- Г-н Радев, какви са приоритетите на Асоциацията на индустриалния капитал в България?
- Приоритетите ни обичайно се разработват по политики в 4-годишен хоризонт. Имаме няколко групи от политики, като първата група е макроикономически приоритети. В тази група за нас най-важното е въвеждане на еврото в България. Ние продължаваме да сме оптимисти, че датата 1 януари 2026 година е постижима и съответно считаме, че би трябвало да се положат всички усилия и през разяснителни кампании, отчитайки механизма на валутен борд, който действа, това да се случи. Искам да направя една важна уговорка, че за нас като организация пълноправното ни членство в еврозоната не е цел само по себе си, а на това членство гледаме като механизъм или инструмент, който всъщност да ни помага за постигане на реалната ни цел, а именно по-добра конкурентоспособна среда за българската индустрия и обществен просперитет. Това трябва да бъде национална цел – постигането на обществен просперитет! Приемането ни в ЕС, приемането ни в шенгенското пространство, това са възможностите, които ни помагат за постигане на нашата цел.
- Членството ни в еврозоната трябва ли да е на всяка цена?
- Като говорим за еврозоната, трябва да обърнем внимание на финансовата стабилност и предвидимост у нас. Ние сме за ясно придържане към разумната финансова дисциплина, особено проектирана през Закона за държавния бюджет. Ние имаме категорична позиция, че средствата, преразпределяни през държавния бюджет, не трябва да надвишават 40%. Това не е просто фиксиран праг, а стремеж за по-висока ефективност на държавната администрация. Да има антикорупционен ефект, защото при повече средства, преразпределяни през държавния бюджет, и рискът от корупционни практики става по-висок. През последните години стана нормално да планираме бюджети с дефицит, някак лесно приемаме 3% дефицит. Но много по-важно и устойчиво е при средно- и дългосрочно планиране да се стремим към балансирани бюджети и такива с излишък. В противен случай винаги трябва да дофинансираме с нови заеми. Залагане на бюджети с дефицити предполага да не разчиташ на изпреварващ ръст в икономиката, на дофинансирания на текущи харчове с ангажименти за бъдещи приходи, което не съответства на разбирането ни за финансова дисциплина.
- Не трябва да разчитаме на потенциални постъпления, а на реалните приходи от данъци и други доходи.
- За да постъпят повече средства от данъци, трябва да сме генерирали по-висок БВП. И това е правилният подход, а не искания за по-високи данъчни ставки. Когато говорим за данъци, да припомним, че при постъпленията има два множителя. Единият е данъчната ставка, но другият е данъчната база, тоест сумата, върху която се прилага ставката. В много държави в ЕС с по-високи ставки определени инвестиции, например в развойна дейност или отчисления за обучения, преквалификация, допълнителни пенсионни отчисления и прочие, се приспадат от данъчната база и я намаляват. България също има такива признати разходи, но са много малко. Но пък ставката е 10%. Хубаво е обаче концепцията за данъчната политика да е предвидима, а не да се променя в движение, за да могат всички да са наясно с нея и да планират дългосрочно и устойчиво дейността си.
- Трябва ли да се засили контролът за разходването на държавните средства?
- Ние държим да има и ефективен контрол на публичните разходи. Без значение дали са директно през бюджета и съответните бюджетни разпоредители или през дружества, които имат монополно или регионално монополно влияние, в резултат на държавна регулация. Впрочем тези дружества също трябва да прилагат практики и стандарти на доброто корпоративно управление както публичните компании.
- Какви европейски политики трябва да следваме?
- За по-добра бизнес среда в България трябва да отчитаме и развитието на съответните европейски политики. Ние сме категорични, че трябва да допринасяме като държава членка на ЕС в разработването на общите документи. Припомням, че тази година има няколко базови документа, по които се работи и са отворени за допълване. Това са Компас на ЕС за възобновяване на конкурентоспособността, плановете за чиста индустриална сделка и дори плановете за сигурност и отбрана. Това не са само проектни документи. Те са изпълнени с добро технологично съдържание и позволяват разглеждането на европейската зелена сделка в едно по-ново русло. Не бягаме от целите за по-добър и устойчив свят, но сме много по-прагматично фокусирани. Можем през тези планове да пренастроим и нашата индустрия към едно по-конкурентоспособно състояние, с адекватни технологии, отчитайки нашите възможности и предимства. Има над какво да се работи и в чисто регулативен план. Припомням, че през последните години имаше огромен натиск за допълнителни тежести в отчитането на европейските компании, например изискването за специални доклади с нефинансова информация за устойчивост от предприятията. Там трябва да се докладват огромен брой индикатори, за да се проследи как се постигат целите за климатична неутралност по цялата верига на доставки. След ясно заявено недоволство от бизнеса в Европа това се преразгледа и се потвърди, че е допълнително бреме за бизнесите и се прие да се отложи с две години, с изключение за някои от най-големите компании. Странно е сами да си създаваме затруднения, вместо да поощряваме развитието на европейската индустрия, но точно това ни мотивира да сме проактивни при формулиране на общоевропейските политики.
