О коло 2000 са българите, които носят името Исус. На името на спасителя са кръстени много спортисти и музиканти. Сред тях е Исус Ангелов, когото много хора наричат Краля на акордеона. Той е самоук уличен музикант. Майка му избрала името на Спасителя, защото получила такова знамение насън, докато била бременна. Брат му се каза Моисей. Исус не пропуска неделната служба в църквата. Различен, усмихнат, добър, талантлив – Исус лесно става любимец на мнозина.
Декември е най-наситеният на именни дни месец през годината - всеки втори ден някой има повод да почерпи, за да се слави името му. 136 921 празнуват на Рождество Христово. От тях 46 708 са дами, а 90 213 – господа.
През януари има най-много именици - 807 548 българи празнуват на Василовден, Йордановден (Богоявление), Ивановден, Св. Татяна, Антоновден и Атанасовден.
Ако събере гостите на обяд, именникът на Коледа поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия се приготвят от свинско месо. На 25 декември се коли прасе и трапезата не се вдига цял ден. Когато домакинът стане, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На овощните дръвчета се връзва слама, за да раждат повече плодове.
На празничната трапеза могат да се видят хлябове и питки с различни форми и шарки, които също са свързани с Рождество, а са и възпети в песните на коледарите.
Много от тях според старите традиции са с формата на различни селскостопански сечива, с които се обработва земята, за да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, покъщнина, домашни животни, без които животът в селото е немислим.
Някои от тези важни за семейството фигури са очертани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени съобразно вкуса и въображението на стопаните. Освен тях се омесват и изпичат краваи или малки питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата.
Върху някои от тях се поставя и по една паричка – символ на благоденствие и богатство. Според най-старите традиции брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, за да стане „копринено“, както се пее за него, а водата, с която се замесва, трябва да бъде донесена в бяло менче от девойка или млада булка в къщата, която още не е раждала.
