- Г-н Монов, как ще коментирате случая с 21-годишното момче, което загина след намушкване с нож след скандал с група украинци в столична дискотека?
Чух за подобно нещо, но макар да опитах, много е трудно да се намери официална информация. Вие, журналистите, може би знаете или поне може да научите повече. Но тази тема е изключително болезнена за мен, ако действително чужденци са убили българско момче. Ако това по някаква причина се прикрива, говори много лоши неща за случващото се в нашата държава. Най-малкото излиза, че тя не може да защити собствените си деца и собственото си бъдеще. Не мисля, че ако виновните в инцидента са украинци, трябва да имаме особено съчувствие към тях. Напротив, ние все пак сме страна от НАТО и ЕС, която е дала милиарди в оръжие и социални помощи на украинците. Не може да сме зависими от тях и така да обричаме геополитическото си бъдеще, защото тази война явно украинците ще я загубят. От разговорите, които се водеха преди дни в голф клуба във Флорида, се вижда, че нещата отиват в тази посока. Красноречиви изводи може да се правят и от жестоките скандали в Украйна и отстраняването на Ермак, който е много близо до Зеленски. Със сигурност, казано по нашенски, и на самия Зеленски му е четено. И ние тук по някакъв начин да пазим тези хора, за мен е двойно престъпление срещу българските деца.
- Ако бяха българи, какво щеше да е по-различно?
- Веднага щеше да излезе в медиите и да се разгласява по-активно. Знаете какво стана с неприятните случаи в Поповица и т.н. Аз съм го преживял лично и съм потърпевш от това как се крие нещо. След това ги питах защо 12 часа криете от мен, че синът ми е убит. След това ми казаха, че понеже съм имал достатъчно контакти съм щял да направя голям скандал. Какъв скандал? Идва някакъв отнякъде и убива българско момче насред София. Кое е скандалното? Скандалното е това как се развиха нещата. Вие знаете какво стана. Сега пак ли ще се потули и ще се даде време на всички замесени да напуснат страната? Те може вече да са избягали. Те имат особен статут. Стават пълнолетни на 17 и не им трябва придружител, за да обикалят. Могат да изчезнат от България като едно нищо.
- Според нашата информация виновникът все пак е задържан.
- Дано да е така. Но според мен родителите на загиналото момче трябва да постъпят като Николай Попов – бащата на Сияна. Знам, че сега много хора излязоха тонове жлъч върху него, но все пак той за няколко месеца успя да направи важни неща в памет на своето дете.
- Друга тема, актуална в момента, е как сами родителите не пазят децата си, визирам падналото от кооперация 5-годишно момченце близо до центъра на София?
- Какво значи дете да падне от петия етаж? Това значи, че то е оставено без абсолютен контрол и няма оправдание за това какви са били проблемите на родителите. Има Закон за закрила на детето, конвенция, има други закони... Редица актове вменяват задължения на родителите. То не е само да го родиш. Не е достатъчно и да го облечеш и нахраниш, то трябва цялостна грижа, особено в тази възраст, когато са физически способни да преодоляват всякакви препятствия. Ще се качи на някакво столче на балкона, защото е любопитно и иска да види какво става, и ще се случи подобна трагедия. Ще бръкне в контакта, ако щете. Затова си родител, защото трябва да се грижиш за детето. Неговото любопитство и желанието му да овладява света са по-силни от инстинктите му за самосъхранение.
- Извън конкретния инцидент мислите ли, че родителите са натоварени с прекалено много отговорности във връзка с възпитанието, а и образованието на децата?
- Не мисля. Но дори да се чувстват така, могат да делегират повече права на учителите и директорите. Те обаче не го правят. Не делегират права, а се отървават от отговорност. Целият ми професионален път мина да подготвям учители, накрая работех и като училищен психолог, най-накрая бях ръководител на националната телефонна линия за деца в риск „116 111“... Там огромната част от обажданията на родители бяха да използват този телефон като инструмент срещу другия родител по повод на децата и децата като средство за натиск и компрометиране на другия родител. Сега, когато бе протестът пред сградата на Народното събрание миналата седмица, вътре обсъждаха закон за споделеното родителство. От гледна точка на психологията това е престъпление срещу децата. Ако едни родители, които са се разделили, тъй като са разбрали, че не могат да съжителстват, но са запазили добро отношение и имат прекрасни взаимоотношения с децата си, на тях не им трябва закон, за да се разберат кога детето или децата да са с единия или с другия. Ние сега със закон ще уреждаме там, където например е имало семейно насилие, на което детето е било свидетел и по този повод са се разделили и съдът е определил режим на виждания, сега ще браним правото на насилника - мъж или жена, да се вижда с детето си. Ама то детето му не иска да го вижда. Не иска да го чува и да си спомня за него, ама сега със закон ще му кажем, че толкова и толкова дни трябва да е с този човек. Това се прави заради една група, предвождана от един пернишки адвокат, за когото нищо няма кажа, защото обича да съди, когато му се дават оценки. Макар че адвокат Валентина Йорданова успя и него да осъди, но както и да е. Тези хора, водени от егоизма и себелюбието си, спомагат за това децата да се превърнат в средство за налагане на мнение. Това е еманация на липсата на родителско чувство за отговорност. Децата не са средство, те са цел. Ние чрез тях се проектираме в бъдещето и затова трябва да им даваме най-доброто, което можем. Най-вече чувството, че са защитени. А ние не може да ги защитим дори от такива опасности, като на 5 години да паднат от петия етаж. Какви родители може да са това?
- В тази връзка на кого влияе по-зле прекомерното време, което прекарват в социалните мрежи – на родителите или на децата?
