Б ългария отдавна е на три морета – поне ако съдим по равнището на средните заплати в София, в страната и на нашенци, живеещи в чужбина. Разделението се задълбочава все повече и не вещае нещо добро за ръста на доходите и на платежоспособното търсене на населението, което се явява и електорат.
ТИ ДА ВИДИШ: Средната заплата гони 2 бона!
През второто тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата e 1957 лв. и нараства спрямо първото тримесечие на 2023 г. - с 4 на сто, сочат официалните предварителни данни на статистиката.
Коментар
„Средната заплата през второто тримесечие е с 13.1% по-висока от същия период на 2022 г.
Отново двигател е частният сектор - ръст от 14.1%, при 10.1% в обществения сектор; в резултат заплатите в частния сектор вече са средно по-високи за разлика от много дълги периоди досега.
Броят на наетите към юни 2023 г. е с 24.2 хиляди повече от юни 2022 г.
Все пак ръстът на средните възнаграждения на годишна база се забавя след отчетените 16.5% и 17.3% в предходните тримесечия.
Бизнесът да се готви за 930 минимална работна заплата през 2024 г. - освен ако Народното събрание не промени КТ.
Ако изключим София, в останалата част от страната средната заплата е 1560 лева“, коментира в петък Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, във Фейсбук.
Прав е г-н Богданов. Има драстични диспропорции между обявените данни за заплатите в София и в останалата част на страната. С малки изключения, но те се дължат на заетите в големи производствени мощности в по-малки населени места. Например в Челопеч, където са златните мини на „Дънди прешъс“, или в Козлодуй, където е атомната централа.
Пари в плик
По принцип статистиката мери и т. нар. сива икономика, но дали парите в плик са включени в последното изследване? Едва ли. Ако равнищата на сивия сектор според различни оценки са между 15 и 30 процента, значи трябва да се прибавят към отчетените нива на средни работни заплати, за да бъде коректна информацията.
Ето още данни от статистиката: Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите по трудово и служебно правоотношение за второто тримесечие на годината са: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 4732 лева; "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 3061 лева; "Финансови и застрахователни дейности" - 2915 лева. Най-нископлатени са били наетите в икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 1189 лева; "Други дейности" - 1261 лева; "Селско, горско и рибно стопанство" - 1406 лева.
Едва ли има човек, който да вярва, че средната заплата на готвачите, келнерите и барманите у нас е 1189 лв. Но пък всички цъкат с език, като прочетат, че програмистите вземат 5 бона месечно. Някои получават и 50 000, но колко са тези хора у нас? Значи, ако млад човек с добро образование иска да почне работа, да става или софтуерен спец, или да се пробва в кухнята на някоя кръчма да кълца шопска салата, при която надценката стига най-високи стойности, както вече писа „Телеграф“ и превъзбуди общественото мнение.
Изводи
Налага се изводът, че хубави, по българския стандарт заплати се получават там, където има най-висока добавена стойност. Правиш нещо за относително малко пари, а го продаваш двойно и тройно по-скъпо. Без значение дали е стока или услуга. Стига да има кой да го купи. Не е без значение и равнището на експлоатация. За един и същ труд се плащат различни пари в страната. А уважението към честния труд е паднало до нивото от първоначалното натрупване на капитала през 90-те на миналия век.
В страната има около 2,3 милиона заети и малко по-малко – 2,1 млн. пенсионери. Разликата в средните доходи между първата и втората категория граждани продължава да се увеличава. Понеже почнахме с България на три морета по доходи, да не забравяме за още поне милион, че и повече активни нашенци, които работят и живеят в чужбина. Те също имат принос към общия стандарт на хората в страната, като пращат пари на роднините си.
Пламен Енчев
