- 20 милиарда лева повече приходи, заложени в бюджет '25? Реалистично ли изглежда това, г-н Дацов?
- Когато за първи път човек види тези числа, смята, че това е някакъв социологически експеримент, който Министерството на финансите са направили. Какво изражение човек ще придобие и каква реакция ще направи. Аз поне лично не си спомням бюджет, който да е предлаган с такъв ръст за следващата година. И то без да може да бъде обосновано икономически от гледна точка на здравия разум. Някой някъде е проспал и нереагирал за част от нещата, които са минали през Народното събрание, без никаква оценка на въздействие, без съгласието на Министерството на финансите... Говорим за промените в законите за отбраната и за МВР (за увеличение на заплатите – бел. ред.). Но същото се отнася и за висшето образование, макар че там от МФ са казали, че не подкрепят обвързването и правенето на бюджетна политика чрез фиксиране на разходите като процент от БВП. Нали разбирате, че ако фиксираш на всеки по 1% от брутния вътрешен продукт, няма нужда да съществува нито администрация, нито да се прави бюджет. Автоматично едно компютърче може да изчисли нещата на кого колко да се даде. Бюджетната политика не работи по този начин. 20 милиарда увеличение - всеки човек може да си представи какво е това. Още повече че за следващата година се очертава икономически растеж, колкото за тази, макар че някои го дават малко по-висок. Аз изобщо не споделям този оптимизъм за по-висок растеж, защото от гледна точка на инвестиции в България това ще бъде нулева година. А не знам тези инвестиции, които са заложени в бюджета, доколко са реалистични и дали могат да бъдат усвоени. Те са под много условия. Това е бюджет на някакви намерения и проспани политически решения.
- Проектът на бюджет '25 вмества ли се във фискалните правила?
- Аз не съм сигурен, че този бюджет не нарушава фискалните правила. Нищо че има ново законодателство, старото не е променено. Ограничението на разходите до 40% от БВП си е в закона. Това, което внася МФ, е за над 46% от БВП разходна част. Не знам дали е възможно да се внесе бюджетен закон, който нарушава устройствения закон за бюджета - Закона за публичните финанси.
Има приблизително 25% увеличение на разходите за заплати, или с 4 млрд. лв. повече. Аз затова казвам, че това е отказ от политика. Толкова е абсурден бюджетът, че за някои неща отказваш за гледаш. Имам чувството, че МФ се отказва да заема страна, а в същото време вкарва този бюджет, за да засили абсурдността. Да покаже колко е абсурдна ситуацията. Увеличението на пенсиите крие няколко милиарда. Има значително увеличение на трансферите за домакинствата. Разходите за издръжка също са с 1-2 милиарда лева отгоре.
- Но нали МФ твърди, че предлага разходите за издръжка да се орежат с 10%?
- Да, но едните разходи ги режат с 10%, а в издръжката има разходи, може би свързани с отбраната, които се увеличават. Има изисквания, следващи от закона, и те увеличават сумата.
- Какво ще стане, ако не се изпълнят тези 20 милиарда лева допълнителни приходи?
- 6,5 милиарда лева е реалистичното увеличение на приходите в данъчната част. Ако махнем и постъплението по ПВУ от 3 милиарда лева, които са под условие, можете да си направите сметка, че де факто от тези 20 милиарда между 11 и 13 милиарда лева са чисто пожелателни.
- Ако това пожелание не се сбъдне, какво следва?
- Следва огромен дефицит. Другото нещо е, че може би няма да разплащат всичко.
- В бюджета не виждаме нито една реформа май.
- Няма такава заложена. Не бих го нарекъл бюджет, просто е направено под формата на бюджет. В бюджета трябва да има политика. А в това нещо, което е представено, няма политика. Най-малкият проблем е макроикономическата рамка. Там пожелателните неща са в рамките на 700-800 милиона лева. Но при 11 милиарда лева под въпрос, това няма някакво съществено значение. Има абсолютна експанзия на бюджетни разходи. Такъв експанзионистичен бюджет сигурно не е имало в историята на българските публични финанси.
- Как да обясним тогава изобщо внасянето на подобен бюджет?
- Нямам никакво обяснение нито от техническа, нито от политическа гледна точка защо се прави това нещо. Имам чувството, че с този бюджет Министерството на финансите иска да покаже абсурдността на ситуацията. Онова, което беше естествено в тази ситуация, е да внесе продължение на тазгодишния бюджет. Тези разходи произтичат от някакви поети ангажименти. Но никой от правителството не си е хвърлил оставката, когато тези ангажименти са поемани. Въпросът за отговорността пред избиратели е много съществен в случая.
- Но освен заложените в законите разходи за увеличение на заплати – за военни, за МВР, за учители, МФ предлага по своя инициатива и 10% ръст на заплатите за всички останали в бюджетната сфера. Как да си го обясним пък това?
