- Г-жо Христова, за първи път от няколко години правителството спести коледните добавки за пенсионерите с мотив, че пенсиите са увеличени. Правилна ли е тази стъпка?
- Винаги съм казвала, че за коледните добавки към пенсията много хора си мислят, че това е увеличение на самата пенсия. Имала съм много такива запитвания. Но добавките нямат нищо общо с пенсията на човека, нито с неговия осигурителен принос. Някога се даваха на всички, друг път на тези, които са до линията на бедност, но традицията за даване на коледни добавки вече е стара у нас. Спомням си, че 2005 г. дадохме коледни добавки, сумата май беше 25 лева или нещо такова. Много години вече се дават и това се приема като жест на държавата към хората в пенсионна възраст. Идеята е да се посрещнат повишените разходи на всяко домакинство около празниците. Тези добавки имат повече морален смисъл. Иначе добрият вариант е да има трайно и постоянно увеличаване на пенсиите и това бюджетът го прави в интерес на истината. Можеха да приемат актуализация с по-малък процент, ако не стигат парите, но не се направи и актуализацията с 11% вече е факт. Ето защо от гледна точка на емоционалната нагласа на хората добре беше да има коледни добавки, но пак да подчертая, те няма общо с размера на пенсиите.
- Много се изговори за дупката в пенсионната система, която се попълва от държавната хазна. Ще продължи ли да се увеличава?
- От пет-шест години имаме проблем с финансовата стабилност на пенсионно-осигурителната система в България. Все по-малко са средствата, които идват от осигурителни вноски. Тези пари сега стигат за едва 50%, а би трябвало да стигнат за изплащане на пенсиите през следващия месец, но те стигат за около две седмици, тоест половината. Така е и за Бюджет 2024. Сумите за пенсии у нас стават все по-големи, в последните две години три пъти се увеличиха пенсиите. Друг е въпросът, че тези увеличения изобщо не бяха съобразени с пенсионно-осигурителните принципи, особено с най-важния – осигурителният принос да е в съответствие с осигурителното право – тоест пенсията. Няколко пъти се увеличаваше минималната пенсия. Тя е гарантирана от държавата и около 600 000 души не биха получили и този размер на пенсия, ако се вземе предвид реално и справедливо приносът. Минималната пенсия е гарантирана. Един път държавата дотира тези, на които не им достига за гарантираната минимална пенсия, и второ, увеличава минималните пенсии. Така се стига до една голяма деформация.
- Каква е тя?
- Тя е минималните пенсии да се доближават до средните. А средни пенсии получават хора с по-голям осигурителен принос, със сериозни професии. Това вече е обективен процес. Не че го няма в целия Европейски съюз. Има обективни и субективни причини за тези процеси и това са административно-политическите решения. Но има и обективни причини и това е демографската ситуация. По-малко хора влизат вече на пазара на труда. При така наречения коефициент на демографско заместване през 2011 г., ако излизаха 100 души от пазара на труда, на тяхно място влизаха 124. Към 2022 г. на 100 пенсионери се падат 63, които започват работа. Другият проблем е нивото на възнагражденията, на доходите. Това ни е проблем и болна тема, включително като страна от ЕС.
- Какво мислите за Бюджет 2024?
- За Бюджет 2024 г. е осигурено ежегодното актуализиране на пенсиите от 1 юли по така нареченото Швейцарско правило, съгласно Кодекса за социално осигуряване, според което се покрива 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията, получава се 11% увеличение. Това са огромни суми, от общо 24 млрд. лева бюджет на Държавното обществено осигуряване, най-общо казвам числата, около 22 млрд. лева, са само за пенсии. От тях 11 млрд. лева са субсидия от бюджета извън сумите на пенсионните вноски. Но все пак трябва да отбележим, че бюджетът за 2024 г. посреща тези много увеличени разходи. Актуализацията става върху увеличените неколкократно пенсии. Разходът е голям, но все пак бюджетът успява да покрие разходите за пенсии, както и други увеличени социални плащания – минималната работна заплата, социалното подпомагане, което вече е на друг принцип, и т.н.
- Чудесно е, че пенсиите се вдигат, но няма ли да изпадне системата в колапс?
- Не може без актуализация. Ние имаме проблем с нова оценка на състоянието на пенсионната система. Аз с удовлетворение видях, че в управленската програма на правителството има такава. Пенсионната реформа стартира през 2001 г., след 20 години е време да се направи анализ и оценка на системата. Трябва да се погледне формулата за изчисляване, да се види защо се получава такава голяма разлика между старите и по-новите пенсии при почти еднакви условия. Дали при новите икономически обстоятелства Швейцарското правило е така адекватно, както беше преди години.
- Ще помогне ли увеличаването на максималния осигурителен доход на 3750 лв. за компенсиране на дефицита в НОИ?
- Максималният осигурителен доход се увеличи доста в последните две години. През 2022 г. беше 3000 лв., 2023 г. е 3400 лв., а през 2024 г. той вече е 3750 лв. Увеличението е значително, но това се отнася за високодоходни групи, на които малко ще им се намали разполагаемият доход. Ще се увеличи и разходът на работодателя в неговата част от пенсионната вноска. Да, ще има известно отнемане на доходи, но си остава големият проблем с попълване на дефицита в системата на НОИ.
- Вече има обаче недоволство сред млади хора с високи доходи, че с техните вноски захранват солидарната система. Как ще коментирате?
