В торокласник от Бойзи в американския щат Айдахо на име Дилън Хелбиг е превърнал своя тетрадка в истинска книга - той пише коледна приключенска история и я илюстрира с рисунки с молив, като завършва работата по произведението (а то се оказва наистина такова) в средата на декември миналата година.
Като всеки уважаващ себе си съвременен автор хлапакът подхожда съвсем грамотно за възрастта си - той толкова харесва историята, че иска да я сподели. Няколко дни по-късно отива с баба си в местната библиотека и тайно поставя книгата от 81 страници на рафта с илюстрованите издания. Два дни по-късно той се връща в библиотеката и вижда, че книгата липсва и се опитва да разбере дали бележникът му е намерен и изхвърлен.
Оказва се, че тетрадката е намерена от библиотекаря Алекс Хартман. Той е изненадан от смелостта на Хелбиг, а книгата му се струва "нещо твърде специално, за да я изхвърли просто така". В нея има например епизод с експлодираща звезда върху коледна елха, както и сцена с катапулт до Северния полюс. Библиотекарят дори прочита историята на Хелбиг на шестгодишния си син, който е завладян от нея и казва, че е една от най-забавните книги, които познава.
В крайна сметка в библиотеката са решили, че книгата отговаря на критериите за подбор на библиотечната колекция. Хартман моли Хелбиг за разрешение да постави баркод на произведението и официално да добави творбата към раздела за графични романи.
Единственият екземпляр от "Коледното приключение на Дилън Хелбиг“ се превръща в истински хит. Особено след като историята му е разказана по местна радиостанция. Повече от 55 души вече са се наредили на опашка за книгата, така че библиотеката работи върху електронна версия на „тетрадката“. Според правилата всеки читател може да задържи една книга за не повече от четири седмици, така че опашката може да се проточи няколко години. Електронната версия със сигурност няма да е излишна.
Междувременно Дилън вече пише продължение на "Коледно приключение", което завършва с посещение в дома на Гринч и отмъщение за откраднатата Коледа. В същото време Хелбиг работи и над книга за гардероб, който яде чанти. Историите на Хелбиг вдъхновяват и неговите съученици: децата казват, че също искат да пишат истории, а библиотеката вече обмисля създаването на детски уъркшоп за писане.
