- Г-н Манолов, накъде вървят световните финанси, да очакваме ли някаква голяма промяна, революция в тази област?
- Свидетели сме на голяма трансформация. Най-краткото й наименование е дигитализация на финансовите активи. Защо се прави това нещо. То става под егидата на най-големите надзорни органи – Банката за международен сетълмент, която е базирана в Базел, Швейцария. От две години насам големите регулаторни органи искат всички финансови инструменти да бъдат с незабавна доставка. Какво означава това? Ако аз изпращам пари на теб, ти ги получаваш незабавно. Ако си купиш акции или държавни облигации, получаваш ги незабавно. По този начин тотално се игнорира възможността от риск при доставката. Сега, ако си купиш например облигации, реално доставката им става на третия работен ден.
- Значи идеята е всяка трансакция да става в реално време.
- Да, така е. Така се преформатира цялата финансова система. Щом един финансов механизъм е дигитализиран, то той трябва да може да се движи по цялата нова инфраструктура. Така отпада необходимостта от наличието на фондови борси – Франкфуртската, Токийската и др.
Европейската централна банка
- А няма ли тези институции да се противопоставят на новия механизъм?
- Те може да искат много да се противопоставят, но когато техният продукт работи твърде бавно, не можеш да заставаш на пътя. Тази трансформация ще засегне много сериозно и самите банки. Когато се въведе дигиталното евро, дадена банка ще бъде например в депозитната си база много бързоподвижна. Ако даденият депозит е под формата на дигитално евро, той може да бъде преместен в рамките на една секунда, за да не се плаща съответната лихва. В началото дигиталното евро ще се предоставя по определен лимит. Това е суперважно.
- Как ще ни засегне тази трансформация?
- Отговорът е, че по-скоро ще ни засегне. Има европейска директива, която регламентира промяната. Тези, които не я приемат, ще трябва да платят своята цена. Може да се стигне и до затваряне на бизнеси. Този процес е изключително позитивен. В крайна сметка той връща финансовите пазари към тяхното естество. Сега имаме много активна намеса на финансовите пазари от страна на банките и на правителствата.
- Да се върнем в България. Кога можем да въведем еврото? Какви са оптимистичният, песимистичният и реалистичният сценарий?
- Отговорът е много прост. И оптимистичният, и песимистичният, и реалистичният сценарий е 2026 година. Имаме някакви амбиции, че ще изпълним критерия за инфлацията. Трудно е да се възприеме, че това е възможно. Все още не знаем какво е реалното състояние на публичните финанси. Предполага се, че съвсем скоро ще имаме нов кабинет. Зависи как ще вървят харчовете. Може и да надхвърлят заложения праг от 3 процента от БВП за бюджетния дефицит. При колебливо или компромисно правителство не се знае какво ще се случи. Необходими са много усилия през 2025 година, за да можем да се присъединим към еврозоната през 2026 година. Вече няколко пъти ни казаха в прав текст от Европейската комисия – никакви компромиси няма да има. Дори и 0,1 процента да е отклонението от зададените Маастрихтстки критерии, няма да има компромис.
- Значи имаме нужда от стабилно правителство и то много скоро. Така ли е?
- Категорично. То трябва да е проевропейско. От много дълго време финансовата стабилност трябваше да е част от нашата доктрина за национална сигурност. Ако това е така, няма да има никакви колебания, никакви провокации.
- Каква трябва да бъде държавата у нас – повече социална или повече либерална?
- Държавата трябва да бъде изключително адекватна, трябва да бъде помагаща. Т.е. да не се намесва в работата на бизнеса. Тогава тя ще може да надгражда една или друга социална политика. Да може бизнесът да създава добавена стойност и тази добавена стойност да бъде трансформирана в социална политика. Няма никакви други механизми. Държавата не трябва да се меси, това е!
- Да, така е, но нека да видим пенсионната ни система. Държавният бюджет продължава да налива вече над половината от нужните пари за пенсии. По-малко от половината идват от вноските на осигуряващите се. Това нормално ли е?
