трагична е съдбата на тримата оцелели след отвличането на самолета. След като излежават присъдите си, те отново влизат в подземния свят. Ивайло Владимиров емигрира в САЩ. Там е осъден за редица престъпления и все още е в щатски затвор.
Красен Гечев е открит мъртъв на Витоша с куршум в главата през 90-те години. Убийците му не са разкрити, но почеркът говори за типично мутренска екзекуция.
Лъчезар Иванов се самоубива с куршум в главата през 2015 година в столичния квартал „Бояна“. Предполага се, че строителният предприемач, който да края на дните си носи прякора Терориста, е посегнал на живота си заради дългове.
10 случая на въздушно пиратство у нас
Точно 7 са случаите на отвличания на самолети от българи в периода 1948 – 1983 г., като крайната цел на похитителите не е била паричен откуп, а бягство от тогавашния комунистически лагер в свободния западен свят. Има и три отвлечени самолета от турски екстремисти, принудени да кацнат в България. С това случаите на въздушно пиратство у нас стават общо 10.
Божидар Събев
