- Г-н Смоленов, стрелбата срещу кандидата за президент Доналд Тръмп породи много въпроси за терористичните заплахи и как да им се противодейства. И въобще за глобалните заплахи пред човечеството. Какъв е вашият коментар?
- На атентата срещу Доналд Тръмп трябва да се гледа като на терористичен акт. Доминиращите медии по света като че ли замазват тази интерпретация. Сякаш се страхуват да не дойде „Торбалан“, да не призоват злото, като го назовават с точното му име. Има такава тенденция напоследък – да се избягват „наративи“ за политически мотивиран вътрешен тероризъм. За да не си помисли населението, че онези, дето са на власт (и се наричат управляващи), не се справят с управлението. Показателно е как непосредствено преди откриването на Олимпиадата бе окачествен като „злонамерена“ и „координирана атака“, но не и като тероризъм палежът по четирите посоки на високоскоростните жп линии във и около Париж.
Атаката срещу обекти на критичната инфраструктура, засегнала над 800 000 души (слаба Богу, без жертви), е съвсем естествено да се окачестви като тероризъм. Но не би. Атентатът срещу премиера на Словакия Фицу също бе представен като самодейност на объркан интелектуалец. Версията за самотен атентатор, действащ по емоционално-личностни подбуди, беше наложена и в случая с покушението над Доналд Тръмп. Защо и от кого ли?
Няма да се правим на наивни и няма да обидим интелигентността на аудиторията, която геройски пази способността си за критично мислене. В този случай ще изтъкнем историческата ирония на Провидението. Ролята на случайността при този атентат беше безпрецедентна, както и веригата от неочаквани последици на случилото се.
- Но преди да говорим за последиците след този атентат, има ли нещо по-особено по отношение на предпоставките?
- Тук има интересни подробности, които бих коментирал само под формата на въпроси, под условие и с хаштаг: „доколкото ми е известно“.
- Вярно ли е, че по силата на нов протокол и нови разпореждания контраснайперистките екипи на „Сикрет сървис“ ще откриват огън по подозрителни въоръжени субекти само след като тези лица първи произведат изстрел? Това звучи толкова нелепо, че не бих се ангажирал с коментар преди евентуалното му потвърждение. Но може би това е единствено обяснение защо са били допуснати осемте изстрела срещу кандидат-президента Тръмп, конкурент на действащия президент Байдън.
- Вярно ли е, че дрон на тайните служби, който е трябвало да облита митинга на Тръмп с цел превенция на евентуално насилие, е излязъл от строя малко преди атентата?
- Вярно ли е, че в колата на атентатора са били намерени взривни вещества? Това би означавало подготовка за ликвидирането на самия атентатор, ако не бъде застрелян на местопрестъплението.
Не е моя работа, нито мое амплоа като експерт по антитероризъм да задавам въпроси дали директорката на „Сикрет сървис“ е запазила или пък е освободила поста си след странния атентат срещу Доналд Тръмп. Проблемът е, че антитероризмът е творческо, а не рутинно-бюрократично поприще. Успешното му администриране не може да се състои в това да се внедряват номенклатурно-кадрови критерии за попълване на личния състав с 30 процента специално селектирани по пол агенти (т.е. действащи на терен лица). А какво да кажем за ръководните постове и отговорността за живота на охраняваните?
Пред очите ни по широкия свят се вихри процес, който бих нарекъл пазарна идиотизация на управляващите елити. Тук има място за допълнителен ирония, защото те не са нито елити, нито пък управляват реално. Изпълняват лакейски функции и са просто трансмисии на чужда воля. Плаща им се като на наемници и те играят точно такава роля.
- Проф. Смоленов, дайте пример от друга сфера за това, което наричате ирония на Провидението.
