- Г-н Петров, какви са актуалните предизвикателства пред образователната система в България?
- Синдикат „Образование“ анализира ситуацията в момента. Акцентът сега е увеличението на учителските заплати. Бихме го разтълкували като компенсиране на високата инфлация. Дори част от колегите смятат, че то е позакъсняло компенсиране на тази инфлация, която от началото на годината никак не е малка. В последните 5-6 години учителските заплати получиха един ръст, но в момента се стараем да ги запазим на тези 125%. В крайна сметка те не решават много от проблемите в системата.
Синдикатът винаги се е стремял и е изисквал от политиците, от финансовото министерство, от Министерството на образованието и науката да осигурява повече средства за образование, както е записано и в закона. Те не могат да стават по-малко, макар че тази година станаха, но говорим за средства от БВП за образование, а не само за средствата за учителски заплати. Искам да отбележа, че тази по-висока заплата в никакъв случай няма да бъде притегателната сила, която ще привлече и задържи младите учители, които и след увеличението започват с еднакви суми, малко над 1300 лева, с огромен брой задължения, с широк фокус към тяхната работа, много препоръки и понякога натиск от родители и институции към тях.
Много от тях не издържат, така че трябва да помислим какво е неправилно в образователната политика за привличане и задържане на млади учители. Много е висока средната възраст и от много години поддържаме това ниво - с 10 години сме над средноевропейската възраст за учител. По отношение на заплащането има какво да се желае, най-вече и към младите учители. Парите за образование са мостът към много реформи и много нови политики, които трябва да се случват.
Най-големият разход за образование са институциите - строежът на училища. В не малко от страните, например в Турция, строят по 100 училища на година, докато в България тази цифра е много по-ниска, дори имаше едни години, в които само се закриваха и не строяха. Сега в момента има планирани и започват да се строят няколко училища в София, което ще даде възможност да се помисли за едносменна организация на учебния процес. Нещо, което е заложено в закона, но то няма да се случи през 2027 г., както е планирано. Вероятно след 2030 г. ще мислим за нещо такова.
- Въпреки повишените заплати все още има недостиг на учители, защо се случва така?
- Нека да говорим по-деликатно за учителските възнаграждения. Те сами по себе си автоматично нищо няма да свършат, но все пак те помагат да ги има въобще, защото има места в големите градове, в София също е този проблем, трудно се намират преподаватели по някои дисциплини, дори по-скоро е невъзможно. Има огромно текучество. Искаме да откриваме най-добрите, с това призвание, да ги задържаме, а директорите нямат никакви лостове това да го направят.
- По кои дисциплини се откриват трудно учители?
- По математика, по физика, по информационни технологии, по някои от езиците. Гимназия или училище, което си е позволило да има по-екзотични езици, различен от английския, винаги има проблеми с учителите, с тяхното откриване, с тяхното задържане. Дори директорите използват по-нестандартни методи, като ги финансират малко по-добре, за да ги задържат. Специалистите по изкуствата също понеже имат големи нормативи трудно успяват да го изпълнят по малките и много често ги заменят с някои, които са с втора-трета специалност по съответната дисциплина, което не е никак добре за самите ученици. Тук трябва да подчертаем един дефицит на нашата образователна система, той е порочен фокус към два предмета - математика и български език, които са основни в изпитите след 7-и клас, дори и в матурите.
- Защо смятате, че фаворизирането на два предмета е грешка?
- Това е едно грандиозно ощетяване на учениците, защото едно дете се формира не само с тези два предмета, а всъщност изкуствата и спортът са тези, които му помагат да изгради добра ценностна система и да стане един интелигентен и добър човек, а не родители и ученици да са се вторачили в резултатите по два предмета, за да могат да бъдат класирани в някое по-добро училище според тях. То добри училища като рейтинг на национално ниво няма, освен тези класации по НВО и матурите. По баловете е малко субективно. Ние не само нямаме национална рейтингова система на училищата, която да показва кое е по-добро и кое не е. По отношение на качеството също нямаме национални критерии. Всичко това е в сферата на представите на обществото или в главите на някои родители. Трябва да работим като държава всяко училище да стане еднакво добро, а не да стимулираме едни да стават мегаучилища с над 2000 ученици, а други да вървят към закриване или да не са предпочитани по куп причини, но трябва да разчупим тази традиция. Трябва да вървим към мярката или модела в страните, с които се сравняваме. Там няма толкова широк избор за родителите - едно до две училища могат да избират във Финландия и Дания например. В една София родителят може да избере всяко едно, което показва липса на намеса в това планиране от община и от държава. Категорично това не е най-доброто.