Аз обичам да говоря за огледалните неврони, макар че психолозите си траем по темата за това откритие на неврологията, защото то обезсмисля много от нашите теории. Но истината е, че детето е това, което вижда и чува. Когато то вижда майка си и баща си постоянно да си цъкат в телефона и когато още на годинка то ревне, а те му тикнат устройство в ръцете, за какво да говорим. Аз от началото на века говоря за дигиталното поколение. Това са деца, за които дигиталният свят е по-реален от реалния, в който живеят. Има много случаи на загинали деца по целия свят, които не възприемат реалния свят като реален и си мислят, че имат много животи например. Какво значи да отидеш да си направиш селфи върху вагона под контактната мрежа? Значи, че 20 000 волта ще те ударят и ще те убият. Като се замисли човек, ще види, че май родителите са изпуснали контрола. Защото децата идват в училище и в детската градина като готов продукт в психичен план. С определени когнитивни рамки, в които разпознават света, с определен речников запас. Вижте как трудно се изразяват тези деца, които растат в дигиталното пространство. Имам предвид и резултатите от писмени изпити. Те имат един елементарен речник, заимстван от това пространство. Тръгнаха да опростяват „Под игото“, защото било трудно да го разберат. Чакайте бе, 47 000 думи е използвал Вазов. Всяка от тях има значение и отношение към света. Тя може да е прозорец към света и да ти даде много. Да стигнеш например до великия израз: „Мръшляк“.
- Който ни препраща към протестите пред Народното събрание, на които имаше много млади хора именно от това поколение, израснало с технологиите...
- ...Ще ми простите, че ще се върна толкова назад, но аз бях и на първия протест на 3 ноември 1989 година. Нищо друго няма да кажа, освен че всички, които държаха плаката в челото на шествието, станаха депутати във Великото народно събрание. Много протести са организирани и режисирани. Тогава е ясно кой го организира. След това имаше и друг организиран, макар че даваше вид на спонтанен на 10 януари 1997 година. След това мога да спомена този на 14 юни 2013, когато много бързо се събраха много хора веднага след като гласувахме Пеевски за шеф на ДАНС. Много организиран протест бе този за кмета на Варна Благомир Коцев. Завръщането му на работа според мен е началото на предизборната му кампания за президентските избори. И брада си е пуснал, да прилича на Ботев едва ли не.
- Сегашните протести с кои ще ги сравните?
- На мен ми приличат на два протеста от миналото. Този на майките с количките, който съм го виждал само във филма „Дишай“, и февруарско-мартенските 2013 година. Това е протест на гнева. В него действително има млади хора, които не са „мръшляци“. Така може да ги нарече само някой с интелектуалния капацитет на въпросния господин, който живее под наем за 70 лева, защото е социално слаб, нищо че получава 15 000 лева заплата. Това са хора, които воюват за своето бъдеще срещу политическата класа. Идва гневът, породен от глад, и много неща, за които ни лъжат. Той е това нещо, което обединява хора, които имат различни политически възгледи и реално имат различни искания. Гневът е най-страшното за едни управници. Бойко Борисов е опитен и знае за какво става въпрос.
- А дали действително социалните искания на БСП и „ДПС-Ново начало“ са това, което поражда такъв гняв?
- Моят добър приятел Наско Зафиров отиде в кабинет 222А, който между другото не е на Тодор Живков, защото аз съм ходил в тази сграда и преди 1989 година, той е на Милко Балев. След това естествено, че ще пеят дует. За социалната БСП мога да ви разкажа нещо. Моя телефон го има на сайта на дружеството на психолозите и много хора ми звънят, аз им предлагам от 10 месеца време да създадем една телефонна линия за възрастни хора в риск, какъвто е детският 116-111. Има такъв единен европейски номер 116-123. Обаждат ми се дори по нощите възрастни хора с проблеми. За да стартира работа този телефон, са необходими 270 000 лева. В тази сума влиза оборудване, софтуер, заплати, обучение на екипа. След това се падат годишно до 190 000 лева за заплати и периодични обучения. И това нещо не мога да го направя, макар че от него ще има огромен социален, но и идеологически ефект. БСП ще може да каже, ето ние имаме социален министър, ето ние какво направихме. Защото съм пробвал и с други правителства, но няма. За българските възрастни хора няма 270 хиляди лева за една услуга, която е все по-належаща, защото тези хора са много и с все повече проблеми. Нищо не искам повече да казвам, но ми е тъжно за това, че най-старата действаща партия, която е с такъв идеологически профил, е в това мизерно състояние на духа. И затова да не се чудят, че дори един Благо от Варна ще победи техния кандидат за президент, който и да е той. Защото те бягат от своите привърженици, съмишленици, съидейници и другари. Там имаше общност до идването на Корнелия Нинова, да речем. После тази общност започна да се разпада на база това кой колко ще гепи. Това е истината. „Не съм изнесъл вика, нито един патрон...“, абе...
- За финал какво може да успокои и да спре протеста?
- Единствено разпускане на този парламент и нови избори. Другото, дано съм лош пророк, но тоя път ще ги бием с тояги. И ако това не са разбрали, значи, че са много глупави. Ние може да сме мръшляци, но те са... Айрян Айрян.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 18 август 1958 г. в с. Тлачене, Врачанско
- Завършил е психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски"
- От 1985 до 2019 г. е председател на секцията по Кризисна психологическа интервенция към Дружеството на психолозите в България
- 35 години преподава психология в Софийския университет
- Депутат в 42-ото народно събрание
- Бивш училищен психолог
- Участвал е в екипите по случаите "Лим", кризата със заложниците в Сливен, земетресението в Перник
- Баща на убития в центъра на София от австралиеца Джок Полфрийман – Андрей
Людмил Христов
