0

Ш офьорските книжки да се отнемат за територията на целия ЕС. Това е едно от предложенията, в чието изработване участва активно българският евродепутат Петър Витанов. Той е докладчик по законодателството, както и координатор в транспортната комисия на ЕП. А Европейският парламент иска да сложи край на безнаказаността при безразсъдно шофиране, проблем особено важен за страната ни.

- Г-н Витанов, разкажете ни повече за идеята отнемането на шофьорски книжки на територията на страни от ЕС да важи за всички страни членки?

- Работихме месеци наред върху тази директива и смятам за голям успех на Европейския парламент сериозния консенсус, който постигнахме.

Ние като европейски законодатели сме убедени, че с нея ще постигнем голям напредък както по отношение на превенцията, така и по отношение на справедливостта – виновните шофьори ще получат адекватни санкции.

Ако трябва да дам пример – в момента, ако направиш тежко пътнотранспортно нарушение в Германия, а книжката ти е издадена в България, то няма да я загубиш в двете държави или на територията на целия ЕС, а само там, където си направил нарушението. Т

ака имахме сериозен брой рецидивисти на пътя, които никога не бяха наказвани. Такъв беше и Георги Семерджиев, който отне два живота и за когото месеци наред се проверяваше има ли книжка, фалшива ли е тя, как и къде е придобита. Т

акива са и много други тежки нарушители, които са заплаха за останалите шофьори не само у нас, но и по пътищата на целия континент. Отнемането на шофьорските книжки за целия ЕС е особено важно за България и Румъния, където равнищата на пътнотранспортни произшествия са два пъти по-високи, отколкото средноевропейските.

- Какво съдържа пакетът от мерки за пътна безопасност на ЕС?

- Пакетът „Пътна безопасност“ съдържа 3 директиви. Първата ревизира правилата за издаване на свидетелства за управление в Eвропейския съюз.

Дискутират се възможности за подобряване на шофьорските умения, осигуряване на адекватна физическа и психическа годност на водачите в ЕС и премахване на неадекватни или ненужни бариери. В това число шофьорите на камиони да не взимат книжки след 21-годишна възраст, а по-рано, защото успоредно с всички проблеми имаме и сериозен недостиг на шофьори.

Втората засяга прилагането на наказания при тежки пътнотранспортни нарушения в чужбина. Третата третира трансграничния обмен на информация и на практика ще служи като инструмент за прилагането на правната рамка на втората директива. Но може би по-важният въпрос е защо го правим.

iSTOCK

Тази война по пътищата не е само в България. Тя засяга всички европейци. Ако върнем лентата назад, обаче ще видим, че е било и по-зле, тоест мерките, които се взимат година след година, работят. През 2001 година сме имали 51 00 жертви при катастрофи.

През 2021-ва те вече са 19 800. Европейският съюз залага цел за нулева смъртност на пътя до 2050 година. Така че законът специално предвижда решаване на два големи проблема - подобряване на пътната безопасност и въздаване на справедливост.

Факт е, че много често шофьорите зад граница карат безразсъдно, знаейки, че дори и да направят някакво нарушение, е малка вероятността да бъдат наказани. И статистиката го потвърждава - 18% са средно нарушенията в европейски план на шофьори чужденци, а по тях наказанията ефективно са около 50% - или имаме само 9% наказани. Това става не вратичка, а врата в полето, която чрез този закон трябва да затворим.

- Как технически ще се осъществява обменът на информация между отделните държави? Ще бъде ли изработен специализиран софтуер, който да прави връзка между данните на Пътна полиция в страните от ЕС?

- И в момента съществува информационна система, нарича се RESPER. В нея са включени 7-8 държави, които на базата на двустранни споразумения обменят информация. Занапред всички държави от ЕС ще го правят.

Системата ще бъде усъвършенствана, но специалистите твърдят, че тя е бърза и достоверна, така че да отговаря на изискванията на съюза. Давам и конкретен пример. Аз имам българска книжка, правя едно от тези четири тежки нарушения в Италия.

В Италия не ми взимат книжката, а уведомяват България за нарушението. Вече в България се налага наказание спрямо законите на страната, то веднага се вижда в информационната система и така стига до всяка една държава в Европейския съюз. Съответно водачът няма право да шофира.

Ако отидете в Германия и карате без книжка, ще си носите последиците допълнително за управление на МПС без свидетелство за правоуправление, което ще е приравнено именно по тази причина към тежките нарушения.

- Ще бъде ли приравнено шофирането без валидна книжка с наказанията за тежки пътни нарушения?

- Това е предложението на Европейския парламент - към списъка на тежките пътнотранспортни нарушения като шофиране в нетрезво състояние или пътнотранспортно произшествие със смъртни случаи, да се добави шофиране без валидно свидетелство за управление.

Шофирането с 50 км/ч над ограничението на скоростта също е едно от нарушенията, след които трябва да се разделите с шофьорската си книжка. И още едно важно предложение, което беше прието – гласувана беше и по-ниска граница на скоростта за жилищните райони. Ако минеш в тях с над 30 км/ч, това също ще води до най-тежката санкция. В момента много шофьори не броят това за нарушение.

- Как ще се синхронизира законодателството в различните държави?

- Директивата не цели синхронизиране на наказателната рамка в държавите членки. Всяка държава наказва шофьорите нарушители спрямо националното си законодателство. Ще има синхронизиране там, където продължителността на наказанието не е фиксирана.

Но ако в Германия, където си направил нарушение, наказанието е отнемане на книжката за две години, а в България е шест месеца, санкцията за конкретното деяние ще бъде толкова, колкото е в Германия.