- Един пример от преди десетина дни: сенаторът Боб Менендес, когото съдът в Манхатън осъди за корупция. Призна го за виновен по всички предявени обвинения, сред които изнудване, измама и действия в полза на друга държава от Близкия изток. Иронично намигване от страна на Провидението е, че през 2021 г. сенатор Менендес си позволи да нарече нашата страна „корумпирана държава“. Ето как се модернизира българската поговорка, че корумпираният вика „Дръжте корумпираните!“.
Не важи ли това и за други несправедливи нападки срещу България отблизо и далеч. Проблемът е, че вместо да им отговарят по достойнство, някои тукашни институции и казионни медии най-често пригласят на отровните внушения или просто си „затрайват“. Едва ли не е модерно да се ехидничи по адрес на собствената страна в угода на нещо, което наричам „комплексарски интернационализъм“.
- Искате да кажете, че и при борбата с корупцията има място за ирония. Вие бяхте директор на анализите в БОРКОР – Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Нещо от тази дейност ли дава основание за ироничен оптимизъм?
- По-скоро смятам борбата с корупцията за една оптимистична трагедия. В началото на 90-те години на миналия век ние се впечатлявахме от един прекрасен италиански филм – „Октопод“, посветен на борбата срещу организираната престъпност. В този филм адвокатът на мафията Теразини казваше, че „корупцията е смазочното масло на демокрацията“. Оттогава и досега се чудя за какво е искал да ни предупреди създателят на филма.
Когато България е критикувана, че нямало осъдени за корупция по високите етажи на властта, аз питам: Ще дочакаме ли от Европейската комисия личен пример в това отношение? Забравяме ли за корупционните мегаскандали в Брюксел и защо няма осъдени за тях по най-високите етажи на властта в Европейския съюз.
Убеден съм, че борбата с корупцията не се води само проформа. Но не съм сигурен за какво всъщност се води тя – имам съмнение, че иде реч за монополизиране на ресурса от този род дейности. Оставям настрана всички високопарни баналности и си казвам: Дано целта не е да се съберат в един поток всички канали и каналчета, по които тече „смазочното масло“ на адвоката Теразини. Ето това бих нарекъл отново ирония на историята.
- Би трябвало противодействието срещу корупцията да има значение и за живота на обикновените хора. Не е ли така?
- Разбира се, че е така! Тъкмо затова работихме в БОРКОР – един успешен експеримент за взаимодействие между изкуствен интелект (още тогава) и естествения интелект на 49 специално обучени експерти. В този формат не беше възможно някой от високите етажи на властта (все едно в София или в Брюксел) да позвъни и прекрати работата в някоя посока на изследване, от което се чувства заплашен.
Все още се чудя дали пък затова в крайна сметка не закриха вече създадения и функциониращ център. Но докато още бяхме в стихията си, респектирахме ресорния еврокомисар госпожа Могерини и доказахме, че нивото на корупция в България не е по-различно от средното ниво за целия Европейски съюз.
Радвам се, че все повече млади умове в България намират смисъл да се отстоява националното достойнство срещу груби и несправедливи нападки, включително и по тези въпроси. А откъде и защо идват нападките – това е друга тема, на която съм готов да посветим отделен разговор. Сега е важно да променим нагласата на тукашните управници, които твърде лесно се съгласяват дори с неправди, стига това да им гарантира оставане на постовете.
- Не мислите ли, че това не е само български проблем?
- Постове се раздават открай време, най-вече на удобни политици, готови на всичко заради кариера и пари. Такива послушковци уж носят отговорност за страните си, но всъщност се продават на едро и дребно. Това също е форма на корупция и търговия с влияние, но срещу нея – кой знае защо – не се води никаква борба. А обикновените хора са подложени на системно промиване на мозъци, при което им се натрапва манталитет на хленчещи хрисими консуматори. Тяхното съзнание и дори подсъзнанието им е в прицела на психо-икономически оръжия за масово поразяване.
Преднамерено поддържаната бедност прави хората податливи на системна психологическа обработка. В резултат се избират „лидери“ по критерия да са годни за обслужващ персонал на глобалното кръвосмешение между чудовищно големите пари и лъжедемокрацията.
