- Марти, днес и утре си в Пловдив, за да се включиш в Disco Music Fest – Back to the 80’s and 90’s. Какво да очакват жителите и гостите на града в летен театър „Бунарджика“?
- Първо бих искал да изкажа една голяма благодарност към организаторите на този фестивал, защото Пловдив се нуждаеше от такъв ретро и диско ивент. През последните години градът се очерта като фестивален и концертен център и имаше нужда и от събитие с музика, различна от рок и другите стилове. Миналата година се стоя първото издание с La Bouche и Kool and The Gang.
Сега тази година с тези четирима изпълнители – Snap!, East 17, No Mercy и Dr. Alban, хората да очакват разнообразие от хитове. Аз ще преминавам от 80-те към 90-те и ще се връщам обратно. Това е една музика, която аз много харесвам. Предимно съм фен на музиката от 80-те, защото точно тогава са направени едни от най-големите хитове в диското, рока и фънк музиката. През втората вечер със сет ще се включи и DJ Dian Solo от Deep Zone Project. Той заедно с Мартин от No Mercy ще представят и направят премиера на песента Missing, remix на Dian Solo.
- Сигурна съм, че познаваш добре и гостите, които ще видим на сцената - Snap!, East 17, No Mercy и Dr. Alban. Разкажи ни някоя история с тях.
- Истории нямам (смее се). Първия път, когато се запознахме с Dr. Alban, беше през далечната 2012 г. на събитие под наслов I Love the 90's. Той отказа да ми даде всякакви автографи на плочите си. Не разбрах защо. Но след като видя, че Ice MC е толкова благосклонен да го направи и аз му набутах плочите в ръцете, и той вече нямаше какво да прави и се разписа върху тях.
Подгрявал съм и съпортвал абсолютно всички тях по 2 или 3 пъти. За мен ще бъде чест и удоволствие да бъда с тях отново на една сцена, защото специално East 17 ще вдигнат хората във въздуха. На последните две парчета, които изпълняват, танцуват с брейк елементи и правят салта, акробатични номера и интересни прийоми от цирковото изкуство, което е хубаво за хората, които не са ги виждали.
Правят страхотно шоу. Пени Форд от Snap! Също. Разбира се, тя е един от хората, които са ми кумири от началото на 90-те. Още когато бяха с Турбо Б, двата албума на Snap! съм ги заредил в моята колекция, за да се снимам с нея. Взел съм абсолютно всички налични плочи, които имам на изпълнителите, за да мога да се снимам с тях. Те са разписани вече преди време, но хубаво е когато изпълнителят, който дойде в България и ти му покажеш, че имаш негови плочи в колекцията си, на него му става хубаво на душата и приятно.
- На мен със сигурност ще ми бъде любопитно да видя как East 17 правят подобни акробатики с оглед на възрастта им.
- Единият от певците е бивш танцьор. Подскачат на сцената, страхотно е. Чувстват се като тинейджъри. В един такъв момент, когато си екзалтиран и публиката дава всичко от себе си, ти също даваш всичко на нея.
- Каза, че с почти всички звезди на 80-те и 90-те, идвали в България, си се запознавал. Има ли някой, с когото не си, а искаш?
- Да, има – това е Си Си Кеч. Тя идва в България, но просто нямах възможност тогава да бъда, защото имах участия. Другият изпълнител, който мечтая да дойде в България и някой да го покани в близките години, той е активен и с абсолютно същата детска физиономия като през 80-те - това е големият Rick Astley.
Аз съм гледал негов лайв и съм абсолютно очарован от факта, че той пее във верните тоналности и е с бенд с него, с две вокалистки. И се получава страхотно парти. Гледах му наскоро лайв и съм очарован от това, че все още държи кондиция и концепция и абсолютно всички хитове, които помним от онова време от трите му албума, той ги пее с голямо желание.
- През 1987 г. изкарваш курсове за диджей и вече 37 г. правиш това, което те прави щастлив. Как успяваш след толкова години да не губиш пламъчето?
