- Проф. Константинов, през последните седмици бяхме свидетели на политическо напрежение. Според вас защо не се стигна до реално преформатиране на управлението, а само до ротация на председателя на Народното събрание?
- Така са се разбрали ръководителите на политическите сили, членки на четворната коалиция, така са направили. Вярно е, че има по-добри и по-слаби министри, но явно не е било време за смяна на по-слабите. Впрочем винаги може да се сменят министри, като за това е нужно решение на парламента. До смяна на министри може да се прибегне в бъдеще за успокояване на недоволствата, които предстоят. Винаги има за какво да се жертва някой министър, за да се спаси правителството. А и да падне правителството, защо трябва да пада и парламентът? Време е да прекратим тази порочна практика, до която упорито прибягваме (с едно изключение през 1992 г.) през последните 34 години. Един парламент може да излъчи и пет кабинета. Така правят в Италия: сменят си правителствата, но си пазят парламента. А и електоралните анализи показват, че с този политически материал нищо качествено в един нов парламент не можем да очакваме. Само дето няма да бъдат 9 партии вътре (дето и те не знаят защо са там освен за келепира), а примерно само 7. С ГЕРБ-СДС и "ДПС-Ново начало" на първите две места.
- Според вас този механизъм на ротация през 10 месеца на парламентарния шеф доколко стабилизира мнозинството и решава ли въпроса с поемането на равнопоставена отговорност между партньорите в коалицията?
- Това е нормален парламентарен механизъм, няма причина да не сработи. Както се сменят през 10 месеца председателите на Народното събрание, на доц. Киселова пак може да й дойде редът. Впрочем пожелавам й да поработи и над професурата си. Това е по-важно от депутатстването. А иначе отговорността е на ГЕРБ-СДС и далеч не е еднаква с тази на по-малките коалиционни партньори. Позицията на "ДПС-Ново начало" пък е удобна, защото те могат да провеждат политиките си в интерес на хората, като не носят пряка политическа отговорност. В политиката винаги трябва да е така, негативите са за управляващите, а позитивите са за опозицията. У нас поради неестествената глупост на част от опозицията очевидно не е точно така. Тук се сещам за една хубава българска поговорка. А именно, че акълът е като едно друго нещо, циклично, което като не ти дойде навреме, по-добре не го чакай.
- След като сега нямаше рокади в кабинета, смятате ли, че са възможни такива в бъдеще и кои министерства са най-застрашени?
- Възможни са, разбира се. То почти всичко вече е възможно и не изненадва когото и да било. Още повече такива рокади и смени ще са нужни за отклоняване на вниманието и за потискане на напреженията, които неминуемо ще настъпят около техническото въвеждане на еврото след 1 януари 2026 г. На мен лично здравният министър ми изглежда неубедителен. Засега.
- Кабинетът успява ли да се справя със задачите и с овладяването на миникризите, пред които се изправя?
- Справя се на магия засега, ще видим, като гръмнат различни скрити мини в бюджета, как ще се справи. Засега се успокояваме, че Гърция, Италия и Франция са даже по-зле с дефицита си, за Румъния да не говорим. Но това е като да обсъждаме как красиво гори покривът на съседа, вместо да тичаме да носим вода и да поливаме нашия покрив превантивно.
- Изборите в Пазарджик бяха преди близо 3 седмици, но все още стават повод за спорове между партиите и за взаимни обвинения за купен вот. Доколко случилото се на вота там може да се пренесе и на национално ниво?
- Да се правят изводи от изборите в Пазарджик за случващото се на национално ниво е май-малкото непрофесионално. Община Пазарджик е особен случай, докога трябва да се повтаря този елементарен факт? Особени случаи са още общините Несебър, Свиленград и някои други. Да не обяснявам защо. Ако някои партии искат да не ги лъжат, да пращат наблюдатели, по двама на всяка съмнителна секция. За 1000 такива секции това са 2000 наблюдатели. Ако нямат толкова хора, къде са тръгнали държава да управляват? Да си стоят на дивана при фейсбуците и другите социалки и да гледат как тези, които могат, го правят. Аман от неможачи, от всички дупки излизат и късат рубашки. Смях. Обаче голям.
- Колко е реалистичен вариантът за предсрочен вот през пролетта или по-скоро ще има такъв едва след президентските избори?
- Възможно е всичко, което не противоречи на законите на физиката. Друг е въпросът доколко ги познаваме тези закони. Ако изобщо има предсрочни парламентарни избори, е логично те да бъдат през април-май 2027 г. след президентските през ноември 2026 г., когато ще е ясно има ли нови проекти или няма. Но аз мисля, че такива предсрочни избори не ни трябват. И съответно няма да има. Така че да се готвим за редовни избори през октомври-ноември 2028 г. Ако дотогава светът го има, разбира се. След 1991 г. сме имали 16 парламента и само 3 от тях са изкарали пълен мандат (при Костов, при Станишев и при Борисов). Време е пълните мандати да станат правило, а не изключение. Политиката не е игра от типа „Кой ще открадне повече за нула време?“, а сериозно занимание и трябва да се прави от политици, а не от измислени харвардци.
