И менитият скулптор Вежди Рашидов нарисува цветя за големия ни поет Недялко Йорданов.
Той му подари картината, която е направена специално за него, преди юбилейния спектакъл „Сцената е моят дом“, с който отпразнува 60 години творческа дейност в „Сълза и смях“. „Честит юбилей, приятелю! Ти си щастлив човек, защото с думите си правиш хората щастливи. Ти - толкова възхваляван, толкова забраняван, толкова обожаван, понякога много лиричен и винаги мъдър, заслужаваш признанието и обичта на публиката. Сцената наистина е твоят дом. Помня поетичните ти думи: Живей, Живот!, затова от сърце ти пожелавам: Да си жив и здрав!“, заяви бившият министър на културата при поднасянето на картината „Цветя“.
Туист
На моноспектакъла той разказа за онова време, когато освен брадите, прическите калипсо на момчетата и тупираните коси на момичета, бяха забранени и модерните танци рокендрол, туист, медисон и хали гали. „Беше много далечната вече 1965 г., когато написах едно стихотворение "Танцова забава" и прочетох най-нахално на едно литературно четене за средношколци. Бях току-що станал млад баща. Не ми се разказва какво последва. Но аз го сложих и в първата си пиеса "Ние не вярваме в щъркели". Такава беше тогава младата ни кръв – да не се подчиняваме на забраните.
Пази боже, не съм от тези стари мърморковци, които казват на сегашните тийнейджъри: "Какво знаете вие! Всичко ви е позволено!"
Имаше нещо примамливо в тези идиотски забрани, които събуждаха у нас желанието непременно да ги нарушим, да не се подчиняваме, дори да се изфукаме пред любимите със своята "смелост". Тогава нелегално вървеше една анонимна песничка за Тодор Живков: "Тошо комуниста забрани туиста", сподели авторът на „Остаряваме бавно“ и „Не остарявай, любов“.
Надежда
Той призна, че е очаквал срещата с публиката си с нетърпение и напрежение, но ден преди нея настроението му изчезнало, след като слушал новините и коментарите за това, което се случва в държавата. „Какви посредствени, злобни хора ни управляват. Как ще се избият помежду си... Отново ми стана ужасно мъчно за милата България“, заяви, преди да излезе на сцената, Недялко Йорданов. Съпроводът на композитора Хайгашод Агасян и аплодисментите на публиката върнаха настроението на поета. Затова, след като угаснаха прожекторите, той написа във фейсбука си: „Оказа се, че още мога! Не се надявах да си призная... Не подозирах, че са минали почти три часа, а публиката не мърдаше. Да ми бяха дали знак да свърша. На всичкото отгоре, като се прибрах в гримьорната, ме извикаха пак и се наложи да изпