- Д-р Димитров, преди близо 9 месеца поехте ръководството на най-голямата спешна болница у нас. Какво заварихте?
- Заварих една болница, която не беше в много добро финансово състояние. Имаше над 20 милиона просрочени задължения, а по сметките нямаше пари. Отделения масово работеха извън специализацията си, защото персоналът беше ангажиран с коронавируса.
- Какво предприехте?
- Това, което направих, е да погледна на „Пирогов“ не само като на болница, а и като на едно огромно предприятие. Консолидирах задълженията и кредитите, договорих голяма кредитна експозиция при много добри финансови условия, с дълго разсрочване. Когато сметнах цената на лихвите и цената на кредита спрямо годините, се видя, че е целесъобразно да се направи по този начин.
- А каква е ситуацията към момента?
- С помощта на строга финансова дисциплина и навлизането на болницата в нормален ход на работа се получиха три неща. В момента нямаме просрочени задължения към нито един кредитор, по банковите сметки има близо 13 милиона лева и от 5,2 млн. заработката ни на месечна база вече гони 9,5 млн. Тези цифри показват добра финансова политика и едно стабилно състояние на болницата. Освен това имаме и два транша на увеличаване на заплатите в различните сектори на болницата, като средното увеличение е с 60% и повече. Най-малко увеличение са получили в административния сектор.
- Защо обаче една голяма болница като „Пирогов“, през която преминават толкова много пациенти, трупа задължения. На какво се дължи това?
- Това изобщо не е учудващо. Аз станах директор през първите месеци, в които COVID започна да намалява своята тежест, но пандемията се отрази много на всички лечебни заведения и доведе до крах в здравеопазването по няколко направления.
- Кои са те?
- Със сигурност доведе до финансов крах. Здравната система не беше подготвена с готовите ресурси и резерви, с които да посрещнем пандемията. Болниците нямахме дори материалните ресурси, като тук включваме и най-простите неща - маски, гащеризони, за лекарства да не говорим. Другото направление са кадрите. Нямахме достатъчно обучен персонал, а пациентите, които се разболяваха от коронавирус, имаха нужда от най-висшата форма на медицинска услуга и това е реанимационната. Това бяха тежки пациенти, които, от една страна, струват много пари като себестойност на терапията, а, от друга страна, струват и много ангажираност на професионалисти - лекари, сестри, санитари. Никоя държава в света не беше готова за това. По един или друг начин колегите в ход се научиха да лекуват заболяването и дадоха всичко от себе си, така че тази криза да се преодолее. И това в крайна сметка се случи, но дадохме жертви, а болниците се оказаха в лошо финансово състояние.
- И все пак, кой е виновен за това? Недофинансирани клинични пътеки, липса на персонал...
- Аз никога няма да произнеса, че този или онзи е виновен, особено за колеги. Смятам, че в своята работа всеки прави най-доброто, което може, според своите знания, умения, както и според обстоятелствата. Чуждо ми е да обвинявам персонално. Що се отнася до клиничните пътеки, тези за лечение на COVID навлязоха твърде късно. Първата една година от пандемията такива клинични пътеки нямаше. Освен това „Пирогов“ изобщо не е сключвала договор по тези пътеки, защото те са към инфекциозните отделения, а ние нямаме регистрирано такова отделение в разрешителното ни. Поради тази причина ние никога не сме работили по клиничните пътеки за COVID и въпреки това не сме спирали да приемаме пациенти с коронавирус. Да, здравеопазването е недофинансирано, но то е такова и сега. Това е една тема, която не е свързана с пандемията. Може би коронавирусът просто ни даде възможност да прогледнем и да видим дефицитите, които имаме в системата. Но това беше една извънредна ситуация, която налагаше такива мерки и няма смисъл да се търсят виновни.
- Това недофинансиране обаче се отразява на цялата система. От години слушаме за остойностяване, но то така и не се случва.