- Според вас трябва да се постави ограничение на родителите и учениците при избора на училище?
- Разбира се. Мисля, че може да оптимизираме системата и тази безкрайно широка възможност на избор на образователни институции да получи едно планиране и по този начин по-лесно ще се провеждат изпити и класирания, ще има по-малко драма. В началото родителите няма да бъдат много съгласни, но след това ще видят, че това е по-добре. Тези, които са ходили в чужбина, това са го видели на практика, че това е един механизъм, който действа по-добре.
Отношенията между училище и родител трябва да бъдат скрепени с договор, за да може при неспазване школото да съди нарушителя
- Казахте, че трябва да се направят много промени в Закона за предучилищното и училищното образование, какви трябва да са те?
- Има няколко политики, които трябва кардинално да се променят. Общественият съвет е една такава иновативна политика за България, той по-скоро пречи, отколкото да помага. Нашата препоръка е той да стане част от настоятелството, защото нямаме нужда от два подобни органа.
Политиката за подкрепа е също съвършено объркана и недействаща. Тук трябва да има едни грандиозни промени, свързани с намаляване на бумащината, олекотяване на инструментите към учителя, той да може да въздейства, мотивира, да наказва, когато е необходимо.
Да погледнем и към родителите, на които трябва да припомним техните задължения, защото в момента те само консумират правата си. Когато учителят, ръководството разпореди нещо към родител, то да бъде задължително и да не се обмисля, още по-малко да се търси съдействие на адвокат или да се влиза в съд, за да може да стигнем до едно ниво на спазване и комуникация, която да прилича на която и да е от държавите от Европейския съюз. Ние сме и много порочен вариант на тази политика за обща и специална подкрепа. В тази посока имаме и не добрите примери с училища, които не приемат деца със СОП, което не е никак добре.
Ако искаме да заприличаме на световното образование, нека да спрем да съдим учители, директори или да си търсим правата по този начин. Родителят има куп задължения, които трябва да извърши. Първо да осигури ученика в училище, след това да го убеди да спазва училищния правилник - като например да не използва телефон, но има и други ограничения. Това трябва да се изпише в един договор между училището и родителя, той да има юридическа стойност и ръководството да може да осъди родител, ако не спазва правилника, каквато е практиката в Англия и Франция. Предлагаме също така да се дозира комуникацията между родител и учител, има достатъчно дигитални варианти, родителски срещи.
МОН на няколко пъти каза, че ще търсим пресечни точки с финландската система, това е чудесно, обаче мисля, че ние много се различаваме с тях и трябва да намерим българска ефективна система, която да ни доближи до финландците. Но няма как едно към едно в този момент с тяхната система ние да постигнем резултати. Трябва да имаме една по-сложна, рестриктивна и категорична система както за възпитание, така и на обучение.
- В обществото върви дебат за отпадането на матурите в 4-ти и 10-и клас. Вие на какво мнение сте?
- Националното външно оценяване след 4-ти клас на този етап е безпредметно и безсмислено. Нека да има някакъв смисъл от него, нека да бъде някаква бариера към 5-и клас и ако ученикът не го издържи, да остане в начален етап. Ако не ги променим, сме категорично против тях, най-вече против НВО-то в 4-ти клас.
Някак забравяме и първи клас, където пък нямаме абсолютно никакви бариери и на една автоматична скорост тези ученици преминават с всичките дефицити и пропуски и стигат чак до 5-и клас, което не е никак добре както за учениците, така и за учителите. Колегите са на мнение, че още в първи клас трябва да имаме един преход, който да не бъде автоматичен, не всички да успяват да минат във втори клас, но в първи всички компетентности, които трябва да има ученикът, да са предимно по отношение на социализацията, дисциплината, правилата - нещо, което, ако го няма в един клас или ученик, той ще се развива много трудно до края на основното образование.
Трябва да помислим за една сериозна реформа и да имаме варианти на изпити след 1-ви клас, да има оценки до 4-ти клас. Не виждам кой знае какъв стрес биха преживели учениците. Тук може да помислим да ги облекчим като обем учебно съдържание и да ги насочим към това те да имат самостоятелни работи, в които да претворят знания, а не само да трупат знания и да ги възпроизвеждат.
