Т енисът ми донесе много слава, но малко пари, твърди най-успешният италиански играч за всички времена Никола Пиетранджели.
„Сега победителите от „Ролан Гарос“ получават милиони евро, а някога аз взех 150 долара и купа, колкото чаша. Родих се в грешната епоха. Днешните тенисисти са машини, но аз ставам на крака само за Роджър Федерер и Мартина Навратилова“, признава Никола, който през 1959-а става шампион на сингъл и двойки в Париж, а през 1960-а повтаря успеха си поединично. Другите му големи постижения са двата финала на „Ролан Гарос“, загубени от Мануел Сантана, бронзът от олимпийските игри в Мексико '68 (тогава тенисът участва само демонстративно в програмата), финалът на двойки на „Уимбълдън“ и двата финала на купа „Дейвис“. От 48-те си купи, които печели на сингъл, три са от Монте Карло и две от Рим, където централният корт носи неговото име. “Хубавото е, че имам красива племенничка, която също се казва Никола Пиетранджели. Така че и тя винаги ще има стадион на свое име“, смее се легендата.
С Фабио Фонини на корт "Никола Пиетранджели" в Рим.
Освен славата на спортист той има такава на актьор, тв водещ и плейбой. В навечерието на 90-ата си годишнина, която ще отпразнува на 11 септември, Никола чете черновата на новата си автобиография Se piove rimandiamo (“Ако вали, ще го отложим“). Не е загубил нито един спомен, както и нито косъм от буйната си грива. От детството в Тунис, където е роден, първо му изниква черният „Буик Пакард“ на баща му Джулио - единствената американска кола в Тунис. „Имаше и червена „Алфа Роудстър“. Той караше бързо, завърши трети в рали „Тунис – Бенгази“, разказва пред „Кориере дела сера“ Пиетранджели, чиято майка Анна де Юргаинс е руска емигрантка и дъщеря на царски офицер. През 1919-а тя бяга от революцията с кораб от Одеса в Тунис, където се омъжва за сънародника си граф Чирински. Джулио също е син на емигранти – италианци, които натрупват пари в новата си родина със строителство.
„Мама продавала бонбони в кино и татко ги изкупувал всичките, после се преместила в аптека и баща ми ходел за лекарства всеки ден. Накрая тя се предала: „Не искам да обеднееш заради мен“, но се оженили чак след раждането ми. Тъй като дворянската титла се предава на синовете, аз съм записан като Никола Чирински“, разказва Пиетранджели, чийто матерен език е руският (на който и досега се моли и псува), а първо проговаря на френски. Италиански научава чак след като 13-годишен семейството му заминава за Рим, подгонено от френските власти след Втората световна война.
Още в Тунис Никола на два пъти едва не е убит от бомби, а веднъж случайно се заиграва в минно поле. “Когато французите си върнаха Тунис, те конфискуваха активите на италианците, баща ми загуби всичко, включително червената „Алфа“, която веднъж видях да кара Джозефин Бейкър, шпионка и любовница на високопоставен офицер. Баща ми се озова в затворнически лагер в пустинята. Там построи корт, сложи ми ракета в ръката и двамата спечелихме турнир на двойки. Наградата беше гребен, направен от шрапнел, най-ценната в кариерата ми”.
Когато Джулио е изгонен в родината на предците си Италия, близките му нямат пари да тръгнат с него и заминават по-късно. „Прекарах коледната нощ в трюма на кораб, пътуващ за Марсилия, с други нещастници като нас. Затова, като видя бежанци, ме боли сърцето. Татко ни чакаше във Вентимиля, той и мама плачеха”, връща се назад Никола, който научава езика, ритайки футбол на Пиаца ди Спаня. Стига до Лацио, но когато му предлагат трансфер във Витербезе, той се отказва от футбола в името на тениса.
Междувременно баща му е назначен за главен гробар във френското посолство в Рим, но работата е тежка и той става вносител на „Лакост“. „Татко познаваше Рене Лакост-Крокодила, един от четиримата мускетари, които донесоха всички титли на френския тенис. Отиде право при него в Париж, защото италианските тенисисти играеха с екипи на дупки. Тогава беше големият бум на марката, една фланелка струваше 2800 лири. Баща ми продаваше тениските вкъщи, собствениците на магазини идваха под балкона ни. В най-силната си година продаде 280 000 бройки, но търговията не беше в кръвта му, не слагаше никаква надценка и бизнесът не вървеше. Веднъж пристигна синът на Лакост, който предлагаше само розови и черни фланелки, които бяха непродаваеми в Италия: едните екстравагантни, другите фашистки. Скараха се, татко получи инфаркт. След това се отказа да е представител след 22 години. Получи втори инфаркт и почина. Лакост-младши го уби“, отчита Пиетранджели, който самият става баща по време на „Ролан Гарос“ през 1961 г.
„По средата на турнира отидох при главния съдия и му казах, че отивам в Рим. Мисля, че заминах в неделя и се върнах в сряда. Проклет да съм, голяма глупост беше! Днес не би било възможно. Позволиха ми да се върна и стигнах до финала“, горд е Никола, който обаче не успява да вземе трета поредна титла в Париж.
20 юли 1960 г.: Сватбата на Никола и Сузана Артеро в кметството на Рим
През 1959-а има връзка с полската танцьорка от „Крейзи Хорс“ Кандида, чийто номер в кабарето бил да се къпе в кристална вана в полунощ. Тя карала бял кабриолет буик, с който Никола пристига за финала на „Ролан Гарос“. На тръгване го очакват от отдела за борба с наркотици, защото буикът всъщност принадлежал на бившия на Кандида - Жак Анджелвин, арестуван за пренасяне на наркотици в бронята на автомобила.
Плейбоят със своя американска колежка на "Уимбълдън" през 1959 г.
След края на кариерата си Пиетранджели става капитан на отбора за „Дейвис“, който през 1976-а донася единствения трофей в историята на страната. Финалът е в Сантяго, три години след преврата на Пиночет и в „лява“ Италия се надига съпротива срещу участието на националите, дори има смъртни заплахи. Пиетранджели устоява на натиска, защитава каузата си по радиото и телевизията, а момчетата му измъкват 4-1 срещу Чили.
На въпроса дали вярва в Бог, Никола отговаря в типичния си бунтарски стил: „Когато имам нужда, като всички страхливци. Обичам православните литургии. Всяка вечер, преди да заспя, се прекръствам. Надявам се, като всички, да умра в съня си. Но досега винаги съм се събуждал. Погребението ми ще е на моя корт във „Форо Италико“, защото паркингът се намира лесно. Ще има двама свещеници, католически и православен, музика от Бари Уайт и Франк Синатра, с които се запознах на турнира в Индиън Уелс. А ако вали, всичко да се отложи за следващия ден. Не искам дамите да си мокрят обувките“.
И четирите му големи любови го напуснали
Приписват му връзки с 1400 жени, но Никола казва, че това е преувеличено. Никога не е водил сметки, защото щяло да е ужасно и скучно. „Имах четири големи любови и всяка от тях ме напусна. Жена ми Сузана след три деца ме изостави заради друг. Лоренца, защото не исках да се оженя за нея. С Личия и досега не знам защо не се получи. Паола, последната, ме заряза, защото не исках да живеем заедно. Докато бях с Личия, крадци влязоха в нашата къща в провинцията и откраднаха всичките ми трофеи”.
Таня Манова
