- Г-н Дуранкев, държавата отново навлезе в годината без приет бюджет. Това не се случва за първи път в историята, но сега ситуацията е малко по-различна. Как ще я коментирате?
- Предлагам да започнем с едно уточнение на понятията. Доста често наричат подобна ситуация Deja Vu, което е неправилно. Това е феномен, при който човек има усещането, че вече е преживял или видял нещо, което всъщност се случва за първи път. В случая най-точното наименование е друго, Historia se repetit in cyclicus modum, или историята се повтаря по цикличен начин.
Настина България е започвала годината без приет държавен бюджет няколко пъти: през 1997 г., 2014 г., 2021 г. и 2023 г. Сега, 2025 г., е петият път. За последната „петилетка“ 2021-2025 г. това е трети път. Всеки непредубеден наблюдател би оценил подобна ситуация като поликризисна – и политически, и икономически, и финансово, и социално! Образно казано, голямото българско многомилионно семейство има някакви постъпващи средства в общата хазна, включително и чрез поемането на дългове, но минава на строг диетичен режим, по-лош от постна пица, понеже главата на семейството (240-те партийни избраници) няма разписани правила за харчене. И то в условията на блед растеж (под 3%), хронична инфлация (всяка инфлация, която не спира, е хронична) и тежки външни задължения (които набъбват зловещо).
Разликата в ситуацията спрямо предходните подобни случаи е, че сега вътрешните и външните фактори и условия са по-неблагоприятни, отколкото през 2021 и 2023 г., но по-благоприятни спрямо 1997 г. Просто светът се е изменил и изменя драстично, а България стои вцепенена и даже втрещена. Имам усещането, че хората, обитаващи временно Народното събрание, не смеят да посегнат към папката с държавните сметки, защото ще се парализират от ужас какво са забъркали предните години.
- Служебният кабинет внесе своя проект за сметките на държавата. Това, което учуди доста икономисти и финансисти, бе заложеният огромен ръст на разходите, особено за заплати. Както и неяснотата около приходите.
Оправдано ли е да има такъв ръст и може ли да бъде постигнат?
- Кабинетът „Главчев“, след като дълго време се луташе какво да прави, най-накрая си изми ръцете, като прехвърли – съвсем правилно! – „горещия картоф“ в ръцете на онези, които са длъжни да вземат политически решения за структурата и съдържанието на бюджета. Служебният кабинет на практика свърши професионално своята финансова задача – да подготви и разпише проект на основата на решенията, които са взели предишното Народно събрание и предишният Министерски съвет. Той представи и специалния закон за удължаване действието на стария бюджет, а също и бюджета на Държавното обществено осигуряване и на здравната каса.
До края на този месец (ако се работи в НС както във всяко предприятие – отговорно, качествено и без излишни приказки) проектът на бюджет трябва да премине успешно първо четене. Съмнявам се в реалността на такова предсказание. Някои от по-едрите групи в НС имат свои „любими“ институции и сектори, на които са обещали и даже гласували огромни повишения на заплатите и разходите. Това са основно силовите сектори (върху които се крепи всяка власт) и „независимите“ институции (които по този начин стават „зависими“ от уредилите ги с огромни народни благини). Някои наричат това безотговорно поведение „популизъм“. Не, не е популизъм, а клептокрация, придружена с клиентелизъм (вземаш от народната погача, за да си подсигуриш влияние).
- Новата година започна с нови по-високи цени на хляба, на тока, на водата, на природния газ. Доста общини вдигнаха местните данъци и такси. Всичко това предизвика гнева на хората, но той е някак си притъпен, няма изразена масовост и публичност. Защо това е така? И защо например кръчмарите да могат да имат лоби в парламента, а обикновените потребители да нямат такова?
- По този въпрос е необходим много по-подробен коментар, отколкото простото „Като няма хляб, да ядат пасти“ (на Мария Антоанета) или „Ходи пеша, бе!“ (не е на Мария Антоанета). Оставям настрана въпроса за цената на хляба, понеже при намален ДДС цените се устремиха пак нагоре, за да се печели от маржа.
