- Г-н Пимпирев, предстои 32-рата българска антарктическа експедиция. Как върви и докъде стигна подготовката за нея?
- Подготовката е вече във финална фаза, тъй като корабът ни „Св. св. Кирил и Методий“ трябва да отплава по план в първите дни на месец ноември. Имаме около месец и нещо дотогава. Корабът е изключително важен, на него трябва да бъдат натоварени металните конструкции и панелите за новата ни научноизследователска лаборатория на остров Ливингстън, където е българската база. Този сезон новата постройка трябва да бъде вдигната изцяло и затворена. Ако я оставим недовършена, просто няма да намерим нищо следващата година. Знаете какви са климатичните условия в тази част на света. Това е една от основните задачи пред експедицията.
През последните няколко години се наблюдава едно много усилено подновяване на сградния фонд и на базите на държавите, постоянни членки на Антарктическия договор и с активни полярни програми. Например поляците в момента строят изцяло нова база, която е много по-голяма и изключително по-скъпа от нашата. Нови бази строят Китай, Япония, съседите испанци също направиха изцяло нова база на остров Ливингстън преди пет години. Общо взето на континента започна съревнование – строят се архитектурни чудеса, които са като модел за бъдещите станции на други планети.
- С какво могат да се сравнят условията на Ледения континент?
- Знаем, че плановете са съвсем скоро човек отново да стъпи на Луната, не е съвсем далече във времето и експедиция до Марс да бъде изпратена. Така че Антарктида е един учебен така да се каже идеален полигон на Земята, полигон за изпитания както на бъдещите космически станции, така и за живота в тях. Защото базите в Антарктида са затворени общества, където хората живеят в условия много подобни на бъдещите при космическите пътешествия. Затова за мен Антарктида е Белият Марс. По аналогия понеже всички сме свикнали да наричаме Марс Червената планета.
- Нека да се върнем на „Червения кораб“, г-н Пимпирев.
- Червеният кораб „Св. св. Кирил и Методий“ ще потегли от Варна в началото на ноември. На него ще е само екипажът от български военни моряци. През първата половина на октомври на борда трябва да бъдат натоварени необемните и не много тежки материали, после идва ред на по-тежките. Ще бъдат натоварени и почти всички хранителни продукти, които отново тази година безплатно ни ги предоставя „Кауфланд“ - около и над 10 тона ще бъдат. Защото този сезон експедицията ще продължи до края на март именно поради строителството. Корабът ще си тръгне от нашата база на 10 февруари, но строителите и учените ще останат още известно време и ще се приберат по-късно с помощта на нашите испански приятели и партньори.
- Свърши ли вече антарктическото стопаджийство?
- Да, много съм щастлив, че сега, когато искаме някаква услуга, много лесно я получаваме, защото и ние можем да предложим нещо в замяна. Мен ми омръзна да прося и се бях превърнал в антарктическия просяк, не само стопаджия. Горд съм, като виждам с какво уважение се гледа на нашата страна от другите полярни нации – японци, китайци, американци, вече имаме собствен кораб, с който нашите експедиции пътуват от Варна дотам и обратно. По този начин излизаме от забутания югоизточен край на Европа на границата с Азия. Доказваме, че сме една сериозна морска държава. През последните 30 години ние де факто нямахме морски флот под български флаг в Световния океан.
Корабите ни ловяха риба в Черно море, което си е направо едно езеро. Сега доказваме, че сме морска държава. Купихме кораб, който с изцяло български екипаж успешно стигна до Антарктида и се върна обратно. Доста малко нации го правят в света.
- Какво е състоянието на кораба?
- Нямаше никакви проблеми. Състоянието му е прекрасно. Плавал съм на флагмана на испанската антарктическа програма „Есперидес“ - той е пуснат на вода 1988 г., нашият е през 1984 година. След 1993 г. многократно съм пътувал с испанския, имало е и проблеми в Световния океан, връщал се е от Антарктида на един двигател. При нас, слава Богу, не сме имали такива проблеми.
- Как ще пътува първата група към Антарктида – в нея ще са основно строители и част от научния състав?
- Аз, както и досега, ще бъда ръководител на поредната експедиция. През целия сезон командир на базата ще бъде Камен Недков, който ще поведе първата група. Маршрутът на кораба е през Картахена, Испания, където е главното пристанище на испанските полярни кораби, начело с „Есперидес“. Оттам ще премине Гибралтар и ще прекоси Атлантика без спиране. Задължително ще акостира на аржентинското пристанище Мар дел Плата и оттам ще се отправи към Ушуая в Патагония, на брега на Магелановия проток. Точно там на кораба ще се качат българските учени и строителите.
- Кога се очаква това да се случи?
