М илиардерът Илон Мъск обеща да осигури високоскоростен интернет във всяко кътче на Земята. За целта в околоземна орбита бяха изстреляни огромен брой сателити. Освен положителната си роля обаче те създават и много проблеми. Най-потърпевши са астрономите, които губят много време да отличат изкуствените от естествените космически тела. Според песимистите е съвсем близо моментът, в който нормалното небе ще остане само спомен.
Три години след като „Спейс Екс“ изстреля първите си спътници от системата „Старлинк”, астрономите вече открито негодуват заради следите, които сателитите оставят на снимките на нощното небе. Сега 2300 от тях обикалят около Земята - почти половината от всички спътници, съобщава списание „Нейчър“.
Компромис
Учените са постигнали известен частичен компромис в справянето с проблема. До дни Международният астрономически съюз (IAU) ще стартира сайт, чрез който да помогне на операторите на телескопи да предвидят сателитни местоположения, така че да могат да насочват инструментите си към друга точка. Натрупването на все повече доказателства потвърждава колко много тези сателитни „мегасъзвездия“ пречат на астрономическите обсерватории, както и на други изследователи на небето по целия свят. А сателитните компании все още не са намерили окончателно универсално решение.
От „Спейс Екс“ се опитваха да решат проблема, като поставяха слънцезащитни сенки на своите „Старлинк“ сателити, за да ги затъмнят в нощното небе. Но от „Нейчър“ съобщават, че компанията е спряла да прави дори това.
Десетки хиляди нови спътници могат да бъдат изстреляни през следващите няколко години. „Това е нестабилна траектория“, казва Мередит Ролс, астроном от Вашингтонския университет в Сиатъл. „В кой ли момент ще пропуснем някое откритие?“ След изстрелването на първия „Старлинк“ астрономите преминаха от състояние на паника относно спътниците, които фотобомбардират научни наблюдения, до организирането на глобален отговор.
След поредица от международни семинари през 2020 и 2021 г. Международният астрономически съюз създаде Център за защита на тъмното и тихо небе от спътникови съзвездия. Неговият сайт, който скоро ще бъде активен, има за цел да служи като център за астрономи, политици, сателитни оператори и обществеността, за да координират действията си по намаляване въздействието на спътниците.
Звездите
Неотдавнашно проучване предполага, че бъдещите сателитни съзвездия ще бъдат най-видими през летните нощи на ширини от около 50 градуса на юг и 50 градуса на север, където са базирани много европейски и канадски астрономически съоръжения. Ако „Спейс Екс“ и други компании изстрелят предвижданите от тях 65 000 спътника, ярки точки ще „бродят“ по небето през цялата нощ на тези географски ширини около лятното слънцестоене, се казва в проучването.
В часовете около изгрев и залез около една на всеки 14 звезди, видими с просто око, всъщност ще бъде сателит. „Наистина е ужасяващо“, казва Саманта Лоулър, астроном от университета в Реджайна в Канада, която ръководи изследването. Най-засегнати ще бъдат астрономическите обсерватории, които изучават обширни пространства на небето. От обсерваторията Паломар в Калифорния съобщават, че откриват чрез Zwicky Transient Facility (ZTF) сателитни ивици в 18% от снимките, направени по здрач през август 2021 г. И този процент е по-голям след увеличаване на броя на сателитите, казва Мроз, астроном от Варшавския университет. Той провежда предварителен анализ на данните от ZTF от април 2022 г. и установява, че сателитните ивици засягат около 20-25% от изображенията.
Досега телескопите на Паломар не са регистрирали сериозен проблем с получените изображения, тъй като могат да откриват и маскират сателитните пътеки. Други обсерватории обаче са изправени пред по-големи предизвикателства – особено „Вера С. Рубин“ в Чили, която е в строеж. Нейният 8,4-метров телескоп ще заснема цялото видимо небе на всеки три дни и ще е особено уязвим към сателитни ивици, минаващи през изображенията му.
Щети
Астрономите вече работят върху методи за смекчаване на щетите като алгоритми, които могат да идентифицират и изтриват сателитни ивици от данните. Нарастващият брой спътници заплашва да повлияе негативно и на радиоастрономията и да увеличи количеството космически отпадъци. Други, по-мащабни въздействия, могат да повлияят на живота в световен мащаб. Спътниците увеличават фоновото сияние на небето, което може да дезориентира животните, разчитащи на небесната навигация, както и да създаде светлинно замърсяване, казва Карли Нуун, докторант по астрономия и научен сътрудник в Австралийския национален университет в Канбера. „По същия начин, по който нашите земи бяха колонизирани, нашето небе сега се колонизира“, казва тя.
Представители на „Спейс Екс“, „Уан Уеб“ и проекта „Койпер“ на „Амазон“ се срещат редовно с Международния астрономически съюз и националните астрономически дружества, за да обсъждат начините за намаляване на въздействието на спътниците. От „Спейс Екс“ работят по добавяне на стикери или други материали към сателитни огледала, за да отразяват спътниците светлината далеч от Земята, каза Дейвид Голдщайн, инженер от компанията, по време на конференция през май. Няма закони, които регулират колко ярки могат да са спътниците в нощното небе, въпреки че Международният астрономически съюз и други астрономически организации настояват ООН да признае проблема.