След 1990 г. приватизацията на тока и водата доведе до това, което се очакваше: собствениците си купуват лимузини за милиони, милионите български граждани минават на воден режим и посрещат Коледа без ток. Същото и с газа, и с други „регулирани“ (от свои хора) приватизирани сектори. Нищо чудно, собствениците искат да си попечелят повече, без да влагат достатъчно средства за основни ремонти или за разширение. Казано на икономически език, собствениците си приватизираха печалбите, а народът поема загубите! „Иване, кажи си!“, поне на Ивановден!
Що се отнася до местните данъци и такси, факт е, че те масово са ниски, не са индексирани с години, за да се създаде образът на „добрия кмет“. „Добрият кмет“, в този смисъл, не взема повече от реалните ползватели на общинските блага и услуги, а навикна да „дои държавната крава“ чрез политическите си пратеници в НС и МС. Всички имат съмнения, че „добрият кмет“ не само получава „отгоре“, но и дава „нагоре“. Е, има и изключения.
Лежерната безхаберност на обикновения гражданин, който даже не си губи времето да гласува, се изчерпва с огнени заклинания и проклятия на масата в кръчмата или пред телевизора вкъщи. След малко изхвърля боклука някъде в дерето около къщата, където се втичат отходните му тръби, и се запътва към близката гора, за да компенсира вдигането на цените на електроенергията с малко безплатни дръвца за кюмбето. Какво може да се очаква от „свободния гражданин“, възпитан от чалга, татуирани мускули и силиконови миски? Нищо освен слободия!
- Като говорим за доходи, те наистина нараснаха чувствително през последните десетина години. Но се увеличава и ножицата между най-богатите и най-бедните българи. Може ли и как да бъде затворена в обозримо бъдеще?
- Не, няма! Българската „помпа на богатството“, изградена майсторски с еврофондове, държавни субсидии, обществени поръчки, надувани цени, свръхпечалби, ниски данъци и ползване на офшорни зони, издигна богатството към онзи 0,1% от населението, което на фона на всички останали е редно да наричаме „свръхбогати“. Там е чувствителното повишаване на доходите и собственостите!
Ако погледнем към низините, изключвайки около 8-10% свръхобразовани, които са от горната група на средната класа, паричните им доходи са се увеличили след 2023 г., но спестяванията им са се обезценили на всичките. Когато 10 души загубят работата си, 10 семейства страдат; когато инфлацията е 2-4-8%, страдат поне 5 милиона души. Хайде да се направи анкета дали сегашният среден 30-40-годишен младеж може така лесно да си купи жилище, да се образова и да има здравеопазване и култура, както неговите родители през „лошите“ времена?! Иван и Драган не се сравняват с Кипчоге и Мванги от Кения, а със своите родители, баби и дядовци. Сравнението далеч не е в полза на днешното време, затова във всички страни от Запада има огромно обществено недоволство, което извежда на преден план хора като Тръмп.
- Справедливо ли е подоходното данъчно облагане за хората? Трябва ли да има необлагаем минимум и прогресивна ставка, както е в повечето страни по света?
- България е анормална страна спрямо „нормалните“ в Европейския съюз или САЩ. Парадоксално е, че в такава ситуация ни отведе „наричащ се социалист“, а не милиардер. Завръщането на нейно превъзходителство „Справедливостта“ ще изисква: повишаване на преките данъци спрямо косвените; прогресивно данъчно облагане на физическите лица, особено за най-богатите (с доходи от 20 000 до 2 млн. месечно); много по-висока данъчна ставка върху печалбите, включително и за акционерите; данъци върху голямата собственост; данъци върху големите наследства; данъци върху свръхпечалбите. И тогава няма да има проблем с приходите в държавния бюджет, автомагистрала „Хемус“ ще бъде завършена за 400 дни, тунелът под Стара планина – за 800 дни, а бързият влак София-Варна ще пристига за 1 час и 30 минути.