- Каква е бизнес средата у нас?
- Очевидно и у нас трябва да се положат усилия за намаляване на административната тежест. От години се говори за електронно правителство, електронни справки и регистри, но все още стъпките в тази посока са меко казано скромни. Особено за малки и средни предприятия в съблюдаването на тази административно-бюрократична среда са ангажирани много повече усилия и ресурси, отнемащи от ефективната работа на мениджърите при оперативната дейност на компанията. Едва ли не трябва да има назначен човек, който да се занимава само с това и да следи за тези дейности.
- Такава е средата не само за бизнеса, но и за гражданите.
- Така е. В редица случаи при съществуващи в регистрите данни, вместо да са достъпни между различните институции по служебен ред, ние чакаме, а и плащаме за справки от една административна служба, които да представим в друга. Това си е направо абсурд. И куп други подобни бюрократични капани. По тези и много други теми за нас е важно да имаме добър диалог със сродните работодателски организации и със социалните партньори. Защото, за да се чува гласът ни и да се разбира и решава даден проблем, се налага да се коментира от всички засегнати страни, с различните му нюанси. Затова и ние търсим този диалог постоянно.
- Какви ще бъдат предимствата за бизнеса, ако страната влезе в еврозоната?
- Много са предимствата, ще дам само два примера. Ние сме отворена икономика с голям стокооборот именно в ЕС. Дори една българска компания да не е пряко експортно ориентирана, то голяма е вероятността тя да е част от една по-дълга верига на добавена стойност и доставки за износ в ЕС. Всеки, който е в тази верига, е облагодетелстван, най-малкото защото няма да се налага да превалутира. Това, че имаме фиксиран курс, не означава, че нямаме разходи за превалутиране. И това ни коства сериозни средства, които според едни изчисления доближаваха милиард, в т.ч. курсови разлики, разходи за такси и т.н. Да припомня и това, че механизмът на валутния борд предполага рефериране към стойност, която може да бъде субект на промяна с политическо или конюнктурно съображение. Такъв риск няма да имаме, когато сме част от еврозоната. По отношение на общата парична маса – резерви, които банковата ни система към момента задържа от обращение, ще бъдат освободени, което ги прави налични и достъпни за вложения в инвестиции, а това е мотор за икономически ръст.
- Какви други приоритети имате?
- Ние имаме една специфична сфера, по която работим много упорито. Това са капиталовите пазари и развитието им. Естествено е за нас, защото нашата организация възникна като организация на компании и дружества, чиито акции се търгуват на борсовия пазар. За капиталовите пазари през последните години не се говори. А те предоставят възможности за осигуряване на финансиране, при това не само за дружества и частни проекти, но и за инфраструктура например. Ние имаме инициатива, която наричаме „капиталов референдум“. Когато се разработва инвестиционен проект, например мащабен инфраструктурен проект, с много голям обществен интерес, нека поне част от финансирането му да става през организирания капиталов пазар – без значение дали с емисия на дялови или дългови книжа. По този начин инвеститорите и обществото дават оценката си за икономическия смисъл, за пазарната атрактивност и полезност на един такъв проект. На практика хората гласуват за такъв тип проект, затова го наричаме капитал референдум. Хубаво се говори за държавни бензиностанции, магазини и прочие. Добре, няма лошо и ето механизъм, при който може да се види дали има реален интерес от подобно начинание. Например 30% от капитала на такова дружество може да се формира през организирания пазар. Така може да се оцени тази идея или проект. Това е най-адекватната форма на публична оценка за идеите, които се предлагат. Това е и възможност да развиваме капиталовия пазар и да мобилизираме замразени финансови ресурси, както лични, така и корпоративни, а и средства по осигурителните партиди на пенсионните дружества. Така и инициаторът на проекта ще има най-добра и реална представа за това дали този проект е адекватен. Освен това при тези пазари няма място за корупция, съмнения за користен интерес или елементарен популизъм.
- Сред приоритетите ли ви е човешкият ресурс?