- Някой трябва да има кураж – този, който управлява и взима управленски решения, че пенсионната ни система е практически фалирала. Този модел на разходно покривен характер при демографската ситуация ще стигне дотам, че бюджетът ще отива изцяло за покриване на пенсионната система. Някой да коментира какво става със Сребърния фонд? Той беше създаден като транзитен буфер за пенсионната система. Да сте чули някой през последните години да попита какво става със Сребърния фонд? Всеки финансов министър, като дойде на власт, използва средствата в този фонд като буфер за бюджетните разходи.
- А имаше финансов министър, който директно взе резерва на здравната каса...
- Да, така беше. Тази тема е много неприятна, тя е много болезнена. Има политически и популистки заигравания с пенсионерите. Разбира се, че те трябва да получават нормални пенсии. Но това трябва да става в рамките на възможното. Аз искам да направим пенсията 2000 евро. Но дали е възможно това нещо? Популизъм е да разходваш средства, които не можеш да си позволиш. С цел покупка на гласове. Това е популизъм.
- Много пъти сме поставяли въпроса за задлъжнялостта ни като държава. Висока ли е тя към момента. Тези дни пак емитирахме нов дълг.
- Моят категоричен отговор е не. В момента това е така. Винаги задлъжнялостта се измерва спрямо брутния вътрешен продукт на България. Важно е да се знае какво формира този наш брутен продукт. Над 70 процента идват от сферата на услугите. Ако, не дай си Боже, има проблеми, потреблението ще намалее рязко. Ще има охлаждане. И тогава, ако в момента изглеждаме много дългово стабилни, при рязко охлаждане на потреблението какво ще се случи? Ще има сериозно притеснение. За съжаление ние нямаме толкова мощна експортна икономика. Нашият брутен продукт идва предимно от високото потребление. И там идва тежкият популизъм – качваш заплатите на държавните служители, те потребяват и почваме да се бием в гърдите, че вървим нагоре.
- Да, но това е ненормално. Имаме рязък скок на възнагражденията, на заплатите в държавния сектор и в администрацията. И това се случва на фона на колебливо увеличение в частния сектор, например в такава важна област, каквато е туризмът. Или там просто все още е голям делът на сивата икономика?
- Най-голям работодател е държавата. А основната част от брутния вътрешен продукт – добавената стойност - се произвежда в частния сектор. Възниква въпросът каква е структурата на икономиката ни. Много може да се коментира по този въпрос...
- От кого можем да черпим положителен опит в това отношение?
- Моят отговор на този въпрос е: От прибалтийските републики. Много пъти съм давал този пример. Навремето бяхме част от групата на БЕЛЛ – България, Естония, Литва и Латвия. Това са малки, отворени икономики от постсъветски тип, които имаха едни и същи уредби на своите финансови системи – валутен борд. Балтийските републики дръпнаха много рязко напред. Процесът на дигитализация на финансите там отдавна е приключил. При тях съществува изключително малка държавна намеса в правенето на бизнес. Ще ви дам следния пример – колко време му трябва на един частник, за да комуникира с държавните структури в рамките на една година? Резултатът е показателен – на българския частник му трябва между 5 и 6 пъти повече време, отколкото на колегата му в прибалтийските страни. Голямо ходене по мъките е у нас – обикаляш и се обясняваш при всякакви държавни и общински структури.
Възрастните се надяват на достойни пенсии.
- Не е случайно, че в Естония първи въведоха и гласуването да бъде дигитално...
- Да. А ние тук се караме хартиено или машинно да бъде гласуването на избори. Това е положението за съжаление.
Това е той:
- Бисер Манолов е водещ финансист и анализатор на пазарите у нас и в чужбина.
- Завършил е икономика в УНСС, има специализации в реномирани чуждестранни институции. Бил е главен дилър на Уникредит Булбанк.
- Два мандата е бил председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
- През 2015 година беше един от кандидатите за шеф на БНБ.
Пламен Енчев
