- Г-н Димов, обаждам ви се, за да поговорим за лавините и лавинната опасност в България на фона на трагичния инцидент в понеделник в Боровец, при който загина гръцки скиор. Какво знаете за конкретния случай?
В БОРОВЕЦ: Откриха тялото на затрупания от лавина грък!
- Смятам, че знам достатъчно, тъй като аз съм човекът, който откри скиора.
- Вие лично...!?
- Да, аз локализирах тялото.
- Разкажете предисторията, моля.
- В понеделник следобед бях в централата на Планинската спасителна служба, където си вършех ежедневната работа – основно административни неща. Тогава дойде информацията, че в района на трети Маркуджик над Боровец е паднала лавина, при която са затупани четирима души, трима от които вече са успели да се откопаят. Узнахме също и че затрупаният има т.нар. Recco рефлектор – пластинка, която е вградена или закачена по екипировката. Тя отразява сигнал при претърсване с Recco детектор. Разбрахме и че на място има достатъчно хора, които усилено търсят затрупания.
- Как се стигна дотам да тръгнете към мястото?
- Принципната постановка е, че случаят се работи от локалната база на ПСС, в случая Боровец, и допълнителна помощ се изпраща при поискване. В един момент от Боровец поискаха помощ – да дойдат водачи и спасителни кучета. Започна организация по пращане на спасители с кучета. Чухме се с началника на базата ни и го питах дали да дойдем, за да претърсим с Recco детектор. Той отговори утвърдително и оттам нататък беше въпрос на време да се екипирам със специфичната екипировка и да стигна до Боровец. Оттам с джип до една от станциите на лифта, после с моторна шейна до долна станция на влек Маркуджик 3. Оттам със снегоходна машина до основата на лавината.
- Каква беше ситуацията при пристигането ви?
- Около 18:40 беше и затова видях лавината по здрач за съвсем малко преди окончателно да се стъмни. Екипът на място вече беше много изтощен. Това е нормално при дълго и безрезултатно търсене. Бързо се освободих от телефона си и всичко, което може да смущава сигнала на апаратурата. С пълното смрачаване търсещите излязоха от лавината, защото тъмнината възпрепятства, а и те имаха нужда от почивка. Това е около пет часа след падането на лавината.
- Т.е. останахте сам в лавината?
- Не. С мен беше и колега с лавинна сонда. Двамата работехме на челници и затова имахме много малък периметър на видимост. Започнах систематично претърсване на лавинния конус, като в някакъв момент се хвана сравнително силен сигнал. След поне двадесетина сондирания до 2.80 м дълбочина имаше попадение.
- Какво означава това?
- Означава, че сондата е докоснала част от тялото.
- Колко дълбоко беше?
- На около 1.40 м дълбочина. Веднага започнаха трима души откопаване. После още трима се включиха. Сериозно усилие е това, защото на петия час вече имаме доста уплътнен сняг. Разкрихме тялото. Веднага извършихме проверка на основни жизнени показатели и тогава разбрахме, че той не е жив.
- Има ли разочарование в този момент? Въпреки че е минало много време, у вас надеждата, че ще намерите жив човек, налична ли е?
- Вижте. Бяха минали пет часа. Той се е търкалял, напълно възможни са сериозни травми. Целият този сняг над него е уплътнен и го притиска като преса, която пречи на човека да разгърне гръдния си кош и да поеме въздух. Отделно, докато е бил повлечен от лавината, целият въздух около него е наситен с влага. Всъщност дори и да дишаш за малко, докато те търкаля, дробовете се напълват с влага. Доста често в такива ситуации в устата на затрупания има сняг. Иначе казано, реално причината за смъртта често буквално е удавяне, защото снегът в крайна сметка е просто агрегатно състояние на водата. И въпреки всичко това аз никога не търся труп. Аз съм там да търся жив човек. Затова колкото и време да е минало, винаги се действа максимално бързо. Защото до последно има някаква надежда.
Колкото по-бързо започне търсенето, толкова по-голям е шансът затрупаният да бъде спасен.
- Как се е стигнало до инцидента?
- Ние сме планински спасители и нашата работа е да спасяваме, а не да правим разследвания. Но със сигурност е ясно, че е паднала лавина. Метеорологичната обстановка в този ден в този район е била такава, че склонът е бил доста навят със сняг. Този сняг е лежал върху лоша основа – т.нар. ветрова дъска. В някакъв момент, било поради натежаване или пък дори изрязване на дъската в момент, в който е имало хора, лавината се е отцепила.
- Може ли самите скиори да са я отцепили?
- Може.
- Разполагали ли са с необходимата екипировка за лавинна опасност?
- Ако говорите за т.нар. лавинен комплект, не. Лавинният комплект се състои от три елемента - лавинен уред, лавинна сонда и лавинна лопата. Вече допълнителни елементи са еърбег раниците. Аз нямах информация да са имали нещо от тези неща.
- Какво представлява лавинният уред?
- Това е приемо-предавател. Когато един от групата бъде затрупан, други от групата пускат своите уреди в режим „търсене“ и ако знаят как да работят с оборудването, е възможно много бързо да открият затрупания и да го откопаят. Те обаче не са разполагали с такива уреди.
- Падат ли често лавини на това място?
- Да, това е познат лавиноопасен район. Имало е в миналото лавини. Имало е и загинали, и спасени. Знае се мястото.
Recco рефлекторът помага затрупаният да бъде открит по-бързо.
- Знае се от местните и опитните или...?
