Н а 8 декември в аулите на 50-те български университета ще прозвучи химнът „Гаудеамес игитур“, след което четвърт милион студенти ще се понесат във вихъра на своя празник.
Сред тях има не само бъдещи, но и настоящи висшисти, доказвайки правилото, че бивши студенти няма. Че знанието е злато, а отличниците по правило успяват и в живота (поне в нормалните държави е така), доказва едно любопитно съвпадение. Панагюрското златно съкровище с тегло малко над 6 килограма е открито точно на празника 8 декември през 1949 г.
Самата история на студентските фиести в България започва преди 118 години
На 8 декември през 1903 г. за първи път е отбелязан празникът на единствения тогава ВУЗ в страната - Софийския университет "Свети Климент Охридски". Честването е по повод на 15-годишния му юбилей, а датата 25 ноември - празникът на светеца по Юлианския календар, е определена от академичния съвет с решение от 30 ноември 1902 г. По едно щастливо съвпадение след въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г денят на Свети Климент се премества на 8 декември - датата, на която през 1888 г. е взето решението за създаването на Висшето училище.
Първото тържествено отбелязване на университетския празник е замислено да бъде запомнящо се в хода на честванията на 15-годишнината на ВУЗ-а. За съжаление поради траура след жестокото потушаване на Илинденското въстание първият юбилей на висшето училище протича скромно като обикновен годишен акт на 25 ноември в салона на читалище “Славянска беседа”.
С приближаването на 25-годишнината идеята за юбилейни тържества се възобновява. Било предвидено те да продължат в рамките на четири дни. Този път Междусъюзническата война и последвалата национална катастрофа попречват на реализацията на намеренията.
Проваля се и замисълът за отпразнуване на 40-годишния юбилей на университета през 1928 г. Решава се, че след катастрофалното Чирпанско земетресение от април същата година е некоректно да има веселби.
След Първата световна война СУ вече престава да бъде единственото висше училище
През 1944 г. те са вече 10, но датата 8 декември си остава празник за всички студенти. На него те са си позволявали, не и без влиянието на алкохола, не съвсем пристойно поведение по софийските улици - имало е и счупени витрини, и обърнати кошчета за боклук, хорови изпълнения на неприлични песни, скандали в кръчмите. Но по височайши указания полицията е гледала през пръсти на това - нека изпуснат парата, вместо да се занимават с политика. Но празникът особено през 30-те години на миналия век започва да се политизира - ремсистите са провеждали антиправителствени демонстрации, а националистите са напирали да трошат прозорците на гръцкото и югославското посолство. Ексцесии по правило е имало и на 27 ноември - датата на Ньойския договор. А накрая се е стигало и до ръкопашни схватки.
След 1944 г. новата власт не може да остави деня, посветен на един светия - пък бил той и Климент Охридски - да бъде празник и бъдещите строители на социализма и комунизма го зачеркват. Затова се опитват да наложат нова дата - 17 ноември - Международният ден на студентската солидарност. Това обаче се натъква на пасивната, но ефективна съпротива на академичната младеж и в крайна смета режимът възстановява официално празника им през 1962 г. Оттогава датират и срещите на Тодор Живков със студентите в зала „Универсиада“, а накрая и в НДК. Именно на една от тях тогавашният Първи прави своя прочут гаф - обърква 8 декември с женския празник 8 март. „Позволете ми от името на моите другари и от мое име най-сърдечно, по приятелски, по братски да ви приветстваме по традиция с големия празник на българското студентство 8 март а... 8 декември... И да ви пожелаем успех във вашата работа да овладявате науката.”
В онези дни постепенно празникът се превръща в казионен - с почти задължителните банкети в тогавашните големи ресторанти, чиито зали побират цял един по-малък факултет. На събиранията се слушат валсове, руска и българска музика с грамофони и радиоприемници, познати като ВЕФ. В резултат на скучната и протоколна атмосфера все повече студенти демонстративно бойкотират тези мероприятия. Младежите напускат столицата и си спретват купони във вила или селска къща, собственост на семейството на някой от компанията. Там звучи упадъчна западна музика като рок и джаз, преследвана и забранявана от комунистическата власт.
А тези, които остават в София, си позволяват същите патриотични изблици като от преди 1944 г., скандирайки лозунги от рода на „Охридското езеро - гребна база на СУ!“, нецензурни песни и др. Всъщност много от нещата не се променят, като сред тях остава алкохолът, западната музика и неизменната червена студентска фуражка, която се запазва от зората на празника чак до демократичните промени от 1989 г.
Ян Оплетал става патрон на празника
Международният ден на студентите - 17 ноември, остава чужд на българската академична младеж, но е важна дата в историята на Гърция, Чехия и Словакия. Датата е избрана през 1941 г. от Международния студентски съвет в знак на почит към смъртта на чешкия студент Ян Оплетал и други 9 младежи. Те загиват през есента на 1939 г., след като нацистите и атакуват Карловия университет в Прага след студентска демонстрация против германската окупация на страната. На същата дата студенти от Политехниката на Атина започват протест срещу военната хунта през 1973 г. Техният протест е смазан, а армията влиза с танкове в университета. На същата дата през 1989 г. демонстрация в Прага дава началото на Нежната революция. Ето защо в Чехия и Словакия денят се чества и като Ден на борбата за свобода и демокрация.
Константин Събчев