Още по темата. Всеки граждани на всяка страна е отговорен към своята родина, а не само тя към него; следователно минималната работна заплата трябва да се облага с данъци, но те може да са 8%, когато свръхбогатите плащат 45%.
- Знам, че сте привърженик на приемането ни в еврозоната. Но с тези цени инфлацията ще се увеличи и няма да можем да покрием последния показател. Какво да се прави в този случай?
- Вижте деформацията, в НС и МС се питат как да се изпълнят изискванията за еврозоната, а не как да се нулира инфлацията. Двата въпроса са качествено различни. Работи се по симптомите, а не по заболяването, затова няма да има резултат.
- Като макроикономист, накъде се е запътила световната икономика и как ние се вписваме в нея?
- Съвсем скоро, на 20 януари, ще започне събитие, което ще промени хода на историята. Не че „нещата ще вървят по план“. Без план ще се случат следните две глобални промени.
Първо, политиката на „глобализма“ ще бъде тържествено погребана. Глобализацията вече почти е умъртвена, новите стени между Запада и Изтока са почти изградени. Берлинската стена е била дълга около 155 километра, новите стени са почти 2500 километра. Национализмът, с всичките си прегрешения към Първата и Втората световна война, отново става моден, въпреки че е демоде. Шенген падна за България, но свободното движение на хора заминава в историята с изключение на тези, които имат милиони и милиарди. Вече знаем, че има само мъже и жени, че мигрантите крадат работни места и ограбват социалните ползи, че националната култура стои над мултикултурността. Глобално затопляне има по места, но у нас – не!
Второ, неолиберализмът ще става национален по характер. Бизнесът ще трупа уверено печалби, наслаждавайки се на ниски данъци, държавни субсидии, дерегулации и орязване на социалните разходи. „Всеки за себе си, Господ – за всички“; „САЩ за себе си, Европа – за Украйна“. Тотален контрол върху хората, придружен с наблюдавана „пълна“ свобода в социалните мрежи. Тотален натиск върху социалната пружина, който има пари, ще живее по-добре, който няма, е мързелив и глупав.
Амалгамата от национализъм и неолиберализъм може да предизвика търсене на нови „жизнени пространства“. Въпросът вече не е дали Гренландия ще остане датска или ще стане американска. Въпросът е – когато всичко се е объркало – кой ще е първият „водач на нацията“ с характерните мустачки и в коя страна?!
- Винаги ви питам накрая - оптимист или песимист сте за днешната ситуация? А за бъдещата?
- Песимист съм, понеже не мога да ремонтирам миналото; реалист съм, понеже виждам ясно настоящето; оптимист съм, понеже има алтернативни магистрали към бъдещето. Да погледнем към България. Задаващото се затягане на разходите на бюджета ще е свързано с цинично „договорени“ ниски работни заплати, но с „демократичното“ право на бедните да гласуват на четири години. Ветропоказателите ще се завъртят към новия Цезар.
В такива времена се очертава остра нужда от умна, честна и активна левица. Част от представителите на сегашната българска левица, включително някои извън НС, приеха неолиберализма като „нова вяра“ и обслужваха олигархията; участваха в приватизацията и се облажиха от корупцията, привикнаха с лимузините и държавните привилегии; това е „левица на думи“, която се изживява повече като „лява“ аристокрация. Ще напусне сцената с фалш и забрава. Но недоволството „отдолу“ ще породи едно ново движение, една нова левица, нещо като Социалистическа старостилна партия (СССП). И тя ще промени статуквото.
Това е той:
Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране
През 1980 г. завършва Университета за национално и световно стопанство
Специализирал е в САЩ и Германия
През 1989 г. става доктор по икономика, през 1994 г. - доцент, а през 2010 г. - професор. Сега е "емеритус професор"
Автор на десетки статии, студии и книги
Преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси
Пламен Енчев