- Не само от местните. Чужденец също може да се запознае с опасността. Идвайки на непознато място, нормално е да се запознаеш с особеностите на конкретния район. Има начин, ако са искали, да са разбрали и да са потърсили и намерили информация. На сайта на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) има публикувано за същия ден съобщение за обстановката в Пирин, но това важи донякъде и за другите планини. Мястото също така е и обозначено като опасно. Но то и по пътищата има знак за ограничение на скоростта, но мнозина избират да не го спазват. Това е въпрос на лична отговорност.
- Какви изводи можем да направим от този инцидент?
- Хората, които карат по такива места, да си вадят изводите. Такива неща ще се случват пак поради ред причини. Щом има фрий райд (бел. ред. - каране извън обработени писти), винаги ще има и такива случаи. Това е каране в неконтролирана среда – дори и най-добрите си заминават. Това, естествено, не значи, че трябва да го забраним, разбира се. Затова се правят курсове, семинари, споделя се опит. Хората се опитват да трупат знания, за да са защитени. Но все пак особеностите на природата са безкрайни. Тя е винаги по-голяма от нас и винаги може да ни изненада.
- Какъв съвет бихте дали на тези, които карат ски или сноуборд в такива условия?
- Съвети много, но дано има кой да ги чуе. Първо, нека видим самата принципна основа. А тя е, че трябва да имаме глави на раменете си и да мислим. И да знаем, че рутинността и продължителното излагане на риск без инцидент води до загуба на правилна оценка на риска. Това е цитат на лекар на експедиции до Еверест. Колкото повече сме в ситуации на риск и не ни се случи беля, толкова повече започваме да си вярваме, че нещата са безопасни. Тогава прекрачваме границата с единия крак, а после и с другия... И вече сме отвъд бариерата. Просто трябва да се мисли и да се търси информация.
- Нещо по-конкретно?
- Да не си сам на склона. Да имаш приятели, които да ти помогнат и да те откопаят. Това е другарската помощ. Да се познават много добре хората. Да знаят възможностите си, на всеки един поотделно уменията и силите. Да са запознати с терена, да са запознати с метеорологичната обстановка. Да са минали курсове по лавинна безопасност. Да имат правилната екипировка. Не само да е правилната, но и да е технически годна и адекватна. А не да имат дръжката на лопатата, но без тялото. Или да имат уред, но батерията му да е на 10%. И освен да имат уреди, да знаят и как да работят с тях. Защото всичко това в съвкупност допринася за това търсенето да започне на мига след спирането на лавината. А това увеличава шанса за откопаване навреме. Всяка друга спасителна акция, извън тази, организирана от самата група, е винаги много по-бавна. Защото организираните спасителни акции изискват време, за да стигнат спасителите на мястото. Най-добрите спасители са хората от групата, ако са подготвени и знаят какво да правят.
- А какво трябва да прави човек, докато е в самата падаща лавина?
- За това са изписани тонове алгоритми. Например, че лавината е като морска вълна и движения, наподобяващи плуване, могат да помогнат да се задържиш на повърхността й. Има основание в тези наблюдения. Добър съвет е също така да се държат ръцете пред лицето, че при спирането на лавината пред него да остане някакъв джоб с въздух. Но по принцип, щом веднъж си попаднал в нея, е въпрос на чист късмет да останеш жив. Това е такава мощна стихия и всичко се случва с такава скорост и сила, че човек е като една малка прашинка сред хаоса. Буквално нямаш никакво време за реакция и да останеш на повърхността е по-скоро въпрос на късмет, отколкото на целенасочено следване на указания. Но да кажем, че опитът да формираш джоб пред лицето е основното и разумното, което можеш да направиш.
- Кои са най-рисковите места у нас?
- Рисковите места са безброй и са във всяка една планина. Но най-често инцидентите се случват на места с добра инфраструктура. Иначе казано, височини, до които може да се стигне с лифт, което е значително по-лесно и удобно и дава бързо качване. Така че в близост до ски зоните вероятността от такива инциденти е най-голяма.
- Вие в ПСС разполагате ли с всичко необходимо, за да реагирате максимално адекватно при затрупване на хора от лавина?
- Да. Но проблем остава достигането до мястото, което става най-бързо по въздух.
- Намеквате за липсата на спасителен хеликоптер...
- Не намеквам нищо. Просто казвам факти. Ние в ПСС нямаме нужда от хеликоптер. Държавата, нейните граждани... Те имат нужда. А и ние в ПСС нямаме сили да стопанисваме такава машина.
- Т.е. искате да кажете, че имаме нужда не просто от въздушни линейки, които да транспортират пострадали от мястото на инцидент до болница, но и хеликоптер, предназначен специално за планински мисии?
- Да. И това няма да е полезно само при лавини, а при всякакви случаи в планината. Защото, разбирате ли, за да се случи една спасителна акция ефективно и адекватно, тя просто трябва да се случи бързо. Хеликоптерът просто дава възможност на спасителния екип да пристигне на мястото на събитието максимално бързо. И самата акция да започне максимално рано.
- В конкретната ситуация какво щеше да е различно, ако имаше спасителен хеликоптер?
- Всички тези хора, които ви описах в началото и които бяха ангажирани в търсенето, всичките те щяха да са пристигнали на мястото много по-рано и търсенето щеше да започне много по-рано. Следователно шансът да се намери човекът се качва.
- Има ли някакъв героизъм в работата ви?
- Не. Нито в конкретния случай, нито по принцип, не съм извършил никакво геройство. Просто съм си вършил работата.
ТОВА Е ТОЙ:
От 1999 г. е в Планинската спасителна служба към Българския червен кръст (ПСС)
Започнал е като кандидат-стажант спасител
Бивш сезонен спасител в ски зони
Началник на учебния център на ПСС
Специалист по лавинна безопасност
Представител на ПСС в Международната комисия по планинско спасяване
Член на работната група към mountainsafety.info за разработване на най-добрите практики в планинската безопасност
Деян Дянков
