- Г-н Стефанов, изборите минаха и 9 партии намират място в НС. Как ви се вижда парламентът при това разпределение на силите?
- При толкова голям брой парламентарни групи и такова високо раздробяване създаването на мнозинство за кабинет ще бъде много трудно за постигане. Това важи и за формирането на по-големи мнозинства от 160 гласа, които ще са нужни за избора на нов състав на ВСС, попълването на някои регулатори, дори и по конституционни въпроси. Това е опасно. След седем неуспешни практически избора има голямо обществено очакване парламентът да свърши основната си задача - да излъчи мнозинство и през него правителство. Ако това не стане, политическата криза ще бъде доста дълбока. Може да се очакват и по-остри нейни проявления.
- Какви например?
- Допълнително раздробяване на представителството, влизане на още различни партии.
Много е вероятно да бъдат доста радикални групи, с които ще бъде трудно да се намират консенсуси по основните въпроси в обществото. Втората заплаха може да идва от идеите за промяна на политическата система - преминаване към президентски и полупрезидентски режими. Третото, което вече се случва, е допълнително намаляване на доверието в институцията от обществото. Това вече е тренд и той трябва да се спре, преди да е стигнал опасни нива. От една степен нататък това недоверие ще създаде търсене у много хора по друг начин да изразяват недоволството си.
- Казахте, че трудно ще се създаде мнозинство. Това е само заради раздробения парламент или по други причини – голямото разделение между партиите и разбирането как трябва да се формира това мнозинство?
- Първостепенният проблем, който ни докара дотук, беше липсата на разбиране в много от партиите, че в българския политически живот може да се управлява единствено чрез намирането на консенсус. Той доведе до това радикализиране и раздробяване, което обаче прави идеята за консенсус и за събиране на мнозинство по-трудна. Парадоксът е, че партиите осъзнаха, че поляризирането на мнения е основен техен инструмент. Те обаче не осъзнават, че тази поляризация след това им носи много по-големи проблеми след изборите, когато трябва да се търсят консенсуси. Колкото повече поляризира собствените си избиратели, толкова по-трудно е да се участва в изработването на мнозинство.
- Според вас какви са възможните конфигурации за кабинет при този състав на НС?
- За мен единствената логична коалиция би включвала ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ като основа на коалицията. Поставянето на очевидно неприемливи и неизпълними условия е опасно и глупаво. Това е единствената логична основа на коалицията. И оттам нататък тя трябва помежду си да договори кои са другите възможни партньори както за достигане на 121 гласа за мнозинство за излъчване на кабинет, така и за постигането на 160 гласа, които са нужни за по-сериозните решения.
- Вие кои партии виждате като възможни партньори на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ?
- Не мога да посоча кои са тези партии, защото първата стъпка е важна и тя все още не е постигната. Те сами трябва помежду си да определят кои са възможните партньори.
Дали това ще бъде някой от двете крила на ДПС, дали ще бъде ИТН или БСП, това трябва да е резултат от вътрешните преговори между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
- Това означава ли, че едното ДПС е по-приемлив партньор от другото? Това ли ще е едната червена линия за кабинет?
- Тези червени линии, колкото и този термин вече да е опасен, трябва да се преодолеят вътре между двете формации. И подозирам, че ще има различни партньори за различните мнозинства и по различните теми.
- Т.е. ще се намери едно мнозинство за правителство, а след вота по различните теми ще имаме плаващи мнозинства.
- По теми, които ще се изискват 160 гласа, това е много вероятно.
- А коя ще е успешната формула за управление тогава - чиста коалиция, техническо правителство, експертен или програмен кабинет? Какво е най-устойчиво в тази ситуация?
- Според мен ще е комбинация от всички тези неща. Вероятно ще имаме т.нар. политически кабинет, който обаче ще е построен на ясна програма за управление, в която са разписани сравнително детайлно както решенията, които кабинетът трябва да вземе, така и законодателната програма, която мнозинството трябва да подкрепи в НС. Това ми се струва единствената разумна формула за едно сравнително дълготрайно управление, което да не е 6 или 9 месеца.
- Колко дълготрайно – година, две или пълен мандат?
- Трудно е да се говори за пълен мандат. Но според мен не трябва да е по-малко от година и половина, за да може обществото да се успокои, че има някаква стабилност в управлението.
Шест или девет месеца не дават усещане за стабилност.
- Очакванията са именно ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да направят коалиция, но те се разминават по един важен въпрос - дали премиерът да е равноотдалечен. Кой трябва да направи компромис?
- Концепцията за равноотдалечен премиер не ми е съвсем ясна. Очевидно е, че се търси фигура, която да е взаимно приемлива. Това означава да не е от най-политическите лица на двете партии. Ако имаме такъв премиер, то тогава кои трябва да са министрите в кабинета?
Можем ли да имаме непартийна фигура за премиер, а партийни фигури за министри? Аз лично не си го представям. Подобно нещо би означавало, че партийните фигури трябва да останат в НС. Вече минахме нещо такова. Един от проблемите на кабинета „Денков“ беше точно това. Имаше абсолютен дисбаланс на хората, които практически държаха мнозинството в НС, и хората, които бяха в правителството. Това пораждаше всекидневни напрежения. Бих посъветвал да не се допуска същата грешка, при която хората в кабинета са заложници на това, което става всеки ден в парламента. Трябва да има някакъв баланс между двете власти. Това изисква на двете места да има силни фигури. Техническите лица в едно правителство, както виждаме и сега в служебния кабинет, не носят такава политическа тежест в изпълнителната власт. Това може да се окаже проблем. Те не могат да балансират тежестта на политическите фигури в парламента.
