- Проф. Сталянова, започна гласуването за дума и израз на 2023 г. Някои от тях са: времеубежище, война, сглобка, Шенген, дерогация, АI (изкуствен интелект), ротация, съпредседател... Вие коя бихте избрали и с каква аргументация?
- Всяка от тези думи се свърза с нещо, което е оставило трайна следа в живота ни през 2023 г. Ако трябва да избера само една от тях, бих се спряла на времеубежище. И то не защото е най-употребяваната от посочените думи. Но ми се струва, че е знакова.
На първо място романът с това име спечели една от най-престижните литературни награди. Това, без да е клише, направи разпознаваема България и българския език сред голяма част от интелигенцията не само в Европа. От друга, търсенето на убежище в миналото, в детството и младостта, във времето, когато животът ни е бил по-безгрижен, по-весел, по-изпълнен с любов, е толкова типично за всяко човешко същество.
- Може ли вече да определим като синоними думите „сглобка“ и „некоалиция“?
- Тези две думи белязаха политическия живот в България през последната година. Макар и метафорично използвани, станаха част от ежедневието на всеки един от нас. И те са още едно доказателство в подкрепа на факта, че именно езикът е особено чувствителен към всяка промяна в живота около нас, откликва с гъвкавост и готовност, назовавайки всеки нов факт или явление от действителността.
- Езиковата култура на политиците създава ли шумове в комуникацията с аудиторията им и до каква степен тя може да бъде отговорна за неразбрани и грешно тълкувани послания?
- Няма нужда да се вглеждаме в отделния политик, в това дали е с висока или не толкова висока езикова култура. По-скоро би ми се искало да се съсредоточим върху проблемните точки в общуването между политиците и нас, гласоподавателите. Общуването в кризисни ситуации е от особена важност. И ние виждаме, че кризите ни поглъщат отвсякъде – в политиката, в икономиката, в общуването с администрацията.
Понякога има неразбиране на посланията между учители и ученици, лекари и пациенти. Във връзка с това тази година започваме един мащабен научен проект – „Българският език в държавните институции и в публичното пространство – кризи на общуването и общуването по време на кризи“, финансиран от фонд „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката (МОН).
Екипът се ръководи от доц. Владислав Миланов от Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, в него са включени наистина утвърдени имена на учени от страната и чужбина. Ще се опитаме да откроим проблемните места в тази комуникация, както и целта ни е да предложим модели, чрез които тя да стане ефективна и действаща за двете страни в процеса.
- Какво по-конкретно ще изследвате в проекта за общуването по време на кризи?
- За всички е ясно, че кризисната комуникация в България е проблемна. Намеренията на хората, които упражняват власт или контрол в дадена ситуация, може да са добри, но рядко са облечени в думи така, че посланието и целите да достигнат до съзнанието на адресатите и да бъдат адекватно разбрани.
Предстоят ни анализи на много комуникативни ситуации – в училище между учители и ученици, между лекари и пациенти, анализ на политически послания, на речевото поведение на властите по време на бедствия (наводнения, земетресения...). Ще търсим и ще се постараем да предложим речеви и комуникационни модели, в които обменът на информация да бъде по-ефективен, достъпен и неагресивен. Мисля, че от това ще спечели цялото ни общество.
- Виждате ли тенденция сленгът на младите да става все по-неразбираем за възрастните?
- Младежкият говор, жаргонът или сленгът, както е популярно сега да се нарича, винаги е бил присъщ на младите хора. Със своята експресивност, свежо отношение към живота, с крайната емоционалност, толкова характерни за всеки подрастващ човек.
Всяко поколение има свой жаргон, свой начин емоционално да обрисува ежедневието си, хората, които са му симпатични или отблъскващи, да опише как е преминало свободното му време. Именно жаргонните думи са тези, които най-бързо навлизат и изчезват от езика. Сигурна съм, че читателите ви, без значение на каква възраст са, не биха разбирали някои от разговорните или жаргонни думи, които са употребявали техните родители.
Със сигурност, колкото повече се отдалечаваме от младежката възраст, все по-неразбираем за нас става начинът, по който говорят помежду си учениците. И това е съвсем нормален процес, дори често и аз питам студентите си какво точно означава дадена дума или израз. В това няма нищо неестествено и трябва да подчертая, че не е характерно само за наши дни и това поколение. Откакто научно се изследва жаргонът, ситуацията е сходна.
- Защо е важно да се пише и говори правилно, как мотивирате студентите да бъдат по-взискателни към собствената си езикова култура?
- Базисна истина е, че езиковата култура е част от общата култура на един човек. По начина, по който се изразяваме, нашите събеседници изграждат в съзнанието си образа за нас. И то далеч не само за това дали сме културни или начетени.
Представете си да отидете при лекар с надежда да ви помогне, а той да пише неграмотно или да има трудности с използването на българския език – бихте ли му се доверили? Бихте ли се обърнали към архитект, за да ви построи мечтаната къща, а този архитект да е откровено неграмотен? И така нататък, примерите могат да продължават до безкрай.