- За нас политиката за човешките ресурси е също толкова фундаментално важна. Понякога много опростенчески се ограничават разговорите само до доходите на работещите. Образованието и квалификацията – с това да започнем. При това не само, когато говорим за приложението им в икономическия живот. За да сме успешни като общество, имаме огромна нужда от образовани, знаещи и можещи хора. Но да се върнем на кадрите. Когато говорим за професионална квалификация, например професионалните гимназии и училища, трябва да наблегнем на това каква е връзката и партньорството им с предприятията. Ние в Европа имаме утвърдени чудесни практики. Това просто трябва да се надгражда и разшири. Моделът ментор/наставник, от страна на реалния сектор и съответно обучаем, например ученик, това е нещо, което трябва да продължи да бъде развивано и поощрявано. Стажовете трябва да бъдат и платени, да можем да възмездяваме полагания труд от ученика или студента, защото освен че така се изграждат трудови навици, но и изграждаме и самочувствието им да имат самостоятелни доходи и да имат увереност за успешната си реализация. Ние сме в системни дефицити по отношение на такива работни места, специално към млади хора. И няколко думи за заетостта и доходите. Настояваме за гъвкавост – на полагания труд, на работно време, в индивидуалното и колективното договаряне. Настояваме за адекватни правила, обвързващи доходи с реализация и производителност. Това е част от работата ни в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
- Има ли недостиг на кадри и защо?
- Трудности има както с наемането на български работници, така и при вноса на работници.
По-рядко говорим за вноса на работници и нека започна с него. Имаме известен напредък, ако съдим по броя на разрешителните през последните години. Въпреки това темпът на наемане е недостатъчен. Стигаме понякога до парадокса, незаконен емигрант да е преминал по-успешно и бързо граница, да е стигнал до център за настаняване или в крайна сметка да се разхожда в центъра на София на третия ден. В същото време 6 месеца не стигат в редица случаи, за да осигурим трудова виза на квалифициран работник, от когото икономиката ни има нужда.
А сега по общите липси. Най-големи дефицити обичайно отчитаме в машиностроене, преработвателна, текстилна, хранителна промишленост – изобщо казано при технически кадри, предимно оператори на машини, технически специалисти и сътрудници, инженерни кадри, все сме в дефицити. Има случаи, при които предприемачи се въздържат от закупуване на специфично оборудване поради затруднения или дори невъзможност да се подсигурят хора, които да работят с такова оборудване. Но има сектори, в които формално не би трябвало да има проблем, а въпреки това трудно се намират кадри. Например транспорт - въпреки високите възнаграждения за шофьорите, които са ангажирани с международни превози, заради условията на труд и начина им на живот интересът към тези позиции е ограничен. Същото е и при търговската логистика. В тях не е достатъчно само познаването на езика, там се изисква и по-гъвкаво работно време, търговски умения и там има дефицити. А медици в малките населени места, дефицитите на кадри са в такива размери, че лечение се прилага от фелдшери, понякога и от ветеринарни лекари, просто няма кой да предпише рецепта на възрастни хора.
- Каква е причината?
- В много случаи са условията, поне така показват нашите анкети. Като стана въпрос за малките населени места и медицинските услуги – младите не искат да практикуват там, условията на живот, а не само заплащането изтъкват като проблем. Помните, същото беше с личните лекари, по-лесно е в големите градове, в концентрирани райони. Но при огромна зона, обхващаща отдалечени малки населени места, интересът е минимален и в резултат няма достъп до квалифицирана медицинска услуга. Същото е и при достъпа до аптеки и т.н. А милиарди левове наливаме в тази нефункционираща добре система.
Но да се върна отново към проблемите със заетостта и кадрите. Вижте, всички искаме да имаме заети с високи доходи, в проспериращи технологични компании. Но огромна част от кадрите ни са с ниска квалификация, а значителна част са и без квалификация. Спецификата им предполага да имаме по-особено отношение към бизнеси, които могат да осигурят подходящи работни места. Може да не са високодоходни, но в редица региони са единствените, които осигуряват поминък и доходи. А поради несъобразени политики в областта на доходите изтласкваме такива производства от страната ни и губим работните места за тези групи хора. Трябва да се замислим над това, когато самоцелно приоритет даваме на необоснования административен подход при определяне на възнагражденията. Също така продължават проблемите със сезонната заетост. По наша инициатива бяха въведени краткосрочните договори, за да има изсветляване на сезонната работа. Хубаво е да се знае, че чрез сезонната заетост покриваме нуждите на най-нискоквалифицираните кадри, следователно усилия за адекватни решения са необходими и в тази сфера на трудовия пазар.
Елена Иванова