- При тази ситуация ГЕРБ-СДС ли трябва да предложи премиера или пък ПП-ДБ?
- Това е сложен въпрос. В преговорите между двете коалиции всяко едно подобно предложение става повод за увеличение на напрежението. Трябва да се измисли механизъм, по който да се излъчи политическа фигура. Политическата логика подсказва, че тя трябва да е от първата по големина сила. Същевременно втората трябва да приеме тази фигура.
- Казахте, че е опасно да се поставят условия, но вече има такива. Борисов заяви, че всички са потенциални партньори, без „Възраждане“. „ДПС - Ново начало“ са готови да поемат отговорност. ИТН не искат да работят с ДПС, а МЕЧ поискаха МВР. Как се прекрачват тези червени линии, за да се формира кабинет?
- Тези червени линии могат да се прекрачат единствено ако първата и втората сила съставят основата на мнозинството. Тогава това мнозинство ще може на свой ред да поставя в някаква степен условията на останалите партии за тяхното допълващо участие в мнозинството.
- Кабинет с първия мандат или с втория и третия – кое е по-вероятно?
- За мен единствената възможност е първият мандат. Трябва да се избегне усложняването на политическия разговор, което винаги се случва, когато започнем да говорим за втори и трети мандат. Това измества целта на политическия разговор. Хубаво е да вървим по политическата логика. Тя изисква да се направи коалиция с първия мандат. Няма политическа логика, ако не стане с първия, да се получи с втория. Дори да се опитваме да заобиколим този принцип, политическата логика си отмъщава и създава нестабилност. Аз съм убеден, че ако някои дребни детайли в кабинета „Денков“ бяха различни, това правителство вероятно все още щеше да е на власт.
- На този вот бяхме свидетели на смени на членовете на секциите в последния момент и ЦИК отново призова за промени в начина, по който те се назначават. Според вас какво ще реши проблема и трябват ли допълнителни изисквания?
- Имаме нужда да влезем в една експертна, а после и в политическа дискусия дали да променим модела, по който формираме СИК. Там разминаването между средното ниво на компетентност на членовете на СИК, тяхното натоварване и сложността на протокола, който трябва да попълнят, създава много лошо впечатление за качеството на изборния процес в обществото. Много трудно можем да убедим обществото, че изборите са честни, ако периодично има скандали и проблеми със секциите - с тяхното набиране, с качеството на хората, с протоколите. Ако ние успеем да изчистим този процес, който е технически, и направим така, че в СИК да има хора с нужния капацитет и накрая попълнят протоколи без груби грешки, то публичното доверие в изборния процес ще се повиши много.
- А това означава ли въвеждане на образователен ценз например?
- Ние и в момента имаме проблеми с набирането на хора в секциите. Макар въвеждането на допълнителни изисквания да изглежда изкушаващо, се страхувам, че то ще има обратен ефект. Ще създаде по-големи проблеми. Един от вариантите е да се въведе смесен модел, в който освен хората, предложени от партии, да има и някакъв тип служебни лица. Те могат да бъдат от администрацията или както в Гърция – юристи. Въвеждането на такава фигура, за която сме убедени, че е запозната напълно с изискванията на процес и правилата, е възможност. Може да вземем и други мерки. Сред тях е да се създадат бази данни с членове на СИК по партии, за които да знаем дали са минали обучения, какво е било качеството на протоколите от техните секции. Може да се променят и самите обучения от ЦИК. Самите протоколи може да се опростят и да се попълват по-лесно.
- Вотът в чужбина доколко оказва влияние върху разпределението на мандатите?
- Вотът в чужбина на различни избори има различна тежест. Никога не е бил повече от няколко мандата. Цялата история на българските избори, преимуществено този вот, е за ДПС и той допълва техните мандати. В последните години различни партии получават някаква по-сериозна част от гласовете в чужбина, но той никога не е бил решаващ.
- Това леко покачване на активността е резултат от свръхмобилизация на някои конкретни формации или наистина желание на част от избирателите да гласуват?
- По-скоро е свръхмобилизация. ГЕРБ-СДС имат над 100 000 увеличение на гласовете. ПП-ДБ добавят около 37 000 гласа, което също е резултат от мобилизация. Това увеличение в активността частично се дължи и на мобилизирането на избирателите около двете крила на ДПС. Техният общ резултат е доста по-висок от този, който ДПС имаше на вота през юни. Истината е, че глобално избирателната активност намалява в последните 50 г. В началото на 70-те в някои европейски държави тя е достигала над 90%, а сега е между 65 и 70%. Българският случай е много по-остър и хроничен. Това се дължи на това, че българската политическа система вече 3 г. не може да извърши най-важното нещо - да произведе мнозинство за стабилно правителство. Това кара много хора да смятат, че каквото и да направят в изборния ден, резултатът ще е един и същ и няма да има кабинет.
- Изненада ли ви преминаването на бариерата от МЕЧ?
- Не. Те водиха кампания, която силно се радикализираше. Тя остана невидима, защото в основната си част бе в социалните мрежи. Вотът за тези малки партии често се води непрестижен и трудно се хваща от социологическите агенции. Целта на кампанията им е ясна и целеше хора, които се чувстват неоправдани и разочаровани. Такива у нас има много и не е трудно да се намерят около 100 000, които да гласуват.
- Не е ли подобен и електоратът на „Величие“?
- Да, избирателите на „Величие“ са с подобен профил.
Това е той:
Роден е през 1981 г. в Русе
Завършва „Политология” в СУ и Централноевропейския университет в Будапеща с фокус избори и избирателни системи
Наблюдавал е избори в Африка, Азия, Балканите и Русия
Преподава „Избори и избирателни системи“ в НБУ
Тихомира Михайлова