- Истината е, че никой не говори за стойността на човешкия труд. Не на лекарския. На труда. В една клинична пътека трябва да е включен трудът на болногледача, трудът на санитаря, трудът на медицинската сестра и отделно трудът на лекаря. Ето това е истинско остойностяване. А то трябва да бъде направено във всеки сектор, защото ние имаме недофинансиране, включително и в най-важния сегмент на здравеопазването - детското здраве. Най-евтините и най-недооценени пътеки са тези в педиатрията. Казвам ви го не само като директор на болница, а и като педиатър.
- Говорейки за педиатрията, какво е мнението ви за бъдещата Национална детска болница?
- Всяка държава има нужда от такава болница. Най-главният закон в нашата държава се нарича конституция. Много хора може би не знаят, но конституцията не е една огромна книга, а е само 28 страници и там е написано, че децата са бъдещето на тази страна и държавата има основен ангажимент към тях да ги закриля. Това не може да стане, ако държавата не е помислила за тяхното здраве, за тяхното образование. Така че висококвалифицирана детска болница е необходима. Аз дори съм не за една, а за пет такива. Но тук възникват много технически проблеми - кадри, управление, финансиране. Защото в противен случай ние ще инвестираме едни милиони, ще създадем един мастодонт, с много специалности, с добри възможности за работа, но с ниски възможности за издръжка.
- Целта е обединяване на всички структури, свързани с детското здравеопазване, под един покрив. Но в „Пирогов“ например има уникална за страната Клиника по детски изгаряния. Какво ще се случи, тя отива в новата болница ли?
- Не, тук не говорим за ликвидиране на съществуващи структури или за централизиране. Това е голяма грешка. Никой не може да отнеме или да вземе структура от една болница и да я премести в друга. Не в това е смисълът.
- Но ако в Националната педиатрия има отделение по детско изгаряне, няма ли риск вашите лекари да напуснат и да отидат там?
- Възможно е да има и такива, но конкуренцията е нещо хубаво. Работата в конкурентни условия мотивира. Създаването на детска болница е възможност за създаване и на нови кадри. Важното е да се създадат и условия, и ресурси в детското здравеопазване, защото без тях няма да се получи. Когато се остойностят клиничните пътеки, за да може бъдещата детска болница да работи по нови цени, тези цени ще важат и за мен.
- Говорим, говорим и пак стигаме до въпросното остойностяване, което се очертава един много дълъг, бавен и труден процес...
- Да, но инфлацията е постоянен процес, промяната на минималната работна заплата също. Само за последните три години от 610 лв. минимална работна заплата вече говорим за искане за 940 лв. Казва се „вдигат лимитите на болниците“ и какво от това? Вдигането на лимита не осигурява пари за болницата. Защото много от болниците са в невъзможност да изпълнят този лимит. Той е пряко свързан с броя болнични легла и въпросната стойност на клиничната пътека. С други думи, ако максимумът, който мога да заработя, е 9 милиона, колкото и да ми вдигат лимита, той ще остане неизпълнен. Не може да имаме 28% инфлационен индекс само за последните 4 месеца, не може да говорим за увеличаване на цените на хранителните продукти, за 4 пъти увеличаване на цените на енергоносителите, за близо 2 пъти увеличаване на работните заплати и от другата страна нищо да не мърда.
- И решението според вас е...
- Да бъдат заложени и механизми, които да бъдат регулярни и да водят до динамична промяна в цените на клиничните пътеки. Има промяна на минималната работна заплата - променя се цената на пътеката, имаме промяна при тока и водата - променя се цената на пътеката. И това да е динамичен процес. Без да е необходимо да се събира надзорът на касата, да се пита, да се гласува и т.н. Това е решението.
- Парадоксално към лекарите често се проявява неуважение, макар да следва вашата професия да е на почит във всяко едно общество. Как разсъждавате по този въпрос?
