- Г-н Костадинов и г-жо Боянова, вие заедно с още земеделски производители създадохте Българската аграрна камара. Каква е необходимостта от подобна мегаструктура?
Костадинов: Идеята за самата камара е доста отдавна. На срещите ни с колеги от другите камари във вариант Вишеградска четворка, Три морета и така нататък, аз като бивш председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите контактувах много с тях и виждахме, че единствената страна в Европа е България, която няма камара, тоест няма такова сериозно представителство. По принцип на всяко такова мероприятие, когато отидем, е много лошо, като ти кажат, че сме единствената страна без национално представителна организация и задават въпроси за това дали не може да се обединят. Трудно ни е и да обясним, че изкуствено сме разделени, насаждана е омраза върху едни и други подсектори. Да, говоря за егото на българина, за коопериране и така нататък. През годините, в които планирахме и се срещахме с организациите в сектора, действахме много внимателно и премерено. Не бяхме сядали на една маса никога, освен в Министерството на земеделието. Но при 80-90 организации на производителите нито веднъж не сме се събирали заедно и да се обединяваме. Точно тези хора в прехода бяха против да се обединяват, защото предпочитаха да продължат да си карат по стария начин. Ние седнахме на една маса и в крайна сметка постигнахме обединение на 13 организации. Бяхме малко повече, но едни се оттеглиха, защото искаха да изчакат, други имаха притеснения относно устава и управляващите органи, за да вземат решение за участие в камарата.
Боянова: Голяма част от бранша смятат, че трябва да има такава камара не отпреди три години, а от много повече. Проблемът е, че всички очакваха да има Закон за браншовите организации. Нямаше правителство, което да не го коментира това като тема и повечето политици агитират с това, че ще има Закон за браншовите организации. В последното правителство създадоха проект, който беше обсъждан между колегите от организациите. Но реално определение какво е браншова организация няма и към момента. Но да предположим, че всички, които имат претенции, че са такива, си изразиха мнението, че уж подкрепят някакъв закон, но като изискваме повече представителност като брой и експертиза в помощ на земеделските производители, тогава се вижда ясно как тези така наречени организации се отдръпват или опитват да запазят съществуващото положение. След като няма да има закон, ние сме тези, които може да сложим високи изисквания към себе си, за да претендираме, че можем и имаме легитимацията да представляваме българските земеделски производители. Това не е просто формално събиране на организации.
- Камарата е нещо като обединението КРИБ може би?
Боянова: Там са работодателски организации с определени критерии в Кодекса на труда, но ние при липса на закон не може да се каже, че сме като тях. Защото ние не можем да чакаме политиците да ни определят кои сме. Ние знаем кои сме. Затова идеята беше да имаме повече съмишленици, с които да се обединим около високи изисквания, с много конкретни задачи за работа - или продължаваш, както прецениш. Това обединение обаче ще покаже своите резултати след време, ние сега даваме заявка, че го искаме, но очакваме, че след това другите ще съдят по действията.
- Какви са целите, които си поставяте на фона на факта, че земеделските производители, както и заетите в сектора, са вече изчезващ вид? Ниските доходи ли отблъскват хората да работят в сектора?
Боянова: Не само това. Има места, където заплащането е много добро, обаче хората просто не искат да работят в земеделието, защото, за да отиде на село например едно младо семейство, като няма инфраструктура в повечето малки населени места, се отказва. Не е въпросът само до земеделието, то е комплексно. За да отидеш да живееш и да работиш там, трябва да има условия и те не са свързани със субсидията. Ако имаш две деца, нали те трябва да ходят на детска градина, да има училище, болница, поликлиника и прочие. Ролята на земеделците не е само продоволствената сигурност, имат и социална, и екологична роля. Ако ги няма тях, няма и селски райони. Искам да кажа, че не е субсидията водеща и в нашата кауза.
- Вие искате да бъдете посланици на българските земеделски производители, как смятате да ги защитите?
