З ъболекарски кабинети, адвокатски кантори, частни образователни центрове се местят в жилищни сгради, за да ползват по-евтиния битов ток, показа проверка на „Телеграф“. Например зъболекарски кабинети, които се намират в жилищни сгради, но са били на промишлена еленергия, сега сменят предназначението на обекта, където извършват дейност, за да не са на промишлен ток, а се регистрират като битови потребители.
Драстичните сметки за ток, които плащат лекари, зъболекари, адвокати, учители и други, принудително пратени като небитови потребители на доставчик от последна инстанция, родиха схеми за връщане към регулирания пазар на електроенергия. Собственици на къщи за гости, посрещащи в тях туристи, пък ги продадоха на такива, които да живеят в тях и плащат консумираната електроенергия като битови потребители.
Болници, училища, библиотеки, храмове, обществени организации, общини и други небитови потребители стоят на тъмно и студено и трудно плащат тройно увеличените сметки за електричество. Държавата отказа да компенсира цялата разлика от поскъпването на тока на обществените организации или да ги върне временно на регулирания пазар.
Причината е, че средна цена на тока, който се продава от доставчик от последна инстанция, на който пък са всички малки фирми и небитови потребители, които нямат договори за покупка на еленергия в Югоизточна България, е 0,41 лв./квтч през януари 2022 г., а към март тя вече е близо 0,50 лв./квтч без ДДС. Така, ако учебно заведение потреби 1 мвтч ток през през март, то трябва да плати 496,40 лева плюс цената за мрежови услуги, плюс акциз и ДДС.
Към 1 април 2022 г. около 100 000 небитови потребители – фризьорски салони, ресторанти, хотели, предприятия, обществени и общински организации, се снабдяват с електроенергия от доставчик последна инстанция и плащат най-скъпия ток, показа проверка на в. „Телеграф“.
Над 3000 от тях са училища, болници, университети, общини, социални домове, министерства, агенции и други организации, които са на бюджетна издръжка от държавата или общината. „ЧЕЗ Електро България“ в качеството му на доставчик от последна инстанция снабдява с електроенергия близо 1200 бюджетни организации, 1300 от клиентите на Енерго-Про са държавни и общински болници, училища и църкви и плащат скъпия ток. Почти толкова са и бюджетните институции към ЕВН.
Същата е ситуацията и с ВиК дружествата, които обаче нямат право да вдигат цената, защото тя е регулирана от Комисията за енергийно и водно регулиране, обясниха от ЕВН за „Телеграф“. Допълнително предизвикателство е, че много подобни клиенти трябва да обявяват и извършват обществени поръчки за избор на доставчик на електроенергия. Това често удължава времето, което те прекарват при ДПИ при по-висока цена, отколкото струва токът при другите търговци на свободния пазар.
За да се спасят от високите цени, трябва до 10-о число на даден месец да сключат договор с търговец от свободния пазар и той ще започне да им доставя електроенергия от първо число на следващия месец. В момента има 37 лицензирани търговци на ток. Списъкът им е публикуван на сайта на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Данните за клиентите, които купуват еленергия от доставчик на последна инстанция, се променя динамично. Причината е, че някои от тях си избират търговец, после заради неудачен избор и фалит на доставчика отново се връщат на скъпия ток и пак търсят и избират търговец, обясниха от ЧЕЗ Електро България.
Според техни данни за периода от юли 2021 до март 2022 г. над 10 000 небитови потребители на електроенергия от доставчик последна инстанция са избрали ЧЕЗ Електро България за свой търговец. Срокът на договора се договаря между клиента и търговеца, но стандартните договори са едногодишни и двугодишни.
Бакалии в блокове вадят ледена бира от домашния хладилник
Малки магазинчета за продажба на хранителни стоки, които се намират основно в квартални жилищни сгради, държат фирмените хладилници с бира изключени, но по желание на клиента вадят студена бира от домашните фризери. Това разказаха запознати пред „Телеграф“. Става въпрос за обекти, които се намират в приземната част на жилищната сграда, а имотът на търговеца е точно над магазина. С удължител, пуснат от дома на търговеца в задното помещение, е включен хладилник, който обаче, свързан към мрежата на битовите потребители, охлажда бирата и други стоки.
Аптеки с таван на цените на лекарствата
Аптечният бранш няма много опции за реакция при повишаващите се цени на тока, коментира пред „Телеграф“ съсобственикът на веригата аптеки в Русе Красимир Иванчев. Той и съпругата му ръководят 10 аптеки в града и са в този бизнес от 30 години.
Иванчев посочи, че ако в един обект преди са плащали 600 лева за електричество, сега сметката е набъбнала на 1200 лева. Не могат да оптимизират състава, защото и сега има криза с персонала, а и не всеки може да работи в аптека – той трябва да бъде магистър-фармацевт или поне помощник-фармацевт. Не могат да вдигнат цените на лекарствата, защото са държавно регулирани и имат таван. Не може да се намали и консумацията на ток, защото съществуват изисквания за определена температура в аптеките.
Режим на уличното осветление във Варненско
Резкият скок на сметките за улично осветление постави в шах общините във Варненско на фона на недостатъчните средства, с които ги подпомага държавата. Общини изпаднаха в криза, а кметовете им се оплакват, че трябва да плащат огромни сметки за еленергия за болници, училища и улично осветление, като търсят варианти за изход от ситуацията.
Някои общини вече въведоха и режим на градското си осветление. Първи бяха в Дългопол, където според кмета Георги Георгиев лампите светят от 17,30 до 21 часа и от 4,30 до 7 часа. На косъм от крайното решение е община Аврен.
Кметът Емануил Манолов обяви, че може да се наложи спиране на уличното осветление в определени часови пояси, тъй като сметката е набъбнала от 20 000 лв. до 50 000 лв.
Тройно по-високи са разходите в община Бяла, където подготвят проект за алтернативни енергоизточници. Реализацията му обаче изисква време, коментира ситуацията кметът, инж. Пеньо Ненов. В община Вълчи дол също въведоха режим на тока за уличното осветление, където след полунощ улиците са тъмни.
Варна пести над 100 000 лева годишно от улично осветление с реализирани проекти за „Рехабилитация, модернизация и изграждане на интелигентна система за управление и мониторинг на системата за външно изкуствено осветление“ в различни жилищни райони на общината.
Фермери теглят заеми, за да плащат фактурите
Заради високите цени на тока фермер изсипа три каси с вкиснало мляко пред централната сграда на електроразпределителното дружество във Варна. Така Данаил Николов протестира срещу високите сметки за ток, които убиват бизнеса му. Тогава той сподели, че вече трети месец му се налага да тегли кредити, за да може да плати сметките си за електричество. „Малкият, средният и едрият бизнес са поставени до стената и се очакват масови фалити. Сметките за ток се повишиха до такава степен, че за нас взе да става непосилно.
На предела на възможностите си сме. Тази моя реакция беше провокирана, за да може обществото и в частност хората, от които зависи цената, да вземат мерки“, казва фермерът. Николов отглежда близо 300 животни, има малка мандра към фермата, където преработва мляко. В резултат на спирането на тока процесът също спира, а заложеното в машините за преработка сурово мляко се разваля.
Фермерът сравнява, че преди покачването на цените е плащал за ток около 1400 лева. След това сметките във фактурите започнали да нарастват и се наложило да плаща двойно и тройно повече. След като пропуснал поредно плащане, му спрели тока и тогава част от животните във фермата му умрели, а освен това се наложило и да изхвърля тонове развалена продукция.
По темата работиха: Таня Киркова, Жанета Йорданова, Добромир Радушев
Екип на Телеграф
