- Г-н Пимпирев, докъде стигна подготовката на 33-тата Българска антарктическа експедиция? С какво тя ще е по-различна от досегашните?
- Това ще е третото плаване на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ от Варна до далечните води на Южния Атлантик. Можем вече да говорим не само за присъствие на България в Антарктида, но и за присъствие на страната ни в Южния океан. С това трето плаване, което се очаква да започне 7 ноември т. г., ние все повече се утвърждаваме като морска нация. Предвижда се корабът да се завърне у нас в началото на април 2025 г. Предстои третото плаване на кораба, което действително ни поставя сериозно на картата на морските изследователи. Освен това ООН обяви следващата декада за Декада на океаните. Трябва да ви кажа, че океаните са доста по-непознати дори от континента Антарктида или от Луната. Океаните крият огромни богатства, животът е произлязъл от океаните. България по този начин също се включва в щурма за изследването на океаните, което е изключително важно за човечеството. Т. е. излизаме от провинциалните си ширини, забутани в Югоизточна Европа. Ние сме единствената балканска държава с база на Антарктида. Имаме повече от 30 години опит в изследванията на Ледения континент. България управлява този континент заедно с още 28 държави и вече се включва активно и в проучванията на Световния океан. Затова трябва да се гордеем, че вече не сме една провинциална държава, каквато бяхме до неотдавна, и сме си строили къщите с гръб към морето.
- Какви ще са основните задачи пред учените през новия полярен сезон?
- Основно всичко се движи в две направления. Първото са научните изследвания. Част от започнатите проекти ще продължат, но ще има и нови. След броени дни предстои конкурс за нови проекти. Пусната е обява и могат да се явяват научни колективи от цялата страна без значение от каква институция са. Проектите ще бъдат оценявани от научна комисия, която е към Националната програма за полярни изследвания. Тя ще разгледа 5 до 7 проекта за предстоящия сезон в Антарктида. Вече имаме доста заявки и запитвания, очакваме интереса да е голям.
- Как е уредено финансирането на тези проекти?
- Ние работим по Национална програма за научни изследвания. Има научна част – осигурените за изпълнение проекти биват обезпечени финансово. Едва след това съответният изследовател може да замине за Антарктида, където да работи по проекта си. Всичко това се прави от Министерството на образованието и науката чрез Националната програма за полярни изследвания. Искам да подчертая, че освен тази програма има още поне 70 подобни. Нашата програма включва българската полярна база на остров Ливингстън и научно-изследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“, които са включени към пътната карта за инфраструктура, която е също към Министерството на образованието и науката.
- Какво ще се прави, проучва за първи път по време на предстоящия полярен сезон?
- Неотдавна завърши Балканска конференция, организирана от Европейската комисия, която имаше за цел да поощри страни с първоначални изследвания в полярните райони. На конференцията се разбра, че в настоящата експедиция ще вземат участие двама гръцки учени. Гърците за първи път ще изпратят учени да работят на Антарктида. Не че не е имало и досега гръцко участие на Ледения континент, но то е било по-скоро с пиар насоченост – например плуване в студени води и др., без да имат досега сериозно научно присъствие. На българската база ще работи и първата жена учен от Черна гора. Тя е морски геолог. Тя е първия гражданин на Черна гора, който ще стъпи в Антарктида – при това е жена... Така че ще имаме трима представители на балканските страни, очакваме двама учени от Португалия, както и двама учени от Колумбия. Въобще очертава се доста голямо международно участие. Всичко това показва, че нашата база е много търсена. И това не може да не предизвиква чувство за гордост. Важно е да се знае, че много от тези страни, като Турция и Колумбия например, се стремят да получат статут на консултативни членки на Антарктическия договор, каквато е и България. Те искат да построят свои собствени полярни бази.
- Означава ли това, че апетитите към Антарктида нарастват?
- Да, така е. През 2048 година отново ще бъде сложен на масата въпросът с използване на минералните ресурси на континента. Голяма част от тези минерални ресурси са изключително ценни – става дума за редки метали, без които не може да работи нито един телефон, нито един електромобил, камо ли да се изстреля ракета в Космоса. Докато тези ценни метали свършат на другите континенти, трябва ли да спрем прогреса на човечеството? Да се върнем в пещерите и да караме каляски с коне?
- Докъде стигнаха нещата с изграждането на новата научна лаборатория на остров Ливингстън?
- Това, освен научните проекти, е втората ни голяма задача. По време на предишната експедиция научната лаборатория беше завършена на груб строеж. Тя бе затворена и покрита – постройката е готова. Но този сезон предстои тя да бъде свързана с канализация, с пречиствателна станция, с електричество, да се изградят вътрешните стени, да се оформят отделните помещения за работа и за почивка. Целта е по догодина учените да могат да се нанесат и да почнат работа в лабораторията. Ще е нужно тя да бъде оборудвана със съвременна техника. Важно е веднага на място да се получават научните резултати, а не да се чака корабът да се върне в България и чак тогава да се завършват изследванията. Това отнема доста време – от порядъка на няколко месеца. По време на такъв транспорт образците, материалите може и да се повредят. Затова трябва на място да се вършат научните изследвания и веднага да се получават резултатите от тях.