- Срещата с нови хора, участията, пътуванията – това ме държи буден и на гребена на вълната. Двете години пандемия изкарах много тежко. Аз бях единственият, който всяка вечер правеше лайв на живо в моя Youtube канал с различна тема. Изкарах винилите и си казах - „Няма да спирам, ще държа летвата, защото в момента, в който пуснеш, и хората те забравят“.
Беше ми много трудно тогава, защото да гледаш в една камера, да говориш на хората, да се чувстват добре и да те следят онлайн е много изморително. Изморявах се повече, отколкото ако изляза пред едни 8-10 хиляди човека. Това ме държи жив – участията, пътуванията и срещата с хора, които откликват на това, което правя аз за тях. Аз давам цялата си любов на сцената и зад пулта и получавам това, което трябва, обратно към мен.
- Имало ли е момент през всички тези години, в който си искал да се откажеш?
- Не! Всяка една година все повече и повече ми идва егати пауъра, ако мога да го кажа така. Дори на тези години, на които съм, аз не ги крия – на 57 съм, животът продължава. Той е една голяма сцена и музика. Аз съм човек, който дава всичко за музиката. Оставал съм без пари, за да си купя плочи. Нямал съм какво да ям, но музиката е на първо място. Винаги когато си купя една плоча, винаги я слушам по три пъти.
- Защо?
- Защото първия искам да чуя цялата песен, защото тя има макси версия от порядъка на 6-7 минути, която е направена специално за работа на диджеи. Втория път – за да чуя началото на песента, нейното интро и да намеря мястото, където мога да миксирам като тоналност другата песен. И трети – за да вникна в самата песен. Хармония, мелодия, ритъм. Това са трите много важни неща. Ако ти не чуеш самата песен и нямаш представа къде да вкараш на микс другата – просто не ти се получава. Става една какофония, вокал върху вокал, ритъм върху ритъм. Получава се неприятно за ушите на хората, а и за самия себе си. Излизаш неподготвен пред публиката.
- Къде се намира диско музиката днес в България?
- Забелязвам през последните години, работейки в два клуба в София – бившия „Терминал 1“ и „Строежа“, които през последните години налагаме тенденцията с ретро и диско музиката, че много млади хора посещават тези партита и пеят песните от 70-те и 80-те – ABBA, Boney M, Smokie, Michael Jackson и др. 90-тарските хитове малко като че ли не ги приемат чак толкова, колкото от предишните две десетилетия.
Аз съм виждал хората да полудяват на песен на Луис Армстронг от края на 50-те, Рей Чарлз, Y.M.C.A, oт „Криминале“, „Приятели“... При младите хора все още има живот и без чалга. Ние винаги работим по двама на тези партита. Всеки е със своите мисли и парчета, които ще пусне. Е, не може да пуснем цялата музика на света и всеки е подбрал нещо, за да изненадаме самите хора. Ние директно започваме да пускаме от влизането на първия клиент. Не чакаме да започнем към 12, 1 след полунощ. До това време са се сменили поне едни 150 човека, които са влезли и след това са отишли на друго място. Ние гледаме всички да бъдат доволни.
- Прослушал си и си пускал хиляди песни. Има ли някои парчета, които са по-лични за теб, винаги си ги пускаш и знаеш, че ще докоснеш хората с тях?
- Имам две такива парчета – едно от 80-те и едно от 90-те. Винаги когато отида някъде на участие, си правя саундчека с едно от тях, а защо не и с двете. Това са на Michael Jackson - Billie Jean, и Snap! - Rhythm Is a Dancer. Всички харесват The Power, но в Rhythm Is a Dancer има един по-интересен заряд, самото парче има развитие. А при Michael Jackson няма какво да говорим – той е недокоснат. Той е човекът, който промени музиката на 80-те, като вкара на сцената музиканти и танцьори и вече всички видяха от него. Да не забравяме, че хореографката на всички негови танци е великолепната Паула Абдул.
- Как успяваш да задържиш емоцията и вихъра на вечерта? По някое време хората вече се изморяват, изпили са вече повече питиета..
- Не бързам да изстрелвам топхитовете на вечерта, защото когато пуснеш хитовете още в самото начало, и след 2 ч. вече си бъркаш в носа и не знаеш какво да правиш. Един диджей не би трябвало да повтаря песните, защото ще кажат – няма ли толкова много музика. Ретро музиката е една градивност, комбинация от няколко стила.