- Ще има ли единен европейски стандарт за размера на глобите за пътни нарушения? Например турските гастарбайтери в България и Германия при едно и също нарушение плащат различни по стойност глоби?

- Не, на този етап това не влиза в законодателната рамка. Новата директива ще се прилага само при най-тежките нарушения, които на практика застрашават човешкия живот. Затова говорим и само за най-тежката санкция – отнемане на книжката.

- Взема ли се предвид влиянието на лошото състояние на пътната инфраструктура и възрастта на автопарка върху пътния травматизъм?

- Лошата инфраструктура е част от проблема, но това си е наш национален въпрос. Всеки български шофьор, който мине през границата в западна посока, вижда, че инфраструктурата не съответства на тази в останалите страни членки.

Близо 40% от българските пътища са в незадоволително или лошо състояние, показват редица доклади и на българските институции, които се занимават с темата. Тези 40 на сто от пътищата представляват риск и от гледна точка на пътната безопасност.

Настилката на 22 на сто от пътищата е в задоволително състояние, добри са настилките на 27 на сто от тях, а отлично - на едва 12 на сто. В 52 на сто от пътищата е незадоволително състоянието на банкетите. Незадоволителни са и 56 на сто от отводнителните окопи, както и цели 66% от хоризонталната маркировка по българските пътища.

Пътните знаци също не са в добро състояние и това също е видимо за всеки, който шофира в България и в чужбина. Честно казано, у нас можеш да се загубиш и пътувайки от София до Пловдив.

Над 20% от републиканските пътища пък попадат в границите на населените места, което увеличава риска от пътнотранспортен травматизъм. В редица доклади се казва, че статистиката за пътнотранспортните произшествия, загиналите и ранените задължително насочва към необходимостта от подобряване на пътната инфраструктура. Към всичко, изброено дотук, трябва да добавим и остарелия автомобилен парк.

- Можете ли да дадете примери?

- По официални данни автомобилите на възраст над 10 години са 3 484 290 (86%), а от тях 1 587 666 са на възраст над 20 години. Над 80% от ремонтите на автомобили пък се извършват в нерегистрирани сервизи, където често не се носи отговорност и не се дава гаранция за качеството.

Не на последно място имаме и проблем с корупцията. Почти на всеки българин му се е случвало да предложи или да му бъде поискана „почерпка“. Представете си как това се случва в Германия. Всичко това са проблеми, които трябва да решим сами, но за които „ще ни дисциплинира“ и Европа, както става в още много други области от живота ни.

- В какъв срок ще бъдат уведомявани водачите за направените нарушения?

- Предложението на Европейския парламент е да се определи срок от десет работни дни за обмен на информация за решенията, засягащи правото на управление между държавите членки и друг срок от 15 работни дни, за да се реши дали лишаването от право да се управлява автомобил ще се прилага в целия ЕС.

Съответният водач следва да бъде информиран за окончателното решение в срок от седем работни дни. Тоест говорим за кратки срокове, след които решенията влизат в сила и тежките нарушители се отстраняват от движение.

- Според вас България къде се намира сред страните членки по нормативна уредба за обезпечаване на сигурността по пътищата?

- Проблемът не е в нормативната уредба, защото постоянно имаме нови и нови закони, засягащи пътната безопасност. Гражданите дори вече трудно следят постоянните промени. Наказанията също бяха утежнени сериозно.

Проблемът е в липсата на правоприлагане и в съмненията за корупция, които се подхранват от всекидневните катастрофи с пияни и дрогирани, както и с нарушители рецидивисти, които въпреки множеството си нарушения са на пътя.

- Ако разпоредбите за шофьорите в ЕС се затегнат, как ще се контролират водачи от страни извън съюза?

- Посредством двустранни споразумения. Обхватът на тези европейски директиви не включва трети страни.

- Очаквате ли предложенията да получат широка подкрепа в Европейския парламент? Какви са настроенията сред евродепутатите по темата за пътната безопасност?

- Предложенията вече бяха приети на първо четене в Европейски парламент. Проектът, в чиято основа бях и аз като докладчик, получи 372 гласа „за“, срещу 220 „против“ и 43 „въздържал се“.

Парламентът приключи първото си четене и тъй като съветът все още не е приел позицията си, новият Европейски парламент, който ще бъде избран през юни 2024 г., ще продължи работата по този закон. Нямам съмнения, че и новите евродепутати ще подкрепят предложенията.

След като е приет законът на първо четене, това означава, че дори и да отиде времево в следващия парламент, той ще продължи своя ход и ще се реализира при всички положения до края на годината. Кумулативно трите закона, когато се приемат, би трябвало да доведат до намаляване на пътните произшествия.

Например при закона за издаване на шофьорска книжка вече ще се предвижда друг тип обучение. При професионалните книжки ще бъде заложено и едно първоначално присъствие на професионалист.

- В какъв смисъл?

- Когато говоря за европейското законодателство, касаещо ограничаване на пътнотранспортните произшествия, обичам да давам един пример. Вероятно по-възрастните ви читатели, а и тези на средна възраст си спомнят, че преди години в България почти никой не караше с колан.

Дори имаше и вицове за милиционери и шофьори по темата. Сега да караш без колан е немислимо. Колани се слагат и на задната седалка. Това стана навик, а и не можеш да си позволиш „умната ти кола“ да пищи постоянно. Така че, убеден съм, че от това законодателство има смисъл и след години ще се чудим как сме правели едно или друго нарушение.

Това е той:

Роден е на 12 април 1982 г. в Сливен

От 2019 г. е евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент

Координатор на комисията по транспорт и туризъм

Член на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Депутат в 44-ото народно събрание

Завършил е Софийския университет и Нов български университет

Владее английски и руски език