О т началото на месец октомври станахме свидетели на глобални интензивни разпродажби да държавен дълг (и корпоративен). Колкото и странно да звучи, това касае в пряк и преносен смисъл абсолютно всички – като започнем от държавните емитенти, банките, застрахователните дружества, пенсионните фондове, корпоративните кредитополучатели, а така и хората с потребителски и ипотечни кредити. Казано по-ясно – това означава значително по-високи лихвени проценти при тегленето на кредити и значителни капиталови загуби за финансовите институции, инвестирали в тези облигации, вследствие на горецитираните разпродажби.
В началото на 2020 г. България можеше да се финансира за десетгодишен период на 0.13% годишна лихва. В момента за същия период държавата ни трябва да плаща по 4.30% на годишна база.
Ако направим сравнение с германските държавни облигации, които се считат за базов финансов инструмент за сравнение на всички активи деноминирани в евро, лихвата на заемни средства през 2020 г. бе отрицателна в размер на 0,40% на годишна база, т.е ако инвестирате в тези облигации, вие трябва да плащате на германското правителство за „оказаната ви чест“ да ви вземат парите, а в момента доходността по германските десет годишни облигации е 2,9% на годишна база.
Проценти
Не трябва да има абсолютно никакво съмнение, че изпуснатата инфлация от страна на крайно разхлабената парична политика на основните централни банки е в основата на галопиращата инфлация през последната година. Разбира се, че точно това ги провокира да направят и рязък завой в посока здраво затягане на ликвидността, чрез агресивно покачване на основната лихва. Може да се каже, че това тяхно поведение е нещо като безгласно признание за грешната парична политика, която провеждат през последните 10 г., но това „безгласно признание“ ще струва милиарди долари на всички участници по цялата верига, без изключение.
Още в самото начало на разхлабената парична политика не един и двама влиятелни финансисти алармираха за опасността от отрицателните лихви, че ако тя се провежда за дълъг период от време, това ще провокира инфлационен бум на даден етап. Тези предупреждения бяха арогантно игнорирани. Нещо повече – бе измислена нова теория под наименованието „Нова парична политика“, според която безконтролното наливане на ликвидност не представлява инфлационна опасност и разбира се, логичното се случи. „Финансова дрога“ – да взимаш пари назаем на почти нулеви лихви от страна на държавата, фирмите и домакинствата придоби пандемични размери, което доведе до натрупването на глобален дълг в размер на 305 трилиона долара. От тази сума 92 трилиона долара са държавни дългове при ниво на глобалния брутен продукт от 100 трилиона долара за 2022 година.
Въпроси
Основният въпрос остава доколко устойчива може да бъде толкова задлъжняла глобална система? Отговорът го видяхме в началото на този месец и той е, че при по-високи лихвени нива, системата започва да се клати застрашително. Болшинството от участниците в нея, от домакинствата до правителствата, не могат да издържат финансово на значително по-високите разходи по обслужване на кредитните си експозиции. Да, но от друга страна централните банки продължават да бъдат подложени на инфлационен натиск макар и не такъв, какъвто беше в началото на годината, което прави решението на задачата още по-сложно.
Какво следва?
Колкото и да е неприятно, трябва да си признаем, че изходът от тази ситуация е само един – преминаването през финансово-икономическа криза. Плавен и безболезнен преход няма, това е. В този ред на мисли, колкото и болезнено да звучи, кризата ще ни подложи на финансова диета, което е оздравителен процес. За „преялите“ с кредити може да има и фалити, но това е неизбежно при икономическите цикли, които цикли, политиците и централните банкери се опитаха да заличат чрез безумни и вредни решения.
Къде сме ние
Към края на август 2023 г. номиналният размер на дълга на подсектор „Централно управление“ възлиза на 37,25 млрд. лева, от които 10,7 млрд. лева вътрешен и 26,4 млрд. лева външен. Към края на август 2023 г. съотношението „дълг/БВП“ е в размер на 20.2%.
В този ред на мисли, от „птичи поглед“, изглеждаме добре, но само от „птичи поглед“. Нереформираната пенсионна система и значително по-високите лихвени разходи по обслужване на държавния ни дълг ще натежат догодина. Това ще съвпадне с очакваното от всички глобално икономическо забавяне. Германия е вече в техническа рецесия. Да, всички ще трябва да си намалим разходите, но най-вече трябва да има силно дисциплиниране на публичните разходи. В противен случай ще гледаме еврозоната само в сънищата си.
Глобалната система се задъхва от дълговото си бреме. В момента тя прилича на 200-килограмов бегач, на който му предстои маратонско бягане. Пред него има две алтернативи – или да отслабне, или да се срути след първите стотина метра.
Да отслабнем, а?
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“!
Бисер Манолов, финансист