- Където и да съм бил, Хипократовата клетва съм си я поставял на стената. Много хора дори не знаят как изглежда, въпреки че обясняват как ние сме се клели. Аз я знам наизуст. И в нея никъде не пише, че лекарят трябва да бъде бит и поруган. Там никъде не пише, че трябва да е гладен. Там пише, че обществото трябва да създаде всички условия, за да може лекарят да практикува изкуството на медицината. Когато ни обиждат, когато ни наричат убийци, няма да лъжа - не се преживява лесно. Криво ми е. Защото тук има едни хора, които работят непрестанно. Да, допускат грешки. Има. Постоянно отправям критики към тях дори за отношението им към пациенти. Безкомпромисен съм с това. Но в крайна сметка ние сме живи хора. Не сме демони в бели престилки.
- Смятате ли, че отношението е фактор за това младите лекари да напускат страната?
- Отношението е част от условията, които им осигуряваме. Пак казвам - условия. Това не включва само заплатата. Висококвалифицираните кадри, младите колеги можем да ги задържим или да ги върнем в България само като подобрим условията им за работа и променим цялостната политика. От отношението, през клиничните пътеки, стимулите, възможностите за развитие... Моят син сега живее и работи в Швейцария. През две вечери се чуваме и той ми казва: „Тате, искам си в България, но нямам избор в момента.“ В момента е така, но някъде в неговото създание стои възможността да се прибере и ако условията се променят, това ще се случи. Аз също съм живял в чужбина. Сега съм тук. Няма такова място като България! Ако някъде е раят, това е тук. Просто трябва да си подредим нещата.
- Щях да ви питам дали ви липсва бялата престилка, но вие сте с нея...
- С нея съм, разбира се. Защото съм директор на болница, а не на банка. Ако беше обратното, щях да съм с костюм и вратовръзка. Не ми липсва бялата престилка, въпреки че от сутрин до вечер аз съм тук в ролята си на администратор. Но има места, където ходя да практикувам про боно. Там се занимавам с медицината като медицина.
- Защо?
- Защото ми харесва. Най-хубаво е да можеш да правиш това, което искаш. Аз успях да го постигна.
- През последните месеци в „Пирогов“ бяха докарани няколко спешни пациенти със „Спартан“. Това не е прецедент за болницата...
- Всички са живи и здрави. Голямата ни гордост е малкото детенце от Бургас, което е медицинско чудо и аз съм безкрайно доволен.
- Говорите за 6-годишното дете, което приехте в критично състояние след грип и скарлатина?
-а, една прекрасна госпожица, с невероятна усмивка, с желание да рисува.
- Това наистина е чудесно! Повдигнах темата за пациентите, докарани със „Спартан“, заради предстоящото изграждане на системата за спешна помощ по въздух. Сам казахте, че „Пирогов“ е стратегическа болница, но на този етап не разполагате с хеликоптерна площадка. Мисли ли се по този въпрос?
- Имаме идеи, но докато нещо не е факт, не мога да го коментирам. Темата е на дневен ред, но зависи от много неща - сградния фонд, мястото, на което се намираме, урбанизацията. Много сложни неща са. Мога да продължа с детайли, но на този етап не е редно. Това е тема на Министерството на здравеопазването, на експертните групи и аз не мога да се произнасям.
- Какво предстои за „Пирогов“, какви са плановете ви?
- Още в петък ни предстои един голям празник - 70-годишнината на „Пирогов“. Тя съвпадна с периода на пандемията и нямаше как да я отпразнуваме тогава с необходимата тежест и достойнство, затова решихме сега да направим едно голямо събитие. Всички, които са имали досег с болницата и са допринесли за нея, ще бъдат поканени. Ще имаме и много официални гости, но това най-вече е празник за всички, които работят в нашата емблематична болница. Иначе плановете ни са да продължаваме да се подобряваме и да се развиваме във всеки един аспект - материално, технически, кадрово. Да надграждаме.
Това е той:
Д-р Димитров завършва медицина в Стара Загора през 1994 г.
От 2000 г. има придобита специалност „Педиатрия“, а през 2009 г. завършва „Здравен мениджмънт“.
В продължение на 12 години е бил част от екипа на „Актавис“ АД
Бил е заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето
Работил е като лекар на националния отбор по лека атлетика
От 20 април 2021 г. е независим член на Съвета на директорите на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, а от юни 2022 г. е начело на болницата
Поли Пантева