- Г-н Пимпирев, в тази връзка ще има ли някакъв друг проект, за който още не е съобщавано официално?
- Да. Тази година към Антарктида ще пътуват и двама учени, които ще изучават полета на птиците. Представете си мащабите на този проект – птиците ще бъдат изучавани по време на целия път – от потеглянето с кораба от Варна до самия остров Ливингстън в Антарктида. Ще се следи миграцията, видовете и бройките, които преминават през този маршрут. Знаете, че по време на миналата експедиция беше докарана с кораба една самотна полярна риба нототения, която успешно се аклиматизира в Пловдивския природонаучен музей. Сега идеята е да бъдат докарани още риби и други аквакултури, които да й правят компания в специалния аквариум под тепетата. Между другото това е единственият подобен аквариум за полярни риби във вътрешността на континента. Така че и Пловдив се записа сред антарктическите градове... В експедицията ще има и хора от този музей, които ще вземат риби и други полярни обитатели, които ще опитат да закарат до пловдивския музей. Интересът към тези обекти е много голям – и от деца, и от техните родители. Освен това ще се работи по проекти за изследване на атмосферата със специално внимание върху климатичните промени. Усещаме ги всички – особено глобалното затопляне в Западна Антарктида. Ще продължи и проектът за изследване на ледените пукнатини.
- „Телеграф“ вече писа и за документалния филм, който ще се снима в Антарктида. Дайте още подробности.
- Това ще е час и половина документален филм, озаглавен „Ноосфера“. Той се финансира от Националния филмов център, проектът се осъществява под патронажа на президента Румен Радев. Така че освен наука тази година ще има и култура в Антарктида.
- В крайна сметка колко души ще пътуват като част от 33-ата антарктическа експедиция?
- Благодарение на кораба имаме възможност доста повече хора да отидат до българската база. Поне 50 души ще пътуват в различно време от ноември 2024 г. до април 2025 г.
- Стана ясно, че научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ ще отплава от Варна на 7 ноември т. г. Какъв ще бъде маршрутът му?
- След Варна първата спирка на кораба ще е Картахена в Испания. Там ще зареди гориво и хранителни продукти. На борда му ще бъдат и кадети от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, които ще се обучават по време на плаването. Те ще се приберат със самолет обратно във Варна. След това корабът ще продължи по маршрута си, ще пресече екватора и в крайна сметка ще мине през пролива на Дрейк и ще акостира в Южния океан срещу българската база на Ливингстън. На връщане, както и миналата година, ще спре в Комодоро Ривадавия, където и днес продължават да живеят много наши сънародници, с които възнамеряваме да се срещнем. Там ще бъдат официално подписани договорите за сътрудничество между Софийския университет и Университета на Патагония. Ще бъде подписан и договор за побратимяване между кмета на Бургас и кмета на Комодоро Ривадавия. Бургаският кмет Димитър Николов няма да пътува с кораба, а със самолет ще стигне до тази аржентинска провинция.
- Очаква ли се посещение на български държавник по време на новата експедиция?
- Засега няма такива изгледи. Поради тежката политическа обстановка у нас и поради конфликтите недалече от границите на България въпреки желанието на президента Румен Радев той няма да може да бъде гост в нашата база в Антарктида. В същото време – през февруари 2025 г. На съседната испанска база на остров Ливингстън ще гостува министъра на образованието и науката на Кралство Испания.
- Какво е времето в момента на остров Ливингстън. Имаме ли там монтирани уреди, които да мерят температурата, скоростта на вятъра и др.?
- На Ливингстън имаме такива уреди – това са метеорологични станции, които правят непрекъснато записи. Захранват се със слънчеви панели. Колкото и да е малък денят през зимния период, все пак енергията стига за измерванията. Имаме и специален уред – мариограф, който мери в реално време равнището на приливите и отливите – записва морското ниво. Видно е, че глобалното морско ниво се повишава в резултат от топенето на ледниците. Все още не можем да получаваме данните в България, но се надяваме и това да се случи след време чрез използване на спътникови връзки.
- Миналата година покрай нашата база мина кораб и изпрати снимки, на които се виждаше състоянието на постройките. Сега имате ли подобна информация?
- За съжаление оттам скоро не е минавал кораб, но се надяваме всичко на базата да е в добро състояние за новия сезон.
Това е той:
- Проф. д-р на науките Христо Пимпирев е доайен на Българската антарктическа програма
- Организира и участва в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г.
- Ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател и учредител на Българския антарктически институт
- През 2013 г. покорява Южния полюс
- Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега
- Преподава историческа геология и палеогеография в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
- Удостоен е с отличието „Командор на Ордена на Исабел Католическа“ с указ на краля на Испания Фелипе VI
- Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и др.
- Автор на множество статии, книги и сценарии за филми, като в игралния „Писма от Антарктида“ изигра самия себе си
- Сега ще участва в заснемането на час и половина документален филм „Ноосфера“ за българските полярни изследвания
Пламен Енчев