- Преди Коледа, някъде средата на декември, за да може именно в навечерието на Коледа да стигне до българската база, когато ще бъде открит сезонът. Задачата е да раззимят базата и подготвят условията за работа и за следващите групи полярници. Тази година отварянето на базата ще е малко по-късно от обичайното, но е важно, че ще бъде с нашия кораб.
Българските учени и логистици няма да изчакват друг вид транспорт от Магелановия проток на юг. После се очакват още две групи, част от тях ще пътуват до остров Кинг Джордж, откъдето пак нашият кораб ще ги вземе и закара на Ливингстън.
- Кога ще пътувате вие, проф. Пимпирев?
- Смятам да пътуваме заедно с адмирал Боян Медникаров, шеф на Висшето военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“. Ще тръгнем на 1 февруари 2024 г. със самолет, осигурен от полярната програма на Португалия. На базата ще бъдем около две седмици, когато пак с нашия кораб ще се върнем обратно. Ще спрем в аржентинското пристанище Комодоро Ривадавия, където навремето е била най-голямата българска колония и сега там живеят наши сънародници. Искаме да се срещнем с тях и да им разкажем за българските експедиции. Оттам корабът отново ще спре в Мар дел Плата, където ще зареди гориво и ще потегли обратно към Варна. Пътят в едната посока е около 45 дни.
- Ще има ли международно сътрудничество по време на експедицията?
- Корабът ни ще снове между Кинг Джордж и Ливингстън на няколко пъти. Имаме договор десетина изследователи от Кралското испанско дружество да посетят нашата база. Планираме много интересен проект, чието цялостно осъществяване ще бъде през следващия сезон. Ще се направи рекогнисцировка, изследване на остров Смит. Това е непристъпен остров, най-високият в района на Южношетландския архипелаг. Тази година ще отидем за първи път там. Не е случайно, че в състава на експедицията са включени двама от най-известните български алпинисти - покорители на Еверест. Това са Кирил Досков и Дойчин Боянов.
- Колко са българските участници в експедицията и как бе направен подборът им?
- Българите в състава на експедицията ще бъдат общо около четиридесет души. Кандидатите бяха обаче над 100. Което означава, че трима се бореха за едно място. Интересът е много голям. Щастлив съм, че много млади хора имат желание да дойдат и да работят в Антарктида. Готови са всичко да правят, да работят без пари, без нищо, някои искат и да си плащат. Антарктида поддържа имиджа си на една дестинация като Нова България.
- Какви ще са основните акценти в научната програма по време на експедицията?
- Имаме национална програма за полярни изследвания, приета от Министерския съвет. Тя е в две части – за логистични и за научни изследвания. Научната част се приема от специализирана комисия за полярни изследвания. Проектите трябва да са изключително сериозни. Тази година ще продължат биоложките изследвания на живата природа в Антарктида. Ще продължим и проучванията на океана около българската база благодарение на нашия кораб.
Ще се изследва движението на ледниците, свързано с климатичните промени. Имаме и геоложки изследвания. При предишната експедиция бе установено, че има доста добри залежи от злато, открити бяха богати жили. Освен злато има и много ценни метали, без които днес не може например да се направи нито една батерия – не само за мобилните телефони, но и на електрическите автомобили. Става дума за метали като кобалт, литий и др.
- Но засега по силата на Антарктическия договор страните нямат право да експлоатират подземните богатства на Антарктида.
- Ще изчакаме, когато падне забраната. Тези метали са доста редки, не са масово разпространени. Една част ги има само в Китай. Без тези метали образно казано ще трябва да си хвърлим мобилните телефони. Същото важи и за автомобилите, за ракетите и самолетите. Тези метали сега не се образуват в природата. Като са се образували веднъж и ги изчерпиш – край! А в Антарктида ги има.
- Г-н Пимпирев, днес, 22 септември, отбелязваме годишнина от обявяването Независимостта на България. Какъв може да бъде своеобразният антарктически прочит на това събитие?
- За Деня на независимостта мога да кажа, че ставаме все по-независими – имаме вече свой полярен кораб, с който помагаме на други страни, на техните експедиции, така както те ни помагаха досега. Иначе това е един много голям празник заедно с Деня на съединението. Защото ако не беше Съединението, сега България щеше да е до Стара планина. Както и че ако не беше Освобождението, нямаше да има Съединение и Независимост. Това е положението.
Това е той:
Проф. д-р на науките Христо Пимпирев е доайен на Българската антарктическа програма
Организира и участва в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г.
Ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател и учредител на Българския антарктически институт
През 2013 г. покорява Южния полюс
Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега
Преподава историческа геология и палеогеография в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Удостоен е с отличието "Командор на Ордена на Исабел Католическа" с указ на краля на Испания Фелипе VI
Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и др.
Автор на множество статии, книги и сценарии за филми, като в игралния „Писма от Антарктида“ изигра самия себе си
Пламен Енчев