- Първо, стои въпросът защо са 10%, при положение че следващата година БВП ще нарасне максимум с 6-7%. Заплатите за тази година са свръхкомпенсирани. Няма никаква логика в тези 10%. Никой не може да го обясни това нещо. Аз щях да разбера, ако МФ беше излязло с предложение за 10% ръст на разходите за персонала, като в рамките на тези 10% има някаква политика, насочена към различните групи, за които се знае, че имат по-ниски заплати. Попитайте министерството защо има администрации, които са получили по 200% увеличение на заплатите, а други са получили 0 или по 10-15%.
- Явно зависи от шефовете на отделните ведомства какво са издействали от депутатите.
- Става въпрос, че имаме много съществено разминаване между самите администрации. Щеше да е нормално разходите за персонал да бъдат повишени до 10%, което е някъде под 2 милиарда лева, но да бъдат обрани тези разлики в заплатите.
- МФ се надява част от повишените приходи да дойдат по линия на една мярка, която за първи път се прави, и това е данъчната амнистия. Реалистично ли е да очакваме заложените няколко милиарда от нея?
- В най-добрия случай сигурно ще бъдат събрани от 80 до 200-250 милиона, и то при добро стечение на обстоятелствата. Ако нямаш пари да си плащаш данъците, махането на лихвите няма да промени ситуацията. Освен като експеримент това не може да бъде наречено по никакъв друг начин. С еднократен приход да финансираш постоянни разходи изобщо не е идея за политика. Този бюджет ще трябва да бъде съгласуван с Европейската комисия. Той по много неща няма да отговаря на правилата. Дори със силно затваряне на очи това нещо трудно ще се побере в рамките.
- Има идея да се направят програми през банки и Българската банка за развитие да се отпускат кредити, за да може граждани и фирми да се възползват от данъчната амнистия за лихви. Това би ли проработило?
- Само по себе си законодателството противоречи на това нещо. Ако имаш данъчни задължения, няма как да вземеш кредит.
- Има ли риск при другата данъчна амнистия – да се обложат с 15% недекларирани до този момент доходи, да се преперат пари?
- Естествено, че има. За да заработи тази мярка, трябва да делегираш сляпо доверие на базата на една декларация. Никой не си е регистрирал фирма „Наркотици“ ООД и е записал основна дейност търговия с наркотици. Няма как да определиш от какво са парите. Да не говорим, че е неприемливо някой, който се е гърбил и си е плащал данъците и е бил изряден към държавата, да бъде третиран наравно с незаконния бизнес. Какво казват на данъкоплатците с тази мярка? Това е дълбок морален проблем.
- Доколко може облагането на необявени доходи да служи като индулгенция за мръсни пари?
- Иначе няма как да стане.
- Имам предвид следното – настъпва моментът да влезем в еврозоната и едни мръсни пари в левове трябва да се обърнат в евро. Знаем, че за големи суми банките искат да докажем произхода на средствата. Доколко облагането с данък ще може да послужи като индулгенция за такива мръсни пари?
- Смятате ли, че някой, който е системен играч, досега не си е прехвърлил парите в евро? Едва ли някой плаща подкупи в левове, ако са едри. А само по себе си амнистията означава, че доходите са изчистени. Ти си платил 15% и това ти е индулгенцията. Няма друга логика. Ако някой мисли, че има друга логика и ще го направи по друг начин – просто не става. Аз нямам представа как точно мислят да го направят. Но логиката е такава. Има и друго. Какъв е сигналът към нормалния човек, към бизнеса на светло?
- Очаквате ли да има големи промени в бюджета, когато попадне в ръцете на депутатите, и още по-голямо надуване на разходите? Или свиване на приходите, като отново се продължат по-ниските ДДС ставки за хляба и ресторантите?
- Аз не бих насърчавал никого да прави такова нещо. Първо, изкривява принципи, събираемост. Не са много тези приходи от ДДС, които допълнително ще се съберат. Те са около 700 млн. лв. общо, поне толкова са заложени. Но не виждам причина тези 700 милиона да бъдат опрощавани на някого.
- Да очакваме ли драма с осигуровките – заложено е тяхното увеличение с общо 5% през 2026 и 2027 г.?
- Аз искам да попитам, на какво основание едно чисто политическо решение се предлага от служебното правителство.
- Може ли да се избегне, след като е записано само в бюджетната прогноза?
- Няма значение. Това нещо, ако бъде одобрено, ще послужи като основа за промените само след няколко месеца. Предстои да изпратим четиригодишния структурен бюджетен план в Европейската комисия, който предвижда много малки възможности за отклонение. И някои хора е добре да прочетат в законодателството какво се случва вследствие на това. Ще поемем наддържавен ангажимент, а никой не е давал мандат това нещо да се случва. Но да погледнем и индикатора, който измерва данъчната тежест върху доходите. Точно заради осигуровките България не е с ниски данъци, а със средни. Ако бъдат увеличени социалните осигуровки с това, което е предложено, България ще стане сред първите три или пет държави в ЕС с най-висока данъчна тежест върху доходите. Това ще се отрази негативно от гледна точка на конкурентоспособност и привличане на инвестиции.
Това е той:
- Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца
- Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС
- Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник-отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите
- Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”
- В момента е член на Фискалния съвет към парламента
- Член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките
София Симеонова
