- Г-н Ташев, стигнаха ли дъното си отношенията на България с РС Македония?
- Отговорено иронично, може още да се копае до твърдото дъно, което е било достигнато в края на 40-те и началото на 50-те години. Тогава дори е имало престрелки от двете страни на границата, югославски самолети многократно са нарушавали нашето въздушно пространство, на наша територия са изпращани диверсионни групи. Именно тогава югославската антибългарска кампания в чужбина започва да набира скорост. Впоследствие е имало периоди на известно намаляване на напрежението, но за съжаление тази политика никога не е прекъсвала. Тя намери приемственост и в отделилата се през 1991 г. от Югославия днешна Северна Македония. Надявам се разумът да надделее и никога повече да не стигаме до подобни отношения, които реално обслужват чужди на България и Северна Македония интереси.
- Имаме вече редовно правителство. Какво очаквате от него по отношение на външната ни политика и по-специално за отношенията ни със Скопие?
- Надявам се да сме си извлекли поука. Защото и през 2022 г. имахме редовно правителство, но точно тогава се стигна до провеждането на двупосочна политика към Северна Македония: на МВнР и на МС. Последицата от този разнобой е, че в предложението на тогавашното френско председателство на ЕС само едно от пакета български искания 4+1 бе вкарано директно в преговорната рамка – вписване в конституцията на Северна Македония на частта от българския народ, живееща на нейна територия. Останалите четири искания не отпаднаха, но са застъпени чрез изискването на ЕС Скопие добросъвестно да прилага двустранните споразумения и произтичащите от тях двустранни протоколи.
В нашия случай са подписани два двустранни протокола, в които правителството на Северна Македония е поело конкретни ангажименти и са фиксирани срокове за изпълнението им. Става въпрос за отказ от употреба на език на омразата, реформи в образованието с цел обективизиране на фактите от миналото, реабилитация на репресираните и отказ от нови преследвания на лица с българско самосъзнание, а също така цялостно разкриване на архивите на тайните служби, действали на територията на Северна Македония. Много е важно по тези български искания да има управленска приемственост и консенсус между Народното събрание, правителството и президентството, защото това са стратегически за България въпроси.
С президента Румен Радев и децата на Ташев - Ивета и Борис, които изпяха "Изгрей зора на свободата" и "Ясен месец веч изгрява", на представянето на най-новата книга на изследователя за борбите на македонските българи
Тук трябва да припомня, че именно президентът Румен Радев постави акцента върху състоянието на човешките права, с което направи българската позиция по-разбираема за съвременните западни политици. За съжаление ние поради господстващия по времето на комунистическия режим външен национален нихилизъм бяхме загубили традициите да отстояваме правата на българите зад граница. Понеже в наши дни за пореден път става актуален въпросът за комунистическото наследство и неговата трансформация в претендиращи за демократичност структури, като общество трябва да бъдем много внимателни този национален нихилизъм да не се пренася в съвремието, а да остане в миналото.
- Какви сценарии съществуват за започване на процедурата на РС Македония за членство в Европейския съюз?
- Властите в Скопие се опитват да заобиколят част от процедурата, като разпространяват активно зад граница клевети срещу България, че отричала съвременната македонска идентичност и език. Стигна се дотам, че неотдавна лявата част на Бундестага под давлението на правителството в Скопие прие резолюция, с която се признава съществуването на тези категории, сякаш някой някъде ги отрича. Тук трябва ясно да кажем, че никога никой в България не е оспорвал правото на северномакедонските граждани да имат своя съвременна македонска идентичност и да наричат официалния си език както желаят.
В същото време ще е демократично, ако и властите в Скопие признаят аналогични права на българите в Северна Македония. България винаги и единствено е възразявала срещу изграждането на македонска идентичност на антибългарска основа, тъй като подобна практика няма европейски аналог. Точно тук, пак по внушение от Скопие, се лансира една неистина, а именно, че ставало въпрос за някакъв двустранен проблем, а двустранните въпроси не можели да бъдат препятствие за еврочленството на която и да е държава. С подобно твърдение се правят опити за заобикаляне на факта, че става въпрос за категорията „човешки права“, а те са универсални. Ако в Северна Македония се потъпкваха правата на някоя етническа общност, която няма своя държава, означава ли това, че няма да съществува проблем?
