- Г-жо Илиева, каква правна помощ се оказва по Закона за убежището и бежанците?
- През ноември 2020 г. беше направена промяна в Закона за убежището и бежанците, според която представителите на непридружените малолетни и непълнолетни чужди граждани са адвокати и председателят на Националното бюро за правна помощ определя тези представители. Това се случва по искане от Държавната агенция за бежанците - след регистриране на лицето незабавно се изпраща искане до нас и ние същия ден определяме адвокатите, назначаваме ги и връщаме информацията на агенцията.
- Колко решения за назначаване на адвокати на деца бежанци са взети от бюрото през последните години?
- През 2020 г. - 363 решения, 2021 г. - 3718, през 2022 г. - 3631, или общо 7712 за този период. Ние определяме адвокатите, назначаваме ги, но не всички деца остават в страната, някои бягат, те просто преминават оттук на път за Западна Европа.
- Какви са функциите на адвокатите на децата бежанци?
- Тези адвокати представляват децата в производството пред Държавната агенция за бежанците и пред съда, ако се налага да обжалват актовете на агенцията. Адвокатите дават съгласие да се запишат децата на училище, да си изберат личен лекар, да тренират определен спорт, всичко, което един родител контролира.
- Тези адвокати са като настойници на децата бежанци в България ли?
- Да.
- Какво се прави, когато има съмнения, че бежанец не е непълнолетен, а той твърди това?
- Правят се специални експертизи, от които се установява възрастта. Но в действителност има много непълнолетни бежанци. В местата за настаняване те са отделени от пълнолетните. Децата бежанци много активно комуникират с адвокатите си – дори си превеждат на български чрез приложения в телефоните и им пишат във вайбър. Има случаи, в които непълнолетни бежанци идват, за да могат да изтеглят семействата си. Когато се провежда процедура по събиране със семейство, ако има роднина в друга държава, адвокатите им разясняват какво трябва да се направи, какви документи трябва да се съберат и представят и ги подпомагат в тази дейност.
- Какво става с правната помощ, когато детето бежанец изчезне от страната?
- Държавната агенция за бежанците информира адвоката на детето и съответните органи.
- Колко струва правната помощ на малолетни и непълнолетни бежанци без придружител у нас?
- Дейностите са много, но сумите не са големи. За 2022 г. са платени 166 000 лева.
- Какви са правомощията на Националното бюро за правна помощ?
- Правомощията на Националното бюро за правна помощ са регламентирани в Закона за правната помощ. Най-общо казано, бюрото е органът, чрез който държавата, взаимодействайки с адвокатурата, осъществява достъпа до правосъдие на хората от уязвимите групи. Контролира изразходването на средствата за правна помощ, проверява отчетите на адвокатите и плаща възнагражденията им.
- На какви хора може да бъде предоставена правна помощ? Какви са изискванията?
- Хората, които са с доход под прага на бедност, определен с постановление на МС, които получават помощи за отопление, които отговарят на условията за получаване на месечна помощ по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, лица, търсещи или получили международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците. Лица, пострадали от домашно, сексуално насилие или трафик, както и поставените под запрещение и тези, чието запрещение се иска. В тази група влизат и хората с увреждания, които получават месечна подкрепа по Закона за хората с увреждания и доходът им не им позволява да си упълномощят адвокат. Децата, настанени в приемни семейства, и децата в риск по смисъла на Закона за закрила на детето също имат право на правна помощ.
- Какви са видовете правна помощ?
- Има промяна, която е свързана с разширяване обхвата на правната помощ, включена е и правна помощ за извънсъдебни процедури. Това е много важно, защото ще се получава правна помощ и за производства по издаване на индивидуални административни актове, както и за тяхното обжалване по административен ред. Може да се иска и за участие в производство по медиация, което също е ново и ще го развиваме.
Досега видовете правна помощ бяха консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, подготовка на документи за завеждане на дело и процесуално представителство. Те се запазват. На практика с последните промени в закона може да се поиска правна помощ за всякакви проблеми, които имат хората. Те могат да бъдат вещни казуси, семейни казуси, административни казуси и др., например при спор с „Топлофикация“. Ако човек има дългове и няма възможност да си наеме адвокат, може да поиска правна помощ за постигане на споразумение.
- Основният въпрос на хората е кога имат право на правна помощ?
- Когато отговарят на условията, изброени в Закона за правната помощ. Говоря за лицата от уязвими социални групи. Това е първичната правна помощ, тази, която допускаме по заявленията, които гражданите подават пред бюрото.
Правната помощ по наказателните дела се допуска от органа, който ръководи процесуалните действия – разследващият орган в досъдебното производство или съдията в съдебното производство. Те преценяват дали лицето отговаря на условията да му бъде предоставена правна помощ. В някои случаи тя е законово регламентирана и е задължително участието на адвокат, ако лицето не си е упълномощило такъв.
- В кои случаи задължително трябва да има адвокат?
- Участието на адвокат е задължително, когато обвиняемият е непълнолетен; страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от 10 г. или друго по-тежко наказание; обвиняемият не владее български език; интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.
Органът, който ръководи процесуалните действия, изследва налице ли са основанията за получаване на правна помощ. По същия начин се процедира и по гражданските дела. Например, когато „Топлофикация“ заведе дело срещу някого, той получи исковата молба и няма възможност да си упълномощи адвокат, може да се обърне към съда за назначаване на служебен. Тогава съдът прави преценка дали този човек отговаря на условията и постановява определение, с което допуска правната помощ. Отправя искане до съответния адвокатски съвет за определяне на адвокат, който да осъществи правната помощ и след като получи отговор, го назначава. След края на делото адвокатът отчита пред бюрото правната помощ и ние я плащаме.