На всяко интервю за работа степента на владеене на книжовните норми оказва влияние върху потенциалния работодател независимо от притежаването на многобройни сертификати за владеене на чужди езици. За щастие студентите ми разбират всичко това и не се е налагало да им го обяснявам или да ги мотивирам в тази посока.
- Спадат ли критериите за грамотност в образователната система?
- Мога да говоря само за Софийския университет, където преподавам. При нас не става дума за грамотност по отношение на правописни и правоговорни книжовни норми, защото студентите ни вече са ги овладели. В академичните зали учим бъдещите филолози да изградят чувствителност към явленията в езика, да могат да вземат отношение спрямо динамиката на процесите в него.
Аз и колегите ми преподаватели много работим върху това те да разпознават всички аспекти на езиковата агресия и нетолерантност и да са нетърпими спрямо тях. Насочваме се към изследване на успешни речеви стратегии, към анализ на силата на манипулацията чрез словото. В никакъв случай критериите не са понижени, напротив.
- Лесно ли се разпознава текст, писан от изкуствен интелект?
- Така нареченият изкуствен интелект всъщност представлява тип програма, която използва вече създадени текстове. Да, свидетели сме как възможностите на тези програми стават все по-големи и текстовете, които генерират, са приемливи и понякога трудно различими от тези, създадени от реален човек. Затова вече има и специализиран софтуер, чиято задача е да проверява дали текстът е изкуствено създаден, а не авторски.
Революцията в технологиите, на които сме свидетели, е толкова голяма и всеобхватна, че е трудно да се прогнозира до каква степен и кога ще навлезе изцяло в живота ни и по какъв начин ще повлияе на ежедневието ни.
- Как влияят новите медии върху съвременния език?
- Ако под „нови медии“ имате предвид социалните мрежи, те повлияха на начина на общуване преди всичко. Едновременно с факта, че се запознаваме с новините в момента на тяхното случване, а не чакаме специализираните емисии часове по-късно или печатните медии на следващия ден, социалните мрежи наложиха един по-неофициален, по-непринуден стил на общуване. Много силно влияние върху своята аудитория оказват т.нар. инфлуенсъри.
- Има ли остров на добрия език в българските медии и как бихте формулирали един своеобразен еталон за висока езикова култура?
- По принцип от традиционните медии (радио, телевизия, преса) очакваме те да дават пример и да отстояват високи стандарти, що се отнася до езика, който използват. Разбира се, не е нужно винаги и навсякъде да се говори на много висок и изискан стил. Това зависи от типа предаване (например в някое развлекателно предаване е нетипично и неуместно дори да се използва академичен висок стил и обратното).
С развитието на онлайн платформите, онлайн медиите и социалните мрежи като че ли по-малко внимание се обръща на езиковата култура както на журналистите (или инфлуенсърите), така и на техните гости. Ситуацията е много динамична, но не бих могла да посоча място или конкретна медия, която да е като „остров“ или като еталон на правилна българска реч. И то не защото няма грамотни и културни журналисти, а защото различните типове предавания имат специфични изисквания.
- За какво най-често са се консултирали с вас приятели и близки по отношение на правописа?
- Най-често хората имат колебания дали и къде трябва да се сложи запетая в дадено изречение, по-рядко как се изписва определена дума. Трябва да ви кажа, че не само аз давам консултации, аз също правя справки в речници и също понякога звъня на колеги.
- Трябва ли да се опростят някои граматически правила и норми?
- Не мисля, че нормите са сложни и трудни, за да се налага тяхно опростяване.
- Каква ще е ползата от дигитализирането на официалния правописен речник и за кого то ще е най-полезно?
- Ползата ще е голяма и безспорна за всички, най-малкото защото ще е много по-лесно да правим справки. Когато се чудим кое как е правилно да се напише, много рядко имаме под ръка книжното издание на речника. От друга страна, всички ние сме постоянно в интернет и веднага бихме могли да проверим информацията, която ни интересува.
- Има ли грешки в употребата на българския език, които биха ви накарали да прекратите общуването с човека, който ги допуска?
- Не. Общувайки с хората, аз нямам за цел да анализирам правилно ли говорят или не. По-важен е обменът на мисли, на информация. Представете си така да ни анализират психолози или да се притесняваме да разговаряме със зъболекари, опасявайки се, че те няма да харесат нещо в усмивката ни.
ТОВА Е ТЯ:
- Завършила е руска езикова гимназия, възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“ и с три специалности – „Славянска филология“, „Българска филология“ и „Английска филология“
- Преподавател в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“
- Научните й интереси са в областта на съвременните процеси в българския език, семантиката, публичната реч, преподаването на български език като чужд
- Основател и директор (2009 – 2017 г.) на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч
- Автор на десетки научни статии, има издадени пет книги
Людмил Христов
