- Министър Генов, какви са вижданията ви за управлението на водите в страната и съчетаването му с управление на ВиК сектора?
- Съгласно проекта за промяна на Закона за ВиК министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява държавната политика във ВиК сектора. На национално ниво има ВиК оператори, които са в състава на Българския ВиК холдинг, има и общински дружества. Стратегията във ВиК сектора е единствено и само ангажимент и приоритет на министерството на регионалното развитие и няма нищо общо с по-голямата стратегия за управление на водите. В годините е имало различни мнения как да се управляват водите в България. Водите в България, речните басейни, речните оттоци, водните тела са публична държавна собственост. Грижата за 52 значими и комплексни язовира, които са с различна собственост, е разпределена на Министерството на околната среда и водите. Министерството на околната среда и водите няма собственост върху нито един язовир. Много пъти се бърка тази собственост и се счита за ангажимент на МОСВ поддръжката, състоянието на тези язовири. Ние наблюдаваме изключително само количествата вода и управляваме водите в България. Основни приоритети са ни първо язовирите за питейно-битово водоснабдяване, следват водите за напояване, енергийните язовири, чиято вода се използва за добив на електроенергия, язовири за нуждите на промишлеността.
- Дайте конкретни примери.
- Въпреки четвърта поредна сушава година, с малко валежи, на фона на общото засушаване в Югоизточна Европа и с климатичните промени в глобален аспект, мисля, че се справихме доста добре. Всеки месец на 30 или 31 число министърът на околната среда и водите подписва заповед, която разрешава ползването на различни водни количества. Те са най-напред за питейно-битово водоснабдяване, съобразно исканията на ВиК операторите, после за напояване, за енергийни нужди.
Подходът е изключително гъвкав и рестриктивен за ВиК операторите понякога, когато имат алтернативни водоснабдителни системи. Следим непрекъснато количествата, които отпускаме, с цел в язовирите за питейно-битово водоснабдяване да имат един дългосрочен ресурс. Правим модел, така че даже ако не вали цяла година, да обезпечим нужното количество в тези язовири с вода за питейно-битово водоснабдяване. През тази година правехме редовни срещи между министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и министъра на енергетиката. Приложихме доста рестриктивен подход. Общо в язовирите успяхме спрямо миналата година да спестим около 2 милиарда куб. м вода.
Това са три пъти и половина водните количества на язовир „Искър“, който е 600 млн. кубика по обем. Това е успех. Сега прогнозите са по-надеждни по отношение на водните количества. Имаме запълняемост на язовирите с по-висока скорост в края на ноември и преди края на годината. Запасът осигури ниво на обемите, за да може през следващата година да сме по-спокойни, когато разрешаваме количествата вода за различни нужди.
Проблемите във ВиК инфраструктурата не са малко и са известни. Колкото повече тя остарява, толкова повече се увеличават загубите в нея. Имаме дружества оператори в страната, където загубите стигаха над 60-70 процента. От друга страна са компрометираните съоръжения на „Напоителните системи“, където загубите на водата в някои техни клонове достига и до 80 процента. Всичко това е известно. Мерките са свързани с огромни средства.
По оценка на министерството на регионалното развитие само за рехабилитацията на ВиК мрежата са нужни 30 млрд. лева. Това е огромен ресурс. Ползваме европейски средства. Програма „Околна среда“ е за това – средствата от нея са предоставени на България, за да влагаме усилия за подобряване на инфраструктурата за отвеждане и пречистване на води. Постигнали сме съгласие – 50% от тези средства да бъдат инвестирани в рехабилитация на ВиК мрежата. Подменят се каналите за отпадните води към пречиствателните станции. Програмата осигурява около 1,5 млрд. за целия програмен период, не за година-две.
- Смятате ли, че достатъчно се инвестира?
- Не е достатъчно, защото колко е 1 млрд. на фона на 30 млрд. лв., когато инвестираме в 50-годишна мрежа. Но виждам старанието в министерството на земеделието, по-специално в „Напоителни системи“, за възстановяване на съществуващи в годините съоръжения, които не са били ползвани, където земеделците не са имали достъп до напояване, където има компрометирани съоръжения.
- Защо да не могат да станат за питейната вода на населението например?
- В закона са залегнали доста регулаторни механизми, които ще дадат възможност да се направят определени стъпки за подобряване състоянието на мрежата за намаляване на загубите в цялата водопреносна система за питейно-битово водоснабдяване. Знаем всички, че вече функционира Национален борд по водите.
- Какво е вашето участие в него?