Аз затова съм избрал да пускам точно тази музика, защото можеш да преминеш от фънк, диско през ретро, рок, дори малко български хитове от средата на 90-те и 2000 година, когато излязоха всички тези групи като „Мастило“, „Каризма“, D2 и т.н. В музиката има градация и ако някой каже, че няма – просто е на грешна тема. Друго важно – диджеят не е джубокс, радиостанция или компютър. Той е дошъл с нагласа да направи вечерта на хората. Една песен с едно желание на някой от клиентите може да развали купона на 500 други.
Повечето хора не се съобразяват, когато искат желание от диджея. Всяко едно парче си има място и време в микса, който ти си подготвил и ти е в главата за вечерта. Не съм си направил плейлисти, планове какво ще пускам. От една песен ми влизат в главата след нея още 10 и когато дойде някой и те разсее и иска нещо, което не е във времето и мястото, когато си си подредил нещата, става така, че разваляш кефа и настроението на другите хора. Гледам хората да са доволни. Е, винаги има и недоволни.
- А какво може да развали твоето настроение, докато си зад пулта?
- Досадниците, които не са дошли да се забавляват, а да ти вдигнат кръвното. Много е тъпо, когато един мъж или една дама дойдат повече от 1-2 пъти при диджея. При мен обаче се сблъскват с бързия влак. Обичам да угаждам на клиентите, но зависи от отношението към мен. Аз съм изградил име, което работи за мен през годините, и е тъпо, когато някой дойде, особено по-малък от мен на години, и ми каже да пусна еди какво с недружелюбно отношение. Каквото повикало, такова се обадило.
- Ти си израснал в цирка, музикален директор си на цирк „Балкански“. Ходиш ли още на цирк?
- Аз не ходя на цирк, аз съм задължен да съм в цирка, тъй като вече близо 15 г. съм музикален директор на цирк „Балкански“. Заедно с двамата синове на академик Балкански – Александър-младши и Николай, се събираме след края на сезона, когато циркът се прибере в своя дом, и започваме да гледаме номерата, които ще бъдат представени, за да може да бъде направена и тази музика.
Музиката в цирк „Балкански“ от две години е авторска. Проблемите с „Музикаутор“ са големи и изискват доста пари. Затова бива направена от мен и Андрей Балкански, който ми помага. Всичко това бива под зоркия поглед на артистичния директор Александър Балкански-младши, който от тази година вече е и режисьор на цирка. Аз съм израснал в цирка, защото съм от цирково семейство. Моите покойни родители са бивши циркови артисти. Ние живеехме непосредствено до изгорелия цирк. Аз много исках да стана клоун. Знаех репертоарите на всички български клоуни.
Изкарах курсовете, трябваше да замина за цирково училище в Москва, но поради служебни ангажименти към армията не успях. След уволнението, ми не разбрах защо, на по-късен етап разбрах, че са изпратили друг човек на моето място. И така през 1987 г. изкарах курсовете и започнах да работя като диджей.
- Как обаче диджейството дойде в живота ти?
- Спонтанно. Репетирайки в една от залите, тогава бях помощник на всички артисти, които репетираха, видях, че от една от стаите излизат доста хора. Попитах хората от Министерството на културата там какво става и те ми казаха, че два пъти в седмицата има курсове по английски, немски, френски и два дни курсове за диско водещи. Стана ми интересно.
Влезнах на една лекция на Тома Спространов, зарибих се. Попитах как мога да изкарам курсовете. Платих на тогавашните пари 25 лв. за един курс 15 дни. Доста специалисти ни преподаваха – музика, звукотехника, видеотехника. Дори бащата на Румен Бояджиев от студио „Балкантон“ идваше всеки вторник и четвъртък от националното радио да ни преподава нещо много важно – правоговор и интонация. Завърших. Взех временна категория за една година работа. На следващата година се явих и взех втора категория. И започнах да работя. И оттогава нататък моят живот е дискотека!
- А докога плануваш да бъде дискотека? Годинките не натежават ли?
- Имам колега, който е на 70 г. и има 50 г. трудова дейност. И продължава да работи!
