Социологът Елена Дариева пред "Телеграф": С предложението си Радев обслужи радикализма!

- Кой има полза от този институционален спор, може би дори война, между президента Румен Радев и изпълнителната власт заради еврото?

- Тези определения са силни, но те наистина имат основания, доколкото с този ход видимо се търси конфронтация. Неслучайно се появи определението, че това е референдумът на раздора. Темата за еврото тепърва ще се разгаря. С наближаването на 4 юни конфронтацията ще се ожесточава и радикализира. Очаквам нападките да стават все по-персонални. С предложението си Румен Радев обслужи радикализма, който сме свикнали да виждаме от „Възраждане“, но консолидира проевропейските формации в НС, вероятно с краткосрочен ефект. Стратегическата цел според мен бе да се дефинира и да се наложи като основно в българския политически живот противостоенето на 2 лагера -  проевропейския и евроскептичния. И всичко извън това противопоставяне да се превърне в периферно, а оттам и в по-малко важно. В политиката възможността да избираш опонента си е върховна привилегия и неслучайно не посочвам чия е тази стратегия. Тя в случая помага и на двата лагера и обезсилва всички, които са извън това противостоене - проевропейци и евроскептици.

- Как това се отразява върху имиджа на самия държавен глава?

- Ползотворно, доколкото той е основният изразител на позициите на единия лагер.
Това единодушие в мнозинството, което видяхме зад еврото, отвори път на Радев, като му даде възможност да се самообяви за истинския народен глас. Президентът обвини политиците в НС, че не са демократи, защото ги е страх от произнасянето на българския народ. В реакцията си след отказа на Наталия Киселова да внесе за разглеждане в НС предложението за референдум самият Радев заяви: „Това деяние разобличава претенциите им, че работят в интерес на хората и отчитат тяхната воля“. Това е наратив, който сме свикнали да чуваме от Костадин Костадинов. Този наратив го чуваме отново, но при Радев той звучи по-силно.

- Как ще коментирате твърденията, че той е предложил референдум, за да се позиционира заради евентуалния му проект?

- Разказът, който чухме от Радев, че защитава интересите на народа срещу решенията на елита; че партиите бягат от народа; че елитите обслужват Брюксел, който налага волята си, е политически ход, който има ясни популистки мотиви. Претенцията, че единствено и само ти се вслушваш в гласа на хората, в обществените науки, се нарича популизъм. Идеята за популизма е стара, но понятието придобива популярност благодарение на американския социолог Едуард Шилс. Още през 1954 г. той извежда тезата, че за да има популизъм, са нужни 2 неща. Първото е търсене на подкрепа от народа. Второто - противопоставянето на хората по върховете (елита – бел.р.) и народа. Затова можем да говорим, че това е директно популистки ход. Дали Радев иска да прави партия и затова се стреми да вдигне вълна, или иска да разколебае и да внесе разкол в мнозинство, и двата варианта са вероятни. При всички случаи това е вид политическо позициониране - народ срещу елит.

Това показва, че се търси една по-широка база. Никога нищо добро не е произлязло от противопоставянето на пряката демокрация, какъвто инструмент е референдумът, на представителната демокрация. Референдумът не е универсален инструмент. Гражданите не могат да развият достатъчно информирана експертиза за предимствата и недостатъците от въвеждането на еврото за 3-4 месеца.

- А как тогава се реагира срещу едни такива популистки ходове?

- Полезният ход е най-малкото, ако не можеш нищо друго да направиш, да го изговориш, да го обозначиш и обясниш. Ние виждаме една доста гъвкава позиция от страна на президента, който казва, че с предложението си е успял да постави темата за въвеждането на еврото в центъра на обсъжданията и е стимулирал обществено-политическия дебат. И това е дало повод кампанията за информиране на гражданите да стане по-интензивна, което е твърде едностранчива интерпретация на ситуацията, доколкото въвеждането на еврото неизменно е извеждано като стратегическа цел от кабинета „Желязков“, при това от самото му конституиране.

- Опозицията в НС също е разнородна. „Възраждане“ и „Величие“ не се разбраха на каква тема да е следващият вот на недоверие – финансова политика или околна среда. Какво пречи на опозицията да се разбере за такива тривиални неща?

- В тази част на парламентарната опозиция наблюдаваме състезание за любовта на евроскептиците. От теорията на игрите знаем, че конкуренцията се изостря, когато играчите нарастват. В НС вече над 2 два месеца освен „Възраждане“ с техните 33 депутати и МЕЧ с 11, свои представители има и „Величие“. Влизането на „Величие“ и временното разформироване на групата на МЕЧ изостри конкуренцията в полето на тази част от опозицията.

Там вече тече борба за надмощие кой е най-голям, кой е най-истински в този политически спектър. Тези формации се конкурират за един и същи електорат. Същият електорат обаче традиционно изразява симпатии и към президента Радев.