- Необходимо ли е да се върне обучението по религия в училище?
- Ние като синдикат и като конфедерация по-скоро сме в посока, че бихме толерирали да се върне вероучението. Само че за да се случи това, трябва да имаме един относителен консенсус, който в момента го няма в българското общество. Мисля, че част от религиозните духовни ценности трябва и сега, дори и без съответния предмет, да съществуват в един предмет като „Гражданско образование“ или в някакъв друг. Трябва да знаем, че създаването на духовни ценности е свързано с много забрани, без които няма как да създаваме и да поддържаме ценности и децата трябва да го научат това в училище.
- Според вас трябва ли да се намалят домашните на учениците?
- Участниците в проучването ни казват, че по повечето от предметите не е добре да има такова дозиране. Учителите са категорични, че не е добре да вкарваме този текст в наредба. Единствено са раздвоени, когато става дума за задачи, които се поставят през ваканциите. Там има едни книги, които трябва да бъдат прочетени и някои други неща, които все пак да са дозирани. По време на учебния процес обаче не е добре учителят да се ограничава, защото училищата са безкрайно различни - някъде е добре да има повече самостоятелна работа за учениците, а някъде това би било най-добре да се извършва в клас. Като цяло тенденцията трябва да бъде насочена в посока да намалим с 1/3 обема на учебния материал, за да може домашните по естествен път да се решават в час. Добре би било учителят да преценява къде и колко да използва тези самостоятелни работи, а не да го вкарват в една рамка, това никак няма да помогне. Нека да дадем възможност за иновация на българския учител, то това е написано и в закона. Абсурдно е да искаме по-високи резултати, а в същото време говорим за намаляване на домашните. Просто учениците ще трябва да положат усилия, за да имат по-високи оценки. Много от тях не учат и затова нямат високи оценки, това е истината.
Трябва да се изградят около 100 сгради, за да се сложи край на двусменния режим
- Споменахте, че всички училища в България няма да спазят срока за преминаване на едносменен режим, защо се случва така?
- Като цяло училищата, които са останали на двусменен режим, не са чак толкова много, но това са най-големите. Това кореспондира с почти половината ученици, които учат на две смени. В този ред на мисли трябва да помислим, че в големите градове ни трябват някъде около 100 училища, за да поемем това предизвикателство.
В много от по-малките населени места са останали много малки училища и този процес на закриване по естествен път ще продължи. Няма голяма полза от училище, което е с 15-20 или 30 ученици, това не е нормалната форма и на социализация и няма как да се постигне качествен учебен процес.
Нека не забравяме и парите за специализирани кабинети, кабинети по изкуства, дори и капиталови разходи за ремонти, нещо, което винаги е било голям проблем за МОН, защото няма достатъчно резерви в тази посока. Тези пари, ако ги имаме, поне 6% от БВП, ще ги имаме тези буфери и това няма бъде въпрос на обсъждане да се прецени кое е най-нуждаещо се училище да направи ремонт, а другите да изчакат месеци, години, което не е добре.
- Какъв процент от БВП се инвестира в образование?
- Миналата година процентът за образование е бил близо 4.4 - 4.5%. Тази година той намалява на 4.1%. За средно образование са 3.3% при 3.6% миналата година. Като абсолютен размер се увеличават, но като се прибави и над 20% инфлация, сметката става по-ясна. Така или иначе парите за образование трябва да са между 5% и 6% най-малко. Правейки прогнозната рамка за следващите няколко години, това трябва да се заложи, като апелираме към политическите партии да не намаляват парите за образование, каквато и да е политическата конюнктура.
Това е той:
Д-р Юлиян Петров е председател на синдикат “Образование” към КТ „Подкрепа“
Той е роден на 29 ноември 1965 г.
Завършил е НУМТИ „Добрин Петков” - Пловдив. Магистър по музика и естетика
Завършил АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- гр. Пловдив. Магистър по информатика и информационни технологии.
Завършил ПУ "Паисий Хилендарски“. Доктор по педагогическите науки - „Теория и управление на образованието“
I ПКС - СУ „Св. Климент Охридски“
Има 21 години като учител по музика и по информационни технологии - ОУ Гео Милев“, гр. Садово
Бил е 5 години директор на ЧСОУ „Дружба“ - Пловдив
Владимир Христовски