- Ти си един от най-големите фенове на „Междузвездни войни“.
- Да, Силата е с мен, но понякога се изморява и ляга да поспи (смее се).
- Откъде дойде тази страст?
- През 1978 г., когато за първи път излезе „Нова надежда“, тогава епизод IV, ми направи впечатление плакатът. Той беше рисуван – нямаше такива плакати като сега. На него седеше един човек с някакъв меч, пишеше „Междузвездни войни“. Влезнах в кино „Асен Златаров“ на ул. „Христо Ботев“, сега е несъществуващо вече. За една седмица гледах филма 7 пъти всеки ден.
Дори ядох шамари и ми беше подръпнато ухото от баща ми, защото излъгах, че отивам да ям пица. Аз съм тръгнал в неизвестна посока, той ме проследил. Намалиха ми поведението през 1984 г. заради „Завръщането на джедаите“, защото накарах целия клас да избяга от училище и отидохме в кино „Цанко Царковски“. Издаде ни един зубър и ми намалиха поведението с две единици. Вселената „Дисни“ влезе по-късно, през 1999 г. Оттогава тръгна и мърчандайзингът, който е безкраен. Ако искаш да имаш всичко, трябва да следиш и да имаш пари, за да си купуваш. Моята колекция е доста внушителна.
- Продължаваш ли да събираш и да колекционираш фен артикули на „Междузвездни войни“?
- Да, продължавам. Дори вкъщи след лятото ще има едно голямо пренареждане, ще има още два шкафа, защото има неща, които още стоят на земята. Не са наредени, не са показани, не са снимани, защото и времето също ме притиска, тъй като имам много участия.
- Кой е най-скъпият и най-ценен фен артикул, който притежаваш?
- Това са колекциите плочи, dvd и blu ray. Те са по-скъпи от всичко останало като фигурки. Имам тоалетна хартия, хартия за кухня, носни кърпички, кетчуп, майонеза... Имам шлема на Дарт Вейдър, на Clone Trooper. Моят джедайски меч е подарък за юбилея ми от Устата. Беше реновиран миналата година. Свети в няколко цвята освен в синьо. Дори издава звук, накрая казва – „Благодаря, джедай Марти Джи“, и малко от музиката на Michael Jackson - Don't Stop 'Til You Get Enough.
- Кой е любимият ти епизод от „Междузвездни войни“?
- Аз много харесвам, както всички останали фенове - „Империята отвръща на удара“. Това е най-дългата част, която досега е излизала. Дори Джордж Лукас казва за нея, че е взел кредит, за да покрие продукцията. Холивуд тогава не са искали да се занимават с такъв тип филми. Това, което е взел като заем, го е върнал точно след 1 месец от печалбата на филма. В тази част за първи път виждаме на холограма самия Император, който разговаря с Дарт Вейдър и му казва за Люк Скайуокър, че има срив в Силата. Моят любим персонаж, колкото и да е странно и неловко, е Хилядолетният сокол. Имам един по-голям и един по-малък. Това е корабът на галактиката според мен.
- Какви са плановете ти за лятото и ще намериш ли време за почивка?
- Почивам си много добре, когато съм на маса с приятели. С хубави рибни деликатеси. Плановете ми за лятото са работа. Имаме 10 дати морско турне с ретро партито на клуб „Строежа“. Ще участвам на още един фестивал - „Егаси феста“ с Turbo B, C-Block, Румънеца и Енчев, Братя Мангасарян, Down Low, LA Mazz и Inkarnation. Фестът е на 23 и 24 август на Морска гара Бургас. На Черноморието моето място е Поморие, където съм резидент в La Habana Beach Bar 4 дни. През останалото време обикалям – Несебър, Созопол, Варна, Балчик, Свети Влас, Бургас. За мен е целогодишно лято – моето лято е от декември до декември.
.
Това е той:
- Роден е в София на 23 февруари 1967 г. в семейство на циркови артисти.
- Завършил е механотехникум и има средно специално образование.
- Приет е през 1985 г. в Цирковото училище в гр. Mосква, но така и не заминава.
- Работи като DJ от ноември 1987 г.
- От 2007 година е музикален директор на цирк „Балкански“.
Екатерина Томова