Причината за неразбирателството по темата на вота е същностната подмяна. Вотът на недоверие е инструмент на опозицията. Това е една демократична парламентарна практика, която има за цел да покаже алтернатива. В случая обаче това не е така. Проблемът е в подменената употреба на този инструмент. Вотът не се използва, за да се коригира властта и да се покаже алтернатива, нови решения и подходи, а за да се спечели надмощие в една електорална ниша, и второ - да се изолира останалата част от опозицията в лицето на ПП-ДБ. И двата вота на недоверие (от март насам) не бяха фокусирани върху властта и управлението, а върху определени публики извън НС.

- В тази връзка уместни ли са забележките на част от лидерите, че продължаваме да сме в изборна обстановка, въпреки че няколко месеца има редовна власт?

- Борбата за надмощие в определена електорална ниша наред с продължаващите заявки за дефиниране на някакъв, краткосрочен хоризонт пред кабинета „Желязков“ само подхранват усещането, че страната се намира в една перманентна предизборна кампания, при това от 2021 година насам.

- Споменахте, че част от опозицията се опитва да изолира ПП-ДБ. Те обаче също имат намерение да внесат вот на недоверие след  конвергентия доклад за еврото. Как се мотивира такъв вот, ако този доклад е положителен?

- Мотивите за такъв вот на недоверие можем да ги разберем, ако станем свидетели на вътрешното обсъждане вътре в ПП-ДБ. Казвам това, защото гласове за внасяне на подобен вот след конвергентния доклад за еврозоната, ако дотогава не бъдат приети антикорупционните закони и решения, влезли като условия още по Плана за възстановяване и устойчивост се чуват предимно от ПП. За да го направят обаче, са им нужни подписите на 48 депутати, а групата на ПП-ДБ е от 36. Т.е. дори да убедят колегите си от ДБ, самостоятелно ПП-ДБ не могат да внесат вот на недоверие. Профилът на останалите формации в парламентарната опозиция обаче силно ограничава възможностите им за взаимодействие. Може би евентуално до ДПС-ДПС. Друг фактор, който допълнително свива тези възможности, е темата на вота, защото темата корупция беше изчерпана като мотив за вот на недоверие още през април. Според чл. 89, ал. 3 от конституцията, когато НС отхвърли вот на недоверие, ново предложение на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца.

Вотът на недоверие е едно от най-силните оръжия на опозицията и неговата инструментална и прекомерна употреба води до девалвацията му. Може би политиците от опозицията трябва да си припомнят надписа от самурайските мечове: "Не ме вади без повод, не ме връщай без чест“. И да използват вота на недоверие твърде често, особено когато не могат да демонстрират управленска алтернатива.

- Преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че могат да приемат предложения и на опозицията за законодателната си програма. Това е ход за стабилизиране на мнозинството по теми или реален опит за разширяването му?

- Бойко Борисов дори посочи конкретно имената на две от формациите в НС – „ДПС-Ново начало“ и ПП-ДБ. Според мен по-скоро се търси ад хок подкрепа по определени теми, дори под формата на плаващи мнозинства, отколкото е реален опит за разширяване на мнозинството. Макар че с оттеглянето на АПС на Ахмед Доган правителството все повече зависи от външна подкрепа в НС. В ключови моменти кабинетът „Желязков“ традиционно получава подкрепа от „ДПС-Ново начало“. Аз не очаквам обаче тази подкрепа да бъде формализирана и да се стигне до разширяване на мнозинството. „ДПС-Ново начало“ засега успява достатъчно умело да консумира привилегиите на мнозинството и да прокарва своите идеи и инициативи. Относно ПП-ДБ според мен мотивите на Борисов са продиктувани не толкова от желанието му да взаимодейства с тях и да ги привлече към мнозинството, колкото от нежеланието му да ги види на жълтите павета. Офертата в случая по-скоро е стоп оферта, за да не ги види в образа на яростна опозиция.

- Хоризонтът пред кабинета непрекъснато се променя – до приемането ни в еврото, до една година след това, до президентските избори, дори до пълен мандат. Според вас кой от тези варианти е най-възможен?

- За пълен мандат е прекалено оптимистично да се говори. Има дълбоки различия в идеологическия профил на партиите, които са част от управлението. То изведе като приоритетна цел приемането на България в еврозоната. Извън този приоритет обаче политическото съдържание на властта остана неясно, както и какво сплотява формациите в управлението, за да притъпят идеологическите противоречия помежду си. Липсата на политическо съдържание е и причината от всички страни, дори и отвътре да се чуват гласове за предсрочно прекратяване на мандата. Дори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пръв зададе хоризонта, като го обвърза с решението за влизане в еврозоната. Какво се случва понастоящем обаче? С по-активната роля на президента зaлогът се повишава и оттам и хоризонтът за съществуване на кабинета се измества напред - поне до самото евентуално присъединяване към еврозоната. Отсега има индикации, че се задава гореща политическа есен.