Костадинов: Идеята и целите на една камара не са само субсидиите, както спомена г-жа Боянова. Нашите цели основно са насочени към изграждане на политики за подпомагане на самия производител, за развиване на една култура в него. Виждате какво е отношението към производителите в момента - към едни е отрицателно, а към други е положително. Крайният ефект обаче се вижда, а именно, че внасяме домати, внасяме месо. Нашите цели е да има обучение, насочено към младите хора, преобръщане на мисленето им. Връщането на младите към селските райони ще е трудно, защото причините са комплексни, но трябва да накараме хората да заобичат земеделието, българското и земята ни. Целите, които сме си поставили, са много и са записани в нашия устав, но основното, което искаме, е комплексно представяне на целия сектор в страната и чужбина. България не е представена никъде. Другите страни са представени в големите земеделски организации като Копа-Коджека и лобират за своите политики. Ние като неучастващи никъде в крайна сметка ни се подхвърля каквото има. Идеята е да защитим родното производство и да бъдем еднакво третирани с другите производители в Европа. Ние сме на един пазар, но сме ощетени от много неща, които получават колегите ни от Европа, а ние не.
Боянова: Ние планираме участия в конкретни формати, а не общо да защитаваме българското земеделие. В Копа-Коджека има много работни групи, като във всяка една се гледа всеки документ, който ще се дискутира на по-високо ниво в комисия, в Европарламента. Да, със сигурност има различия, но точно в рамките на обсъждането и гласуването ние ще може да изразим позиция. Смятам, че вместо да се събираме в министерството за обсъждане на някакъв документ и да се караме, предварително това да е обсъдено в камарата и дори някои да се чувства ощетен, а друг не, сега той ще отстъпи, но другия път няма. Тази година трябва да защитим този подотрасъл, догодина ще има за другите. Няма да има надцакване, защото ние като камара ще дадем становището си с мотивите си на министерството и ще заявим, че за нас това трябва да се случи, защото е най-добро за всички.
- Могат ли земеделските производители да бъдат сигурни, че ще получат глас от най-дребния производител до най-крупния?
Боянова: Никога няма да има такъв момент, в който някой да се чувства изолиран. Защото според правилата това трябва да са национално представени организации и те ще представляват голяма част от земеделските производители, те ще взимат решенията.
- Заложени ли са ограничения за приемане на някои организации?
Костадинов: Ние нямаме червени линии по отношение на асоциациите. Но за да бъде част от камарата, не може да бъде отделен подсектор, а трябва да обединява например плодове, зеленчуци и прочие. Ако не покрива националните критерии, трябва да се обедини с другите от сектора и да работят заедно. Нашата цел е да се обединят всички тези малки организации в сектора в една голяма мегаструктура, която реално да представлява техните интереси, а не 10 малки с по пет члена. Самата камара излиза с едно общо решение за отделните подсектори. Нашата идея е за обединение на всички тези малки организации. Вратите ни са отворени, няма червени линии.
Боянова: Искаме в камарата да влизат повече организации, които обединяват по-голям брой земеделски производители. Ако това не бъде осъзнато, ние ще останем в тази конфигурация и нищо няма да стане.
- Имате ли заложени цели за постигане в рамките на една година?
Боянова: Ние нямаме заложени цели година за година, но ще работим по конкретна програма, която правим в момента. Искаме да подходим експертно, а не емоционално и всеки един от подсекторите в рамките на вътрешните ни работни групи ще си предложи темите и проблемите. След това ще вземем решение по кои приоритетите ще работим до края на годината и съответно план за следващата. Имаме цели и за законодателни инициативи, но трябва да има парламент и правителство.
Костадинов: Сега започваме да разработваме програмата с краткосрочни цели, а впоследствие ще дойдат и другите. Ние сме нова организация и е важно да се структурираме, да се научим да работим колективно, което също е било проблем преди. Всяко бързо действие предвещава грешка.
- Ще има ли ощетени сектори, ако продължим да работим с такъв бюджет и липса на работещо правителство?
Боянова: Няма как да кажем кой ще е ощетен. В случая държавата претърпява най-голямата щета. Не е нещо, върху което може да се фокусираме, защото не зависи от нас. В момента няма някакви заложени пари в бюджета, които да повлияят негативно върху сектора, защото голяма част от парите идват по програмите и схемите, финансирани от ЕС. В момента проблемът не е толкова липсата на бюджет, когато няма пазар за продукцията, това е пагубно. Защото колкото и пари да намери държавата, това няма да има ефект.