- Как се проверява дали някой с финансови възможности не е поискал правна помощ и така е получил безплатен служебен адвокат?
- Без значение дали има или няма възможности, ако няма адвокат, а такъв е задължителен, ще му бъде назначен служебен, защото правосъдието го изисква. Държавата плаща, но след това лицето ще възстанови сумата.
- Как става това? По какъв ред, кой решава?
- Когато ние постановим решението, с което определяме възнаграждението на служебния адвокат, и го платим, изпращаме писмо до съответния съд с искане за присъждане на разноските. Съдът решава дали искането е основателно и ако е, присъжда платеното възнаграждение на Националното бюро за правна помощ. На базата на това определение се издава изпълнителен лист, който предаваме в НАП, тъй като те събират тези вземания. Има хора, които си плащат доброволно, но има и такива, които не плащат. Има промяна в ГПК, съгласно която лицата, които са получили правна помощ поради това, че нямат средства да си упълномощят адвокат, не дължат връщане на платеното от бюрото възнаграждение на служебния адвокат.
- Колко струва на държавата правна помощ на бандити, които се правят на бедни?
- Не правим такава статистика, защото ние не следим лицата, на които е предоставена правна помощ дали имат или нямат средства за плащане на договорен адвокат. При нас идват отчети с информация кой адвокат на кое лице е осъществил правна помощ, по какво производство, какви действия е извършил и нищо друго.
- Какъв е годишният бюджет на Бюрото за правна помощ и надвишавате ли го?
- За 2022 г. са платени 9 396 720 лв. През последните 4 г. сме похарчили близо 30 млн. лв. През 2022 г. малко надвишихме бюджета, защото през 2021 г. беше променена Наредбата за плащане на правната помощ, като увеличихме възнагражденията на адвокатите за процесуалното представителство - вдигнахме горната граница с 40%. Това влезе в сила от 1 октомври 2021 г. и 2022 г. цялата е с новите възнаграждения, затова имаше недостиг. Получихме допълнителни средства от Министерството на правосъдието, ние сме второстепенен разпоредител с бюджет, така че платихме всичко.
- Колко адвокати са вписани в регистъра на Бюрото за правна помощ?
- В момента са вписани 6324 адвокати, в София те са около 2341.
- Как функционира Националният телефон за правна помощ?
- Националният телефон за правна помощ е с работно време от 9 до 17 ч. Дежурят по двама адвокати всеки работен ден. На него се предоставят правни консултации в рамките до 20 минути. Отговаря се на всяко едно обаждане. За 4 г. адвокатите, които работят на телефона, са предоставили над 16 000 консултации. Имаме амбиция да развиваме още дейността на този национален телефон за правна помощ. Ще изследваме възможността да удължим работното му време и да го популяризираме. Към настоящия момент изготвяме и отпечатваме информационни брошури и ги предоставяме на адвокатските съвети, които ги разпределят и разпространяват в съдилищата, в службите за социално подпомагане и други институции.
Дежурен адвокат на Националния телефон за правна помощ
- Как работят регионалните центрове за консултиране?
- Регионалните центрове се разкриват по решение на съответния адвокатски съвет. Към момента има създадени 17 центъра. Макар и законът да не предвижда задължение за създаване, е хубаво да има повече такива центрове, защото чрез тях се предоставя правна помощ по облекчен ред. Това означава, че когато едно лице е консултирано в такъв център и адвокатът, който го е консултирал, прецени, че следва да се предприемат действия за разрешаване на правния проблем, се подава заявление по образец до бюрото за предоставяне на правна помощ. След като разгледаме заявлението и допуснем правната помощ, определяме същия адвокат да я осъществи. Тоест с един акт допускаме правната помощ и назначаваме адвоката, спестява се време – не отправяме искане до съответния адвокатски съвет за определяне на адвокат.
Не са разкрити регионални центрове към всички адвокатски колегии, тъй като не всички имат средства да наемат помещения, където да се осъществява тази дейност. С последните промени в Закона за правната помощ се предвиди възможност за нуждите на регионалните центрове адвокатските колегии да могат да ползват безвъзмездно недвижими имоти държавна или общинска собственост, което ще улесни тяхното създаване.
- Има ли изискване към адвокатите за включването им в регистъра на бюрото?
- За да се впише един адвокат в Националния регистър за правна помощ, той трябва да е вписан в съответната адвокатска колегия, да не е дисциплинарно наказан и да е заявил сферите, в които ще предоставя правна помощ. Всяка година трябва да е преминал обучение поне 20 часа, което е четири пъти повече от предвиденото в Закона за адвокатурата. Изискването за това обучение е наложено от решение на бюрото и е свързано с подобряване на качеството на правната помощ.
ТОВА Е ТЯ:
- Завършила е право в УНСС през 1998 г.
- Преди това е работила в Градския държавен арбитраж, била е съдебен секретар в Софийския градски съд
- От 1999 г. до април 2019 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия
- През 2017 г. е завършила следдипломна квалификация „Право на Европейския съюз“ в СУ „Св. Климент Охридски“
- От 09.04.2019 г. до 30.09.2020 г. е зам.-председател на Националното бюро за правна помощ, а след това става негов председател
Мария Кадийска
