- Г-жо Дакова, вие бяхте сред първите, които със сърце и душа и се включихте в протеста в Телиш за загиналата Сияна и жертвите на пътя. Каква беше личната ви мотивация?
- Първо – става въпрос за дете, което е израснало в Телиш пред очите ми. Вторият ми мотив беше, че от началото на годината до смъртта на Сиянка загинаха още двама човека на тази отсечка. Три случая за три месеца на една и съща отсечка, разбирате ли. Първият случай беше на гръцки гражданин, вторият – на 17 март загина нашият съгражданин Цветан Николов на 54 г. Той почина на място. Третият случай беше на 31 март – Сиянка.
ХОРА, ПОМАГАЙТЕ: Търсят се свидетели на гибелта на Сияна! (СНИМКА)
ПОРЕДЕН СЛУЧАЙ: Тир се обърна на отсечката, където загина Сияна (СНИМКА)
„Корупцията и насилието убиват“: Почетоха паметта на Сияна и Митко от Цалапица с протест (СНИМКИ)
- Отсечката на пътя Плевен-Луковит си е получила истинското име - „точка на смъртта“, след като за 3 месеца трима души са загинали там...
- Да, точно така. Това е точка на смъртта. Веднага след случая на Сияна се коментираше, че за пет години има три случая на загинали, но това ме предизвика и амбицира да кажа истината. Ние за два от случаите, и то от началото на годината досега в кметството сме правили актове за смърт и тези цифри изобщо не са верни. Повече са за тези 5 г.
- Колко души са загинали, стана ли ясно?
- Поне 10 са. Мога да кажа за смъртните актове, които сме писали ние, полицията и прокуратурата имат сведенията за останалите. Много повече са във всеки случай. Представете си назад във времето. Ако минете по този път, ще видите паметници, паметни плочи и броят им не е 3 категорично.
- По време на протеста в Телиш се събраха хиляди хора. Такова нещо не бяхме виждали. Какво видяхте в очите на хората, какво усетихте?
- Ние също не бяхме виждали такова нещо. Знаете ли какво, в очите на всички, докато песента за Сиянка звучеше, нямаше мъже, нямаше жени, всичко живо плачеше. След като почетохме паметта на загиналите по пътищата, у хората се виждаше енергията да се борят и желанието да прекъснем вече тази черна серия, това безобразие по пътищата на България.
- Как ще продължите оттук нататък, ще има ли още протести?
- След протеста изработихме и днес (б.р. - вчера) ще изпратим писма с нашите искания до Народното събрание, до премиера Росен Желязков, до Министерството на регионалното развитие и министъра, до МВР и министъра, до председателя на Управителния съвет на АПИ. Има 7 точки в това писмо. В тях казваме нашите искания. Първата е за иницииране на спешен и цялостен основен ремонт на пътя Плевен-Луковит, това е първокласна пътна артерия, но с интензивен трафик на движение, включително с тежкотоварен транзитен транспорт. Пътната настилка е лоша, искаме адекватна маркировка. Липсват обезопасителни елементи, инфраструктурата е амортизирана и създава непосредствени предпоставки за тежки ПТП. Основният ремонт е наложителен от гледна точка на безопасността. Втора точка е за реконструкция на кръстовището към село Телиш и изграждане на безопасен подход, тъй като за това наше кръстовище имаме идеен проект от 2009 г. На него са починали трима човека назад в годините, много е опасно да се придвижваме и да взимаме ляв завой, идвайки от София.
- Какви са другите искания?
- Искаме създаване на ясен график с отчетност и съответно граждански контрол. Ние имаме право да знаем какво, кога и как ще бъдат извършени тези ремонти и кой носи отговорност за изпълнението им, за сроковете, за прозрачността. Искаме също прозрачна процедура по възлагане на изпълнение и строг контрол на строителните дейности. Друга точка е за законодателни инициативи за повишаване на пътната безопасност, както и регламентирани ограничения за преминаване на тежкотоварни превозни средства през населените места. Когато се отбива трафикът и камионите минават през селата Радомирци и Ракита, пътищата са общински, тесни са, къщите се тресат, напукват се и след като премине трафикът, никой не се ангажира с ремонта на пътищата, да не говорим за къщите на хората.
- Има ли обаче накъде другаде да се отбиват тези камиони освен през селата?
- Няма накъде да се отбиват. Колегите нямат против това, но трябва някой да се ангажира с поддръжката. Там върви водоснабдяване, канализация, всичко се руши от камионите. Искаме и пълен одит на Пътната агенция в областта и ежегоден мониторинг. Друга точка е да се разгърне контролът на скоростта и да има засилено полицейско присъствие.
- Няма ли на този път достатъчно полиция, която да следи за спазване и на скоростта, и на правилата? Все пак говорим за отсечка на смъртта.
- Имаме полиция, но те са малко на брой и не е възможно на всеки завой да дебне полицай. Знаете, че шофьорите сме малко без съвест и съзнание. Виждаме полицай, намаляваме, а след него пак увеличаваме. При катастрофите не само пътищата са виновни, съзнанието на шофьорите трябва да се промени. Не може да седнем зад волана, да мислим, че сме велики и да застрашим нечий живот. Трябва да се съобразяваме с ограниченията.
- Колко са точките в писмото до властта?
- Точките са седем и накрая искаме отговор за взетите мерки в разумен срок. Мисля, че институциите сега доста сериозно се заеха и дано има ефект, за да не се случват повече такива трагедии.
- Казахте, че Сияна е израснала пред очите ви в Телиш. Разкажете ни каква беше тя? Баща й споделя за нея, но вие като човек, който също сте я познавали, може да ни кажете.