- Първо направихме изключително много законодателни предложения през Закона за водите, приет наскоро, чрез които се осъществява напояването за земеделски нужди. Стараем се да съкратим всякакви административни процедури. Непрекъснато контролираме какво правят нашите Басейнови дирекции, защото те са регионалните органи, които управляват водосбора и разходването на водите в цялата държава. Дадохме препоръки още от самото начало на функциониране на борда освен традиционните водоизточници, при които се констатират режими при водоснабдяването, Басейнова дирекция да издири и предостави информация на ВиК дружествата за налични алтернативни водоизточници и препоръки в това отношение, дали сме законодателни препоръки за ограничаване на някои режими и облекчаване на някои ограничения. Има още предложения, които сме направили в Народното събрание. Мисля, че отношението на политическите партии е положително и всички тези предложения да бъдат направени с цел подобряване на механизмите – проектиране на ВиК мрежите, даване на разрешенията за водоползване и заустване на канализациите, които са във функциите на Басейновите дирекции. Така че много неща сме свършили за малко време. Тези мерки ще намалят проблемите с безводието, с водните режими в населените места. Ангажимент на МОСВ са освен повърхностните и минералните води.
- Там какво ново направихте?
- Опитваме се да въведем дистанционно мерене на количествата в много от селищата, където има минерални източници. Най-малкото, за да няма кражби на вода. В големите курортни селища, които се славят в цяла България като балнеологични комплекси, мрежата е стара, на много места не се знае чия собственост е. Опитваме се законодателно и технически да решим такива проблеми, грижим се за санитарно-охранителните зони на водоизточниците. Повечето от минералните води имат, но при питейно-битовото водоснабдяване може би 50% от водоизточниците нямат. Проблемът не е там, има още много натрупани в годините проблеми още при възстановяването на земеделските земи, защото водоизточниците не са в урбанизирана територия, а някъде навън – дали в гората, в полето или планината. Навсякъде топографските условия, теренът, профилът на местностите са различни. Ще ви дам пример. Има гора, 200 декара масив, където водоизточникът заема 500 квадрата. За да се определи санитарно-охранителна зона на водоизточника, някой трябва да го заснеме, да отиде в съответната Басейнова дирекция. Чрез общата политика на националния Борд по водите се опитваме да решим подобни проблеми, натрупани в годините. Ние предоставихме информация на ВиК операторите и министерството на регионалното развитие какво е състоянието на санитарно-охранителните зони. Мисля, че сега даже ще има и законодателни промени в Закона за водите, защото в крайна сметка в голямата си част водопреносната мрежа е общинска. Сега в закона пише, че санитарните зони се учредяват от ВиК оператора, всички процедури са свързани с прилагане на Закона за устройство на територията. На много места, където общините са собственици на мрежата, тя е публична общинска собственост, сега ще им бъде вменен и на тях ангажимент за определянето и учредяването на такива санитарно-охранителни зони.
- Защо решихте да има Борд по водите, а не Министерство по водите?
- Имаше в годините предложение да има Министерство на горите и водите. Но това е екзотична идея. Защото, ако има Министерство по водите, не може собствеността на всички съоръжения, които се ползват – за напояване, за питейно-битови, за енергийни нужди да бъдат прехвърлени в една институция. Създаденият Борд по водите засега се справя добре с координацията. Резултатите от дейността му ще станат известни през лятото, когато дойдат сушите. Взаимодействието между енергийния, регионалния и земеделския министри, за което ви казах, си е един малък борд между тримата министри. Защото в крайна сметка можеш да имаш добри намерения, но когато не са финансово обезпечени, си остават намерения. Реализацията става през осигуряване на финансовия ресурс. Виждаме сега какво става с бюджета на държавата. Има най-различни протести по определени точки на разходната част. Но капиталовите разходи за общините не трябва да бъдат пипани, защото там са заложени парите за подмяна на водоснабдителните мрежи и едно намаляване на този ресурс според мен ще е сериозен удар. Всички, които протестират срещу тях, протестират срещу себе си – особено в средствата, които са за водоснабдяване. Този бюджет беше оттеглен, ще има нов.
- След наводненията по морето вие направихте проверки и излязохте с препоръки.
- Направихме много подробна проверка и заснемане. Наложихме нашите планове за управление на риска от наводнения върху кадастралните карти. Дадохме на Министерството на регионалното развитие и благоустройството цялата информация от проверките, защото в крайна сметка строежите се контролират и от МРРБ. Много често те се разрешават в зависимост от категорията и от общините.
- Винаги ли питат вас, МОСВ? Бяха открити много нарушения.
- Длъжни са по закон да питат дали даден воден обект може да бъде покрит, ако нещо трябва да се строи. Върху воден обект е изключително недопустимо да се строи, но се натъкнахме на много такива случаи. Всичката информация ще бъде предоставена на компетентните органи. Защото министърът на околната среда не дава строителните разрешения за каквото и да е. Това е презумпция на МРРБ в зависимост от категорията на строежа. Законът за местното самоуправление вменява на кметовете на общини, съответно на главните архитекти, такава функция. Нашите карти са много ясни – къде има 20-годишна вълна, къде 100-годишна, 1000-годишна. Някъде имало река. Нея може да я няма 10-15 години, но виждаме, че тя се е възстановила. Натъкнахме се и на много несъответствия между кадастралните карти и съществуващото положение, защото когато са правени кадастралните карти, са ползвани картите за възстановяване на земеделските земи, които не са били точни. Не са били направени с най-добрите методи и най-добрите технологии по това време. Търсим финансов ресурс да обезпечим Басейновите дирекции, за да коригираме всички несъответствия. Защото се натъкнахме на това, че цели реки ги няма на кадастралната карта, което е недопустимо. Все още с технологиите, с които разполагаме и които има в държавните институции, се справяме трудно.
