Д нес в благоевградското село Селище за 152 път беше почетен с курбан храмовия празник на църквата “Свети пророк Илия”. По вековна традиция курбана беше постен, само с бобена чорба. Изключението е било само през 2002 година, когато традицията е била нарушена, заклали са 10-на агнета за храмовия празник и...Света Богородица се е разсърдила. Веднага последвали градушки и наводнения, които унищожили цялата реколта на селяните в селото.
Днес от ранна утрин 4 жени се погрижиха и приготвиха 3 пълни казана с бобен курбан, който уважиха над 1000 кореняци и потомци на село Селище. За пореден път главен спонсор на събора беше бизнесменът Валери Байрактарски, който всяка седмица идва в родното си село при роднини и приятели. Сутринта отец Кирил от Неврокопската митрополия отслужи празнична молитва за храмовия празник на църквата.
ЦЪРКВАТА
“Свети Пророк Илия” е една от най старите черкви в селата около Благоевград, което отстои само на 7 км западно от областния град. Храмът се намира до пътя за граничния пункт Логодаж с Македония. Голяма 3-корабна църква с камбанария и обширен двор с акациеви, елхови и плодни дръвчета. В двора са изградени и спомагателни помещения за кръщенета, гробовете на свещениците, служили в черквата от век и половина са винаги добре потдържани. Малцина са пътуващите в стотиците автомобили и автобуси, които ежедневно преминават в посока Македония и обратно знаят, че селото и черквата са пропити от исторически личности.
КМЕТЪТ
“Първия камък за съграждането на храма ни “Свети Пророк Илия” е побит през 1862 година, а първата служба и освещаването става на Илинден 1864 година, разказа за “Телеграф” кметът на селото Благой Панайотов. Както повечето храмове и училища по време на Възраждането и нашата църква е изградена изцяло с дарения и доброволен труд на жителите. При събирането на материалите всеки селищанин, всеки ден е носел поне по един камък, камарата бързо се увеличавала. Но това, което малцина знаят, че преминавайки оттук по пътя за Царево село, сега Делчево, Кочани, Щип и Скопие в “Свети пророк Илия” са се черкували Пею Яворов, Димчо Дебелянов, а през 1941 година на път за Щип и Скопие тук се черкуват цар Борис III и царица Йоана”, казва кметът на Селище
ЯВОРОВ КАТО КОМИТА
В началото на 20 век, вече запознал се в София с Гоце Делчев вечният класик на любовната лирика Пею Яворов надява комитските дрехи, нарамва пушката манлихера и тръгва да освобождава своите братя българи от Македония. В началото на 1902 година поетът прави своя прощъпулник в революционната борба и в четата на войводата Михаил Чаков навлиза в Македония. Тогава Селище е в Турско, а границата минава само на 2-3 км северно от селото. Първата задача на комитите, когато влизат в първото чисто българско село Селище е била да се черкуват за здраве и живот в “Свети Пророк Илия”. После навлизат дълбоко в Македония. На връщане по същия път премеждия спохождат поета. Той е пленен от “върховистите”, които са в конфликт с ВМОРО. Вече завърнал се в София, в писмо до баща си Тотю Крачолов, Яворов пише: "Ходих четири месеца из Македония, издавах между другото вестник там, бих се навръх Гергьовден с турците и се завърнах, както знаете, жив и здрав..."
ПОДПОРУЧИК ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
През януари 1916 година Първата световна война е в разгара си. Подпоручик Димчо Дебелянов се записва доброволец и се озовава на Македонския фронт като командир на рота от 22-пехотен тракийски полк към 7-ма Рилска дивизия. Минавайки през Селище и покрай храма поетът-офицер издава командата «Стой» на своите войници и всички влизат да се черкуват за здраве със запалени свещи в ръце. След 9 месеца и 2 дни, на 2 октомври подпоручикът повежда своята рота срещу английските редици. Куршум завършва несретния му живот край българското село Горно Караджово, днес гръцка Моноклисия. Погребан е в двора на българската църква в Демир Хисар, в днешна Гърция едва 29 годишен. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“, костите му са пренесени в родната Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров извайва паметник на гроба на поета – фигурата „Майка”.
ЦАР БОРИС III СЪЩО СЕ ЧЕРКУВА ТУК
Малко известен факт е, че през април 1941 година, когато България си връщз изконните земи от Егейска и Вардарска Македония цар Борис III като главнокомандващ тръгва инкогнито да инспектира настаняването на българската войска в Скопие. Най-напред той сам кара влака от София до гара Горна Джумая, днешен Благоевград. После в кортеж от 3 автомобила – царския, с адютанти и охрана, както и автомобил-котлова кухня потеглят през Царево село/Делчево/, Кочани и Щип за Скопие. Пред черквата “Свети Пророк Илия” кортежът спира и местния поп посреща Негово Величество в храма, като прочита молитва за здраве на всички.
Монитор
