- Г-н Гълъбинов, като финансист и икономист какво ви притеснява най-много днес у нас. Известни са вече показателите в предложения от служебното Министерство на финансите проект за бюджет 2023. Правят впечатление големият заложен дефицит и заявките за поемане на нов дълг от 16 млрд. лв. Вашият коментар?
- На фона на развитието на глобалната икономика очакваме една рецесия, тя между другото вече е започнала в еврозоната. Основната икономика – германската – очевидно вече се забавя в края на тази година. За следващата година също не са кой знае колко благоприятни прогнозите. Как стоят нещата у нас. България имаше миналата година едно възстановително развитие по отношение на БВП, нещата продължиха по инерция и до средата на тази година. Но сега също ще се озове в ситуация на забавяне на нашата икономика. За това има ред причини – висока инфлация, очаква се към края на годината да достигне 20 процента. Продължава геополитическата несигурност заради войната в Украйна. Все още са високи нивата на цените на енергоносителите, продължава поскъпването на храните... Това са все неща, които ни карат да бъдем по-предпазливи в бюджета за следващата година. Вероятно тази година ще завършим с дефицит от над 3 процента, за следващата се дава повече от двойно по-висок дефицит, което също ни отдалечава от еврозоната. Ако сме склонни да приемем, че следващата година ще има нова минимална работна заплата от 850 лв. например, ако трябва да бъдат индексирани пенсиите с още 10-20 процента, очевидно е, че това ще натовари допълнително бюджета с нови разходи. Дефицитът ще се увеличи още повече, може да стигне и 7 процента от БВП. Съответно този дефицит ще трябва да се финансира с основно заемни средства. Заемите, които наскоро изтегли България – два външни за съответно 7 и 12 години, както и вътрешните, които бяха изтеглени срещу ДЦК, стават все по-скъпи, на все по-високи лихви.
- Как се нарича това?
- Попадаме в една дългова спирала, която утежнява обслужването. Важно е да се отбележи, че все още за съжаление не получаваме пари от ЕС. Не сме получили пари по Плана за възстановяване и устойчивост – вече втора година ги чакаме. Не можахме миналата година да получим някакви плащания, сега тази година също чакаме. Ако и до края на годината пак не получим свежи пари от Плана за възстановяване и устойчивост, то тогава би станала доста трудна задачата за финансиране на българската икономика.
- А как стоят нещата по оперативните програми?
- По оперативните програми също не получаваме пари от Европейския съюз. Т. е. ние разчитахме на тези милиарди, за да си подпомогнем икономиката - те влизат в икономиката като активи, като инвестиции, като заплати, осигуровки, данъци... И така допринасят за по-облекчено обслужване и на бюджета ни. Иначе ще го натоварим с големи разходи, а от другата страна няма да има достатъчно приходи.
- Да не забравяме, че продължаваме да сме в едно нестабилно и неясно политическо положение. Все още не е ясно дали ще имаме редовно правителство, нали така?
- Да, разбира се, че е така. Трябва да знаем дали ще се формира редовно правителство, или ще останем с временно служебно и пак ще се върви на избори. Всичко това накъсва не само политическия, но и икономическия цикъл на държавата. Като резултат го виждаме през последните години. Имаме нужда и от повече частни инвестиции, но най-напред трябва да тръгнат европейските проекти. За да може около тях, образно казано, да се залепят и други публично-частни и изцяло частни инвестиции. Така ще можем с инвестиции да лекуваме инфлацията. Можем да имаме и дългово финансиране, но нека да бъде по-малко, за да не ни утежнява бюджетния дефицит. Защото така навлизаме в много неприятна ситуация – хем имаме рецесионно развитие на икономиката, хем поскъпва обслужването на дълга. Виждате, че очакванията ни за растеж на БВП през следващата година не са толкова големи. Някои прогнози сочат, че той ще е под 1 процент – в рамките на статистическата грешка. Но трябва да видим в края на годината актуализираните прогнози.
- На какво се надявате?
- Надяваме се на т. нар. плитка рецесия, не много дълготрайна. Но все пак ще си е забавяне на икономиката за 6 месеца или за една година.
- Предстои зима, как да се помогне на най-уязвимите слоеве от населението?
- Има различни варианти. Естествено, с компенсации за енергийно бедни, помощи за бизнеса, за домакинствата. Трябва да се реши въпросът дали домакинствата ще преминат на свободния пазар на еленергия, или ще останат на регулирания. И дали ще има някакви квазимерки – както беше предложено да има две тарифи, но пък после се отказаха. Очевидно е, че това не са лесни решения. Както и ако се увеличава минималната заплата. Може да има компромисен вариант – да не е 850 лв., а например 760 лв. И въпреки всичко трябва да се намери баланс за финансирането особено в държавния сектор.
- Трябва ли да се постави въпросът за актуализиране на пенсионната система?
- Да. Трябва да се знае ще има ли промяна в стажа за пенсиониране, във възрастта за пенсиониране. А също и дали ще се увеличат осигурителните вноски. По същия начин стои въпросът и с данъците. Дали ще имаме увеличение на данъците. Това са все чувствителни въпроси, политически непопулярни като решения... Вероятно, ако при равни други условия кажем, че няма да се променят данъците и няма да се увеличават осигурителните вноски, вече описахме какъв е другият начин за финансиране на всички тези увеличени разходи.
- Г-н Гълъбинов, не мога да не ви питам и за членството в еврозоната. Какви са вашите прогнози?
- Ако продължаваме да имаме дефицит повече от двоен на разрешения – 3 процента, ако продължаваме да имаме инфлация повече от двойна на тази, която е в еврозоната, очевидно е, че се отдалечаваме от еврото. Дотогава, докато не си сложим в ред макроикономическите показатели, ще стоим извън еврозоната. За съжаление допреди две години ние отговаряхме изцяло на тези показатели. Сега допускаме да загубим ценно време, докато ги регулираме тези показатели, да изпуснем срока, които си бяхме поставили – 1 януари 2023 година.
- Между другото в най-новите документи на Министерството на финансите срок не е посочен...
- Значи и това също се актуализира. За съжаление обаче в посока отлагане на нещата. Другото е, че по отношение на дълга също бяхме отличници – много ниско беше съотношението на дълга като процент от БВП. Сега, ако се ускори взимането на нови заеми, и това съотношение ще се увеличи нагоре. Да не стане така, че и по този показател да не изпълняваме критериите.
- Какво ще посъветвате обикновените потребители – сега ли е моментът за някаква инвестиционна активност? Или всеки да си наляга парцалите и да се опитва да си плаща текущите сметки?
- В момента е такава ситуацията, че всеки трябва да си направи добре сметката за текущите си разходи – това е така заради увеличените сметки. И чак след това да вземе решение къде да инвестира, ако има такава възможност. Например дали да се продължи да се инвестира в имоти. Това беше през последните години основната инвестиция в България. Но сега заради увеличените лихви и този пазар се променя. Увеличените лихви оскъпяват ипотечните кредити. Затова този пазар трябва да се следи докога ще расте нагоре, преди да достигне някакво плато. Други възможни инвестиции са някакви други активи, които могат да пазят стойност и да носят печалба.
Това е той:
Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията за финансов надзор
Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси)
Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия
Бил е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании
Пламен Енчев