В случая просто България е най-заинтересованата страна да повдига въпроса за човешките права на българите край Вардар, но това по никакъв начин не прави въпроса двустранен. Хубавото е, че повечето европейски политици при контактите си с властите в Скопие винаги подчертават, че промените в конституцията и включването на българите е задължително условие за началото на преговорите за еврочленство.
- Възможно ли е нашата подкрепа за членството на РС Македония в ЕС да бъде търгувана срещу ускореното ни приемане в Шенген? Един вид да се направи сделка?
- Бдителността по този въпрос няма да е излишна. В Скопие промени на конституцията ще има, но е очевидно, че се правят опити подобни промени да бъдат козметични, например изменение само в преамбюла, а старата антибългарска политика да продължи, както е например в Сърбия. Там българите са признати за национално малцинство, но от това не следват големи предимства за тях. Напротив, продължават да бъдат дискриминирани, маргинализирани и асимилирани.
Това е наследеният общ югославски модел. След преброяването през 2021 г. властите в Скопие непрекъснато подготвят общественото мнение в страната и зад граница, че местните българи са 3504 души и само те ще се ползват от промените в конституцията. Категорично заявявам, че въпросното преброяване е манипулирано, като преди провеждането му бе наредено от лицата, които декларират, че са българи, да се изискват доказателства, с които да потвърдят това. Това е фрапиращо нарушение на принципа на декларативността, който е основополагащ при определянето на етническата принадлежност в съвременната демографска статистика.
Като последица 20 хиляди души, за да докажат, че са българи, представиха българските си документи за самоличност. Те обаче не бяха вписани като етнически българи, а като лица с двойно северномакедонско и българско гражданство. Освен тях, други 120 хил. души не бяха посетени от преброители, а данните за тях са въведени служебно, без никой да ги пита как се самоопределят. Не знам каква част от тази група са българи, но още преди началото на преброяването мои съмишленици ме информираха, че предварително са съставени списъци на лица с изявено българско самосъзнание и на преброителите е внушено да не ги посещават. Само в един район на Източна Северна Македония списъкът е обхващал 700 български домакинства. За съжаление България не оспори въпросното преброяване, както направи Турция. Надявам се, че това не е сделка, а проблем във връзката експертиза – реална политика. Тази слабост трябва да се преодолее!
- Като че ли македонското лоби в някои водещи държави в ЕС е по-силно от нашето. Как ще коментирате позицията на германския канцлер Шолц и на други европейски лидери?
- Позицията на германския канцлер Шолц не е изолирана. В нея са залегнали мантрите, разработвани в Скопие: „Не на нови условия за преговори“, „не на двустранните проблеми“. Неотдавна пък специалният пълномощник на германското правителство Мануел Сарацин заговори за някакво българско малцинство в Северна Македония. Това е достатъчно основание да се изрази остър протест срещу подобна позиция, защото в Скопие не предстои вписване на българско малцинство, а на частта от българския народ, живееща там.
По този повод трябва да припомня на г-н Сарацин, че днес българско малцинство в Северна Македония може да има дотолкова, доколкото в Австрия има германско малцинство. Както е известно, Австрия е основана през 1918 г. като германска национална държава. Въпреки че понастоящем броят на австрийските граждани, чувстващи се германци, е по-малък от броя на тези, които се чувстват австрийци, никой не нарича австрийските германци германско малцинство. Българският народ в Северна Македония не е паднал от Луната. Според последната официална османска статистика от 1906 г. българите са били мнозинство в повечето райони на сегашна Северна Македония.