Последиците от тази перверзна технология на властта увреждат истинската демокрация. Хората се демотивират: те се отдръпват от участие в изборния процес, понеже са омерзени от властимащите. Но голяма част от отвратените продължават да гласуват, макар и с омерзение, пак и пак за отвратителните поради липсата на реална алтернатива. Ето ви нов хоризонт за историческа ирония. Остава ни да чакаме намигване на Провидението.
- Не ни ли омръзнаха вече тези толкова чести избори?
- Има опасност изборите у нас да се превърнат в частен бизнес, в който пазарната идиотизация позволява на чужди фактори да прокарват свои политически пристрастия. Става дума не само за еднократна външна намеса във вътрешните работи на уж суверенната ни страна. Механизмът за намеса чрез сбъркана или преднамерено опорочена технология на изборите е тънка работа. Тя поставя замаяната българска демокрация в опасна зависимост от международни мутри и транснационални олигополи (в частност – соросополи).
Трагична ирония е да се мисли, че мутрите имат власт единствено в нашата страна. Вампирясването на алчността отприщи процес на глобална политическа мутризация. Тя влага ново съдържание в перманентния тероризъм, който ще се развихри по света като продължение на бушуващите днес регионални войни. Както и да завършат на този етап, те ще създадат уж контролиран хаос с неконтролируеми, неочаквани последици.
Това, което продължаваме да очакваме, е намигване от Провидението, което се досеща, че Господ е българин под прикритие.
- В тази връзка не мислите ли, че при развиващата се глобализация интернационализмът е една благоприятна тенденция?
- Да, но не всеки интернационализъм – нито колонизаторският, нито пролетарският. Във всеки случай – не и комплексарският, нито пък еврокомисарският! Твърдо вярвам в творческия интернационализъм на голямата наука и съвместното изследване на Космоса. Вярвам в международния обмен на знания, средства и методи за борба с болестите и с тероризма. Вярвам в свободната търговия и още повече – в личната свобода на хората. Но не искам да видя как човешки същества стават просто демографски единици, манипулирани от психо-икономическите средства за масово поразяване. Не искам свят, в който хората се отглеждат като бройлери, за да се храни с тях перверзната финансово-икономическа система. Не вярвам в справедливостта на такъв световен ред, при който човечеството губи способността си за критично мислене и се примирява с глобалното промиване на мозъци.
Е, тази опасност вече е на хоризонта! И в медийния водовъртеж, и в гротеската на самодоволните политически елити се долавя високомерно незачитане на истината. Ето началото на заблудата, че всичко може да се придобие с лъжа и измама, а ако това не стига – с насилие. В края на тази заблуда идва санкцията на Провидението, която не може да се избегне нито с откуп, нито с подкуп… А преди тази неотвратима санкция, като ранно предупреждение, идва иронията на историята. Провидението също може да иронизира, макар че не всички го разбират навреме…
- Дайте един актуален пример за, както го наричате ирония на Провидението, който още не се разбира.
- Ще започна с т. нар. либерална демокрация, която подкопава сама себе си. Нейните устои вече се клатят, а върховете се позлатяват с алчен и дори кръвожаден хъс. Постепенно тази форма на управление се превръща в своя пълна противоположност – либералното й начало става по ирония на историята либералната власт на спекулативните капитали. Иде краят на илюзиите. Ще доловим ирония на историята, ако сравним избора на президента Абрахам Линкълн със сегашните кандидатпрезидентски разходи. На Линкълн изборът му е струвал едно буре с бира, за да почерпи феновете си след победата… А какви са изборните бюджети сега?!
Това е той:
- Експерт е по антитероризъм
- Инициатор за създаването на „Екогласност“ и на Русенския комитет през 1988 година
- Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото народно събрание
- Специалист е по логика и евристика
- Завършил е Московския държавен университет „Ломоносов”
- През 1991 г. е стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада)
- Почетен професор във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” във Варна
Пламен Енчев