- Всички се чудим на силата на бащата. Не знам каква сила има, за да говори, но в крайна сметка смятам, че постъпва правилно. Що се отнася до Сияна – тя беше дете на светлината и на добротата. Тя е от онези деца, които с присъствието си озаряват. Мечтаеше, помагаше на всички. Радваше се на малките неща. Имаше интерес към изкуството, рисуваше изключително хубаво, правеше и гривнички, които подаряваше на болни и деца инвалиди. Включваше се във всички пролетни ваканции и лятото в нашите читалищни модули - за готвене, за моделиране. Прекрасно дете!
- Майка й също е от Телиш?
- Да, бабата и дядото също живеят тук.
- Говорите за пожарникаря Георги Ламбев, който все още е в болница и се бори за живота си. Какво е неговото състояние в момента?
- Той е човек, спасил стотици животи по пътищата. За съжаление сега се бори за своя. Снощи разбрах, че са го извели от реанимация. Приспиват го, за да почива мозъкът. Той имаше тежка черепно-мозъчна травма. Ръката му е зле. Предстои му тежка операция на носа, защото е обезобразен.
- Той още не знае, че внучката му е починала?
- Никой не му е казал засега, но, доколкото знам, е питал за нея, докато е бил в съзнание. Мисля си, че този човек, присъствайки на толкова трагедии и спасявайки на пътищата толкова хора, подозира какво може да е станало. Не знам. Засега никой нищо не му е казал.
- Бабата на Сияна държи ли се, или е рухнала съвсем, след като детето издъхна в ръцете й?
- Бабата на Сияна е съкрушена, на лекарства е – лексотан, не знам дали ще може да се успокои. Казва, че всичко е пред очите й. Това й беше единствено внуче. Много трудно се говори за това.
- Майката на момиченцето в Телиш ли живее?
- Тя е от Телиш, но живее в София. Съкрушена е. Онзи ден беше на протеста сред нас, но не мога да ви опиша състоянието й. Разбирате, всички сме майки.
- Какви хора са Георги Ламбев и съпругата му?
- Георги Ламбев беше военнослужещ в нашето поделение до момента, в който то се ликвидира. Знам, че е бил минимум на две мисии зад граница. След това отиде в Гражданска защита в Плевен, после продължи в пожарната. Няма някой, на когото да е отказал услуга. Той не е родом от Телиш, но от над 35 г. живее тук и създаде семейство със Стоянка. Прекрасно семейство, прекрасно. Знаете, че повечето трагедии често сполитат изключително добри хора. Да се молим Георги да се оправи и да продължи да живее.
- Споделихте, че всички са плакали, докато е звучала песента за Сияна. Кой я направи?
- Текстът за песента е направен от един текстописец с псевдоним Бурен трън. Той я написа непосредствено след деня на трагедията. Вчера четох в социалните мрежи, че е бил силно развълнуван от трагедията и спонтанно е взел решение да я направи. Изобщо не е подозирал, че песента ще се превърне в химн на хората, които са загубили децата и близките си по пътищата на България, и химн, който ще обедини всички нас подобни неща да не се случват повече.
- Какво е да си кмет на населено място, което има черна точка на смъртта?
- Аз съм кмет вече пети мандат и през тези години не един път съм настръхвала, чувайки, че горе на главния път има катастрофа. Трудно е. Сега е особено трудно да съм в тази позиция на кмет. Но не съм се колебала и минута, когато Николай Попов излезе и ние го подкрепихме.
- Ако държавата не приеме вашите 7 искания или пък се забави с отговора към вас, какво ще предприемете?
- Ще търсим отговори и действия по нашите искания, няма да се откажем. Стига вече безвремие. Много дълго продължи то. Пътищата ни вече са гробища. Кръстовището ни е руска рулетка. Ако имаме късмет да влезем в Телиш, ще влезем, ако не – се случват лоши неща. По този път всеки ден по два пъти преминава нашият училищен автобус, който вози децата ни до училище в Червен бряг. Не можем да търпим повече. Това е, продължаваме.
- Имате ли представа колко пари ще бъдат нужни за ремонта на този черен път?
- Сметка не съм правила, защото искаме основен ремонт, а не кръпка до кръпка. За разширяването на нашето кръстовище бяха необходими 200 000 лв. Смятам, че това не е голяма сума, за да осигурим безопасността на хората.
- Имате ли право от вашия бюджет да отпускате средства - за този участък и за кръговото кръстовище, или трябва да е само държавата?
- Това е път на АПИ, не е общински. Няма как от нашия бюджет.
- Какво бихте казали на колегите си кметове от другите части на България, при които има същите черни точки на смъртта по пътищата?
- Мога само да отбележа, че на нашия протест в Телиш бяха кметове от различни краища на България и Националното сдружение на кметове на населени места излезе с декларация, която приложих към исканията ни. На останалите, които не присъстваха и все още не са приели мерки за решаване на проблемите с отсечките на смъртта в техните региони, бих казала - да излизат и да искат, защото ние трябва да защитим хората, които са ни гласували доверие и които ни дават хляба. Няма как да загърбваме тези проблеми, стига толкова. Призовавам ги да не си мълчат и да не се страхуват, няма от какво.
Това е тя:
- Родена е на 4 март 1967 г. в Червен бряг, но е израснала и живее в Телиш
- Завършила е Икономически техникум в Червен бряг, после продължава обучението си в икономическата сфера
- Кмет на Телиш 5-и мандат
Виктория Пенкова