Следователно можем да приемем, че по едно и също време в социокултурно отношение Австрия е била немска, а Македония е била българска. За разлика от Австрия обаче, където днес никой не преследва австрийските германци, а и самите австрийци не отричат принадлежността си към германското социокултурно пространство, ситуацията в Северна Македония е съвсем различна. Властите в Скопие отричат каквато и да било българска принадлежност дори и в миналото, поради което продължават провеждането на репресивна политика и в настоящето. Въпреки това преследване разликата между австрийските немски говори и книжовния немски в Германия и Австрия е много по-голяма, отколкото между българските говори в Северна Македония и книжовния български в България.
Днес от теоретико-практична гледна точка няма толкова голямо значение какъв точно е броят на гражданите на Северна Македония с различна степен на съхранено българско самосъзнание. Важното е, че ги има и те не могат да бъдат разглеждани като „малцинство“ с оглед на тяхната структуроопределяща социокултурна роля в близкото минало. Затова днес искаме за българите в Северна Македония същите човешки права, каквито имат германците в Австрия. Поради тази причина си позволявам да перифразирам лозунга, формулиран от легендарния Иван Михайлов, от „Македония – Швейцария на Балканите“, в „Северна Македония – Австрия на Балканите“.
- Защо според вас позицията ни по отношение на съседите край Вардар изглежда доста мекушава?
- Защото не е достатъчно някой високопоставен държавен служител у нас периодично да заявява, че България не поставя нови условия, че пакетът искания 4+1 вече е общоевропейски, или че въпросите, свързани с правата на човека, не са двустранни, а универсални. Необходимо е тези послания да станат част от бъдеща българска проактивна политика, обезпечена със средства за реализирането й в различни сфери: информационна, научна, културна. Към момента ние не превеждаме нашите разработки на чужди езици, нямаме заделени стипендии за чужди учени, които да работят в нашите архиви или да се обучават по наши програми, нямаме средства да участваме в международни конференции. Затова нашата позиция си остава за вътрешна употреба, но това е крайно недостатъчно и изпълнителната власт е тази, която трябва да обезпечи необходимия ресурс.
- Неотдавна представихте новата си книга „Борбите на македонските българи за права и независимост – 68 случая от периода 1944 – 1994 г.“ На събитието бе и президентът Румен Радев. Разкажете за читателите на „Телеграф“ за някои от най-интересните случаи, които описвате.
Книгата представлява поредица от 68 статии, излезли в продължение на година и половина във в. „Труд“. Съдържащата се в тях информация за събитията в Македония след 1944 г. е неизвестна за повечето български граждани. Показано е как са извършвани системните фалшификации, унищожавани български паметници, преследвани и избивани българи и използваният език на омразата срещу тях.
Новата книга на доц. Спас Ташев
Сред най-интригуващата информация е гостуването през 1953 г. на австрийския канцлер Курт фон Шушниг на македонските българи в Детройт и Торонто, срещата на американския президент Линдън Джонсън с делегация на 43-тия конгрес на македонските българи, проведен през 1964 г. в Детройт, съвместната българо-хърватска декларация от 1969 г. за потъпканите от Югославия човешки права на македонските българи и хървати, подписана от Иван Михайлов и Степан Хефер и връчена на У Тан – генерален секретар на ООН. Това е именно липсващото звено в аргументацията на официалната българска позиция по отношение на евроинтеграцията на Скопие, защото именно тези проблеми все още не са разрешени.
Американският президент Линдън Джонсън се среща с македонски българи в САЩ през 1964 г.
Това е той:
Доц. д-р Спас Ташев е завършил международно икономическо сътрудничество в УНСС и основен курс по дипломация в Дипломатическия институт при МВнР
Защитил е докторат по демография и статистика в БАН
Специализира в областта на международните миграции, задграничните български общности и демографската и миграционна сигурност
Бил е зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина, основател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие
Ръководител е на департамент „Демография“ в ИИНЧ-БАН, преподава в Катедра „Национална сигурност и публична администрация“ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград
Автор е на редица публикации у нас и в чужбина
Пламен Енчев
