В сяка самолетна катастрофа е трагедия. Но има една, която става легендарна с невъобразимите изпитания, на които са били подложени малцината оцелели по чудо след зловещо падане на самолет в Андите през далечната 1972 година.
Тя остава в историята с факта, че за да останат живи след падането на аероплана и в очакване да бъдат открити, 17-те мъже са били принудени да ядат месо от умрелите си спътници.
Един от тях, архитектът Едуардо Щраух преодолява травмата си и разказва пред The Sun какво е да си принуден да ядеш човешко месо и какво е то на вкус. Видеото от неговия разказ може да гледате ТУК.
Едуардо Щраух
Катастрофата
Катастрофата на полет 571 на Уругвайските ВВС става в Андите на 13 октомври, петък, 1972 г.
Самолетът Fairchild FH-227D на Уругвайските ВВС изпълнява чартърен полет FAU 571[1] по маршрут Монтевидео−Мендоса−Сантяго, на борда се намират 5-членен екипаж и 40 пътници (членове на отбора по ръгби „Old Cristians“, техни роднини и спонсори).
Наетият самолет
Преминавайки над Андите, самолетът попада в циклон, удря се в скала и пада в подножието на неактивния вулкан Тингиририка.
12 от пасажерите загиват при самата катастрофа, още пет умират по-късно от рани и от измръзване. От останалите 28, осем загиват в лавина, която удря фюзелажа, който им служи за прикритие. След това загиват още четирима от рани и глад.
Останалите живи 17 души оцеляват на височина 3600 метра, като се хранят с телата на загиналите техни приятели.
На 61-вия ден двама от тях – Нандо Парадо и Роберто Канеса, тръгват пеша да търсят помощ през Андите. След 10-дневен преход те срещат чилийски фермер, който им оказва първа помощ, след което с хеликоптери са спасени и останалите.
Нандо Парадо и Роберто Канеса с овчаря (в средата), който ги е намерил
Гладна смърт
След шока от катастрофата на дневен ред е поставен въпросът за оцеляването на останалите живи. Температурите често падали до -30 градуса по Целзий. Храната била изключително малко. Сред останките са открити около 8 шоколадови блокчета, малко миди, три бурканчета с конфитюр и допълнителни оскъдни количества от малкото храна, която се намира на борда на всеки самолет.
Количеството било разделено, но въпреки това не било достатъчно. Една седмица по-късно към всички неволи идва и ужасът – глад. Липсват животни, липсват растения, бялата ледена пустиня няма какво да предложи. Очаквала ги гладна смърт сред снеговете.
Оцелелите от катастрофата в Андите
В рамките на дни оцелелите били толкова гладни, че се опитвали да ядат обувки и дрехи, за да напълнят празните си стомаси.
Канибализмът било единственото решение, колкото и немислимо да изглежда за всеки, четящ историята в уюта на топлия си дом.
Всеки един от оцелелите е знаел какъв е отговорът, но никой не посмявал да го изрече.
Ако не искат да умрат, обаче, ще трябва да консумират човешкото месо на своите приятели. В телата на мъртвите има достатъчно протеин, който им е нужен за да оцелеят и да дочакат спасение.
Да изядеш другарите си
В ексклузивно интервю за The Sun Едуардо Щраух, днес 76-годишен, член-основател на ръгби клуба Old Christians, който наема злополучния пътнически самолет през 1972 г., разказва какво е да ядеш човешко месо.
Пръв към телата на мъртвите посяга Фито, братовчед на Едуардо Щраух. Фито отрязва парче от едно от мъртвите тела, добре запазени от минусовите температури.
Фито помага Едуардо да преглътне малката хапка месо.
Архитектът си спомня: „Той ми помогна да го изям, защото не беше лесно първия път.“
Било десетият ден в планината през октомври 1972 г., когато оскъдните дажби от фъстъци и бисквити, отдавна били свършили.
„Умът ми беше наред, направих го и изобщо нямах проблеми със съвестта, но тялото ми го отхвърли първия път”, споделя Едуардо, като допълва: „Беше нещо несъзнателно поради културата и всички табута. Вкусът не беше проблемът.Няма вкус, все едно ядеш ориз.“
Едуардо Щраух споделя, че в онези 72 дни най-важното е било да не се поддадат на депресията, тъгата и погнусата от това, което правят. Част от битката било да останат позитивни, въпреки, че вече никой не ги търсел и ги очаквала само смъртта.
Тяхната битка за оцеляване е разказана във филма Alive от 1993 г., с участието на Итън Хоук.
I ate human flesh to survive a plane crash in the Andes...but I could barely keep it down.https://t.co/F98TwtI4K1
— BLOGDADY.COM (@com_blogdady) January 9, 2024
Спомен за мъртвите
През 1995 г. Едуардо се връща на мястото на катастрофата, за да си спомни за изгубените си приятели и най-накрая да успее да пролее сълзи от болка от преживяното.
Оттогава се е връщал още 20 пъти.
Останките от хората и самолета, погребани в Андите
Той казва: „Трябва да бъда на мястото, където съм имал най-силните, важни, най-щастливите, ужасни и тъжни моменти в живота си.Трябва да си спомня моите приятели, които не можаха да бъдат спасени. Когато отида сега, мога да плача.
Харесва ми да съм на тази планина, която мразех в началото, а сега я обичам.“
Баща на пет деца, оцелелият от катастрофата знае, че преживяното е променило начина, по който вижда живота.
Едуардо завършва: „Когато си заобиколен толкова дълго от смъртта, разбираш колко е важно да си жив".
Моментът, в който пристигат хеликоптери, за да спасят оцелелите
Росица Лаханова