- Според вас каква трябва да бъде цената на водата?
- Солидарна. Водата идва от природата, но трябва да мине през съответните съоръжения, които трябва да бъдат поддържани. Цената трябва да бъде съобразена с разходите – амортизационните, за поддръжка и експлоатация на мрежата, които никак не са малко при големия брой аварии, които възникват. По-голямата част от разходите, които се правят за отстраняване на авариите, се отразяват двойно на цената, защото половината вода в мрежата се губи от течове... Предложена е двутарифната цена – осигуряване на гарантирана минимална цена за определено количество питейно-битово водоснабдяване и значително по-висока цена за консумация над граничното. В Израел го правят отдавна. Нормите са 2,8 кубика на човек. В проекта на закона количеството е 20 кубика, изчислено е за 5-6 човека. Но дали във всяко жилище живеят 6 човека... Но това е първа стъпка за въвеждане на двете тарифи.
- Какво става с отпадъците? Като че ли най-трудните отговорности са вменени на МОСВ.
- Има и други. Ние сме с контрола. По Закона за управление на отпадъците кметовете и общинските власти отговарят за изграждане на система за разделно събиране, за сметоизвозване, за сепариране, за компостиране, за депониране на отпадъка. Виждаме проблема с нерегламентираните сметища.
- Имате вече карта на незаконните сметища.
- Имаме карта. Но едно изчезнало, друго се появило.
- Какво е наказанието за изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани места?
- Наказанията са регламентирани в наредбите на местните власти и са различни в различните общини. Те са им вменени по закон. Сега имаме едно предложение за доста драстични глоби. Имаме предложение даже за квалифициране на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци като криминално деяние. Същото се отнася и за изгарянето на такива нерегламентирани сметища. На много места последното се прави злонамерено.
- В Закона за управление на отпадъците ли ще заложите по-високите наказания? А криминализирането на изхвърлянето на боклука в гората, край пътя, реката и образуване на незаконни сметища, което ще се наказва и със затвор?
- В Наказателния кодекс се опитваме с Министерството на правосъдието да заложим такава мярка. А със Закона за управлението на отпадъците нашата идея е да увеличим правомощията на кметовете. Да могат те да налагат по-големи санкции, по-големи глоби, да могат да монтират видеонаблюдение с цел превенция и недопускане на нерегламентирани сметища. Да могат да инвестират средствата, които събират от таксите за депониране, в системи за разделно събиране на отпадъците. Както виждаме, има жълти, сини и зелени контейнери. Работят оползотворяващи организации и събират. Идеята е разделното събиране да се осъществява още при източника. А източникът е самият човек, който генерира тези отпадъци.
- Как ще коментирате случващото се с боклука в София? Ще накажете ли Столична община?
- Ние сме ги наказвали достатъчно. Издавали сме им достатъчно наказателни актове. Все още по закон трябва да ни осигурят видеонаблюдение за ставащото в завода за отпадъци. Дали сме им предписание от 5-6 месеца. Все още чакаме да ни осигурят видеовръзка. Има съставени немалко предписания, актове за административни нарушения.
- А можете ли да ги накажете за разпиляването на столичния боклук?
Член 112, алинея първа и втора от Закона за управление на отпадъците гласи, че кметът на съответната община е отговорен за организацията и управлението на отпадъците на нейната територия. Написано е ясно. Неколкократно сме имали кореспонденция със столичния и с много кметове, всички са наясно с правомощията. В края на краищата такса смет я събира не министърът на околната среда и водите, а кметът на съответната община.
Това е той:
- Роден е на 14 юни 1960 г. в Асеновград
- Завършил е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (специалност „Руска филология"). Магистър е по управление на бизнеса от Стопанската академия „Димитър Ценов" в Свищов
- Бил е общински съветник и заместник-кмет на община Асеновград
- Работил е като контрольор и управител на ВиК-Пловдив
- Бил е народен представител в 43-то народно събрание (НС); 44 НС; 45 НС; 46 НС; 47 НС; 48 НС; 49 НС и 51 НС
- Бил е заместник-председател на ПГ на „БСП-Обединена левица“ в настоящото 51-во народно събрание и председател на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната
- Бил е член на Комисията по околната среда и водите, 4 пъти е неин заместник-председател и председател в периода 2021-2022 г.
Таня Киркова