- Трябва да кажа, че съществуват известни основания и фактори, които влияят негативно върху осигурителната култура на хората и мотивацията им да се осигуряват. Да, има такива фактори и се получава едно противоречие между поколенията. То се базира първо на огромния разход, а това са пари, които биха могли да отидат за здравеопазване, образование, култура, сигурност и т.н. Промените, които се правят по административен начин от политиците, без да се вземат предвид осигурителните принципи, също дразнят. Да допълним и непрекъснатите промени през последните 10 години на минималната пенсия, която при повечето хора е дотирана. И по-младите, които навлизат на пазара на труда, може да си кажат – ето тези хора не са внасяли, но и на тях държавата им дава. Затова сега, когато се прави анализ на пенсионната система, трябва по-смело системата да се изчисти от неща, които не са свързани с осигурителния принос. Като например дотираните минимални пенсии.
- Може ли да дадете пример?
- Като се сметне по формулата, която е справедлива, защото е за всички, и се установи, че на пенсионера му се полага пенсия от 300 лв., защото е работил на половин ден или се е осигурявал на малки суми, тогава нека да си получи реалната пенсия и тогава да се включи другата система, тази на социалното подпомагане. Тя обаче също има проблем, трябва по-добре да се задейства, това го иска и Европейският съюз от нас. Помощите да се отпускат при определени критерии. Когато се дават държавни пари, трябва да има ясни критерии, да се види дали съответният човек няма други доходи или имоти, от които да получава доходи. Казва се: това е линията на бедност и не трябва да има никой под нея, но не и да се разчита, че през пенсионната система ще се решават всички социални проблеми на хората.
- Какво е мнението ви за сегашното състояние на системата за социално подпомагане?
- Има крачка в правилната посока. От 1 юни влезе в сила една реформа, на която не й се обърна особено внимание. Бяха направени големи промени в самия Закон за социално подпомагане. Промени се изцяло принципът на системата. Помощта не се дава на базата на гарантирания минимален доход, който 15 г. беше 75 лв., а на основата на линията на бедност, която за 2024 г. е 526 лв. Това доста повиши разходите за социално подпомагане, които новият бюджет и тях трябва да посрещне. Покрива се не цялата, а част от нея, но казваме – ето това е тази част, с която можем да ви помогнем, така е справедливо. Добре е държавата да изработи система от видове социална подкрепа. Една част от нея например са помощите за отопление. Това е отделно от месечните помощи, а тя също се базира на линията на бедност и разходите за нея също се увеличават. Разходите за приемни семейства, за деца, месечните финансови помощи за хората с увреждания се увеличават. Повишават се тези разходи и това е стъпка в правилната посока. Разбира се, има още много какво да се желае. Още повече трябва да се засилва конкретният подход и с помощите за хората, които не могат да се справят сами и нямат близки, които да им помогнат, да могат да живеят с тази подкрепа.
- Какво мислите за Сребърната икономика? Пенсионерите работят, но предимно като охранители, продавачи и други подобни позиции.
- Като споменавате охранителите, трябва да кажем, че повече от 60% от пенсионерите, които работят като охранители, са с висше образование. Мисля, че човекът в пенсионна възраст, който е придобил пенсия, стига да притежава необходимите качества и умения, трябва да работи и да допринася за обществото. Още повече че бъдещето ще ни го наложи. Това е бъдещо предизвикателство на пазара на труда при този коефициент на заместване, за който говорихме. Доколкото знам, само за миналата година има около 200 000 работещи пенсионери и те са на работни места, където няма кой да ги замести. Друг е въпросът, че имаме и безработица между 4% и 5%, но при безработните структурата е неблагоприятна, в повечето случаи това са хора, които нямат необходимото образование и квалификация, знания и умения. Ето защо темата за Сребърната икономика е много голяма за Европейския съюз заради застаряването. Мисля, че тепърва умните управници ще мислят по въпросите.
- Кои са тези въпроси според вас?
- Как да се пригодят работните места, как да не се губят знания и умения в различните професионални сфери. Някога се казва, ама той взима и пенсия. Но дори и да взема пенсия, възрастният човек има право по конституция да работи. Още повече че са различни източниците на финансиране. Заплатата е от един източник, от финансите на фирма или предприятие, или от бюджета на дадена администрация, а пенсията е от неговите осигурителни вноски. Световната банка ни алармира още преди години, имаше един доклад за пазара на труда и си спомням, че прогнозата за 2050 г., беше че 40% от хората на пазара на труда ще бъдат над 60 г. Това е голямо предизвикателство. Разбира се, трябва да се мисли и ергономично, защото на човека, който е на повече години, трябва да му се пригоди работното място и работното време, да се намали стресът. Не че това не трябва да се мисли за всички, но особено е важно за така наречените по европейските документи възрастни работници.
Това е тя:
* От 2001 г. работи в Министерството на труда и социалната политика
* На 17 юли 2003 г. е избрана за ресорен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски
* След изборите през 2005 г. е избрана за депутат от групата на НДСВ в 39-ото Народно събрание
* Избрана е за наблюдател в Европейския парламент, а след 1 януари 2007 г. и за евродепутат до провеждането на избори
* В Европейския парламент е член на Комисията по заетост и социални въпроси
* През 2009 г. е избрана е за председател на НДСВ * Оттегля се от лидерския пост заради изборната загуба на парламентарните избори през 2013 г.
Сияна Севова