- В НС има залежали от доста дълго време промени в Изборния кодекс, в които има доста разнородни предложения. Според вас кое от двете решения ще е по-работещо – преброителни центрове или сканиращи машини?
- Според известния физик Алберт Айнщайн да се прави едно и също нещо и да се очаква различен резултат е лудост. Аз бих го казал малко по-силно: идиотия е. Така че е време да прекратим с идиотщините от последните четири години и да спрем да се гаврим с Изборния кодекс. Трябва да се изхвърлят машините, както е в цяла Европа без Брюксел, и да не се експериментира повече за един период от поне 10 години. Ако Господ е отпуснал толкова време на децата ни, щото може и да не е.
- Какъв е начинът да се спре купеният и корпоративният вот?
- Да се спре няма начин. Нито у нас, нито при съседите. Това е неизтребимо и не ние сме го измислили. Трябва обаче да се стремим да го ограничим. Чрез по-големи наказания, по-големи глоби, по-засилено наблюдение и главно чрез по-масово участие в изборите. За съжаление след 1989 г. отгледахме вече две поколения обитатели на махалите, които изобщо не се интересуват за кого гласуват, а за колко. И цената засега е между 100 и 200 лева на глас. Плюс още толкова за тартора. Може го обърнем и в евро, щото скоро вече така ще се плаща.
- В момента подготовката на бюджета и казусът с „Лукойл“ създават искри между партиите в НС и стават повод за критики на опозицията към мнозинството. Това ли са двете критични теми, които може да създадат проблеми и в самата коалиция?
- Казусът с „Лукойл“ е геополитически и отива към геополитическа развръзка, даже вече е избран купувач. Въпросът е дали тази развръзка ще ни хареса. Според мен не. Евросъюзът налага вече 19 пакета санкции на Русия, а и САЩ вече се включиха. Но проблемът с войната в Украйна ще се реши на бойното поле, а не на търговското. Тук пак се сещам за казаното от Айнщайн. Що се отнася до бюджета, у нас има добри бюджетари в Министерството на финансите, но те все пак са нормални хора, а не са фокусници. Така че ни чакат трудни времена. Които пък би трябвало да родят силни хора, от които се нуждаем. От 14 века я има България и още толкова, ако е рекъл Господ, ще я има. Пък после нека пра-правнуците ни се оправят.
- Кои са нещата според вас, за които трябва да внимава властта, за да изпълни заявките си за пълен мандат на управление?
- Властта трябва да се вслушва внимателно в исканията на хората и да работи повече за тях, а не само за себе си. А какво значи това, всеки политик би трябвало да знае. Ако не знае, не му е мястото в политиката. Или поне не му е мястото в добрата политика. А иначе всеки българин трябва да помни, че България е над всичко. И да действа съответно.
- Може ли въпросът за бъдещето на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и кой да я оглавява да се превърне в зaлог за властта?
- Чак в зaлог не, но въпросът е деликатен. В крайна сметка ние сме законова държава, трябва да се превърнем и в правова такава. Ясно е, че ръководствата на службите трябва да се назначават от парламента, както беше преди 2013 г. И това вече е решено със съответните новоприети закони. Обаче президентът може да продължи да участва в процеса на назначаване на посланици, защото и конституцията му дава роля във външната политика. Но да допускаме службите да се управляват от назначенци на ложите, е недопустимо. Категорично.
- Как се вписва в цялата тази политическа картина президентът Румен Радев със своите действия?
- Не са хубави неговите действия, излиза от правомощията си по конституция. Още първият избран от народа президент на България през 1992 г. се плъзна по тази хлъзгава плоскост, помогна да се събори демократичното правителство на СДС и докара безвремието на групировките. Което се съчета с войната в Югославия и така допълнително помогна за укрепването на българската мафия. Дето още не можем да се откопчим от нея.
- Какви са реалните шансове пред евентуалния политически проект на президента Румен Радев и на какъв електорален потенциал може да разчита?
- Проект на президента Радев засега не сме видели, не знаем кой ще го оглави и даже не знаем дали той самият лично ще скочи в политическото блато преди 20 януари 2027 г., когато ще напусне президентството. Така че е спекулативно да се оценява количествено потенциалът на един президентски политически проект. Иначе недоволство от положението в страната очевидно има и даже се усилва. И съответно си търси политическо представителство. Ще видим как ще минат зимата, техническите неприятности около въвеждането на еврото, цените и главно – как ще се развие войната в Украйна. А тя не се развива добре за Запада и за нас в частност. Тази война трябва незабавно да спре, най-малкото защото Украйна ще остане съвсем без мъже и това ще бъде истинска демографска катастрофа за тази иначе храбра държава.
Това е той:
- Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София
- През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН
- Заместник-ректор на УАСГ е от 1999 до 2003 г.
- Бивш заместник-председател на Централната избирателна комисия
- Бивш председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД
Тихомира Михайлова