- Няма ли да е нужно стабилно правителство след влизането в еврозоната или е по-вероятно да се предизвикат избори веднага след това с мотива да се потърси по-голяма подкрепа?

- Въвеждането на еврото няма да мине без турбуленции. Въпросът е колко интензивни ще бъдат те и дали управлението ще успее да издържи.

- Какви цели могат да обединят мнозинството освен еврото, които да стабилизират властта?

- Освен стратегическата цел за влизане на страната ни в еврозоната друг стратегически приоритет е запазването на геополитическата ориентация на страната. Това е второто, което би могло да послужи като лепило за спойката в управлението.

- Последните дни имаше изостряне на между двата лагера в ДПС заради сградата на бул. „Ал. Стамболийски“, но вчера се оказахме в съвсем различна ситуация - среща между Делян Пеевски и Джевдет Чакъров със заявка за обединение и оставка на Чакъров. Как оценявате този ход?

- Почти година след разцеплението в ДПС и непосредствено преди ВКС да реши кой от двамата съпредседатели на ДПС е легитимен, дойде новината, че двамата доскорошни съпредседатели затварят „страницата на разединение и конфронтация“, а Джевдет Чакъров подава оставка. Така Делян Пеевски остава единствен председател на партията. Дали това е капитулация на единия лагер след изтощителна война ще разберем от реакцията на ДПС – Доган. По-важните въпроси са: 1) какво ще се случи в парламента и 2) какви промени ще настъпят в електоралната картина в страната. Според чл. 15 от правилника за работата на НС съществуващи парламентарни групи не могат да се сливат или разделят. Дори и да останат отделно, ако обединението на национално ниво е факт, те със своите 48 депутати стават втора сила в НС. С по-сериозни и дълготрайни последици обаче е въпросът за промените, които ще настъпят за електората на ДПС. За избирателите на „ДПС-Ново начало“ и АПС механичният сбор не е отговор, поне не е верният. След дълги месеци на вражда тези избиратели, които травматично преживяха първо разделението, а после и взаимните обвинения, сега се изправят пред ново изпитание.

Случващото се може допълнително да ги разочарова и дори да ги отблъсне, особено ако бъде представено като категорична победа на едните над другите. Ако става дума за еднолично решение на Чакъров, то тогава това ще се окаже пореден епизод (може би дори фатален) в конфликта между „ДПС-Ново начало“ и АПС. Ход, с който формацията около Ахмед Доган губи председателя на ПГ „Демокрация, права и свободи“ – ДПС (ДПС-ДПС), докато е на път да загуби и още един от символите си - централата на бул. „Александър Стамболийски“. Сагата продължава, но в тази борба за надмощие едната страна взема все по-голямо надмощие, за сметка на другата, която инкасира все повече загуби, особено след като оттегли подкрепата си за правителството.

- Според вас нужно ли е увеличение на прага за влизане в НС. В момента той е 4%, но неофициално се прокрадват идеи за партиите той да е 5%, а за коалициите – 7%?

- Тези идеи целят да спомогнат на формирането на управленски мнозинства, което все по-трудно се случва в последните години на фона на задълбочаващата се фрагментация в НС. Увеличаването на изборната бариера на парламентарни избори противоречи на чл. 11, ал. 1 от конституцията, който гласи, че политическият живот в България се основава върху принципа на политическия плурализъм. Политиците следва да се замислят как да повишат избирателната активност, вместо да прокарват инструментални механизми с цел да намалят фрагментацията и по-големия брой формации в НС. Ако имаме по-висока активност, тогава ще са нужни и повече гласове, за да имаш свои представители в НС. На вота на 27 октомври 2024 г. бариерата от 4% се преодоляваше с под 100 000 гласа. На вота през април 2021 г., за да се преодолее прагът за влизане в НС, бяха нужни  близо 130 000 гласа. Отговорното политическо поведение изисква да защитават интересите на гражданите, така че те да бъдат адекватно мобилизирани, а не да се търсят варианти за служебна победа.

А що се отнася до идеята за различен праг за партиите и коалициите, то вече има решение на КС от май 2009 г., според което равенството в избирателното право изисква всеки избирател да има равни права при упражняване правото си на избор. Това означава всеки избирател да има равни права при отчитане на гласа му. Същото се отнася и за всеки избираем. Недопустимо е с оглед конституционното изискване за равенство в избирателното право условията за избор на един кандидат да бъдат различни от условията за избор на друг.

Това е тя:

Магистър по социология от СУ „Св. Климент Охридски“

Социолог с над 20-годишен опит в електоралните и маркетинговите проучвания

Автор на публикации по темите на европейската интеграция и политическите нагласи

Управител и основател на агенция „НАСОКА“

Тихомира Михайлова