Костадинов: Никаква помощ не е достатъчна да покрие загубите от труда на хората, ако няма пазар за тяхната продукция.
Боянова: Не субсидията е водеща, а пагубно би било за производителите това, че трябва да преобърнат начина на производство, за да спазват екологични стандарти.
- Спазването на тези еконорми ще оскъпи ли производството?
Костадинов: Естествено. Лошото е, че навлизаме в нов програмен период, а в момента е криза на пазарите. Това е най-тежкото. А оскъпяването, зеленото производство и агроекологичните изисквания водят до увеличение на себестойността на продукцията. За някои колеги са неосъществими изискванията. Нещата, които другите страни си извоюваха чрез членството в голямата европейска организация Копа Коджека, за техните страни има ефект, а ние ще трябва да изпълняваме това, което ни беше наложено. Например ние поискахме същите неща, каквито са изискали и от друга голяма европейска страна, но техният план беше приет. А нашият - не. Опитахме втори път с текст на друга държава, но резултатът беше същият. Има едно отношение към България, което не ни равнопоставя. Когато нямаме представител в европейското обединение, няма кой да обясни и защити исканията.
- Това означава ли, че губим възможност за финансиране от ЕС заради това, че няма как да защитим исканията си?
Боянова: Не за финансиране, а за начин на производство. Например ние имаме стопанска година, която почва от 1 октомври до същата дата на следващата година. В същото време всичките нови правила, по които трябва да работим, са за календарна година на заявяване. И от това става ясно, че ако имаше камара, тогава и в парламента може да обсъдим законодателството. Това обаче не е свързано с пари, въпреки че накрая ще има отзвук и в тази посока, защото и да иска един земеделски производител да изпълни изискванията, няма как да го направи. По принцип всички производители искат да прилагат мерки, с които се щади земята, и не защото Брюксел им е казал, а защото е в техен интерес. Някои неща на практика не могат да ги изпълнят, колкото и да искат.
Костадинов: България е малка страна, но с много климатични особености. Това, което е в Испания, няма как да се случи в България, или също това, което е в Нидерландия. И реално ни карат да правим неща, които са неосъществими по нашите ширини. Това са основните проблеми, а именно да не можеш да изпълниш тези условия заради климатични и релефни, почвени и други особености у нас.
Ние искаме да работим в една предвидима среда. Да имаме сигурност. Нашето производство не е от днес за утре, а е целогодишно заето. Зависими сме много от времето, от работната ръка, която се мъчим да осигурим в момента сами. Няма още трактористи от Виетнам или други страни.
Ние сме всичко по селата. Почистваме от снега зимата, празници, лоши моменти. За всичко хората идват при нас.
Боянова: Искаме да сме в помощ на производителите, а не да са оставени да се оправят сами. Заради това сме на този хал. Ние искаме да сме отворени по всяко време да им помагаме. За да има земеделие, да има добавена стойност и износ.
Не искаме да има противопоставяне дори и с преработвателите, ние искаме да работим заедно.
- Да, но в момента го има.
Костадинов: Има го, защото самата среда благоприятства за такова разделение, защото нямаше наложени правила. Тук, както и да говорим, през дивия капитализъм през последните години, наложил именно всеки да се спасява сам, трябваше едните да дърпат чергата към тях, а другите, подтикнати от възможности за печалба, да работят за по-големите. И разстоянието между нас се увеличи и връзката се скъса в продължение на дълго време. Въпросът е, че държавата в това отношение не взе абсолютно никакви мерки, освен да ни разделят повече. Това трябва да се оправи и няма как да не се случи, защото сме в една агрохранителна верига.
- Какво се случва с вноса на продукти от Украйна?
Костадинов: Това е много тежка тема, която в момента е в развитие. Знаете, че имаше забрана за украинския внос, не само за слънчогледа, а за цял списък с продукти. Той впоследствие беше отменен. Европа наложи определени изисквания за царевица, слънчоглед и рапица, като за другите култури ще се следи, ако има в самата страна не добра бизнес среда или пренасищане.
- Какво значи това?
Костадинов: Това са думи на Брюксел. В последния момент промениха регламента, без да го коментират с останалите държави, според който договори за доставка на суровини, подписани преди 2 май, ще действат. Ако си поръчал нещо преди тази дата, ще влезе.
Елена Иванова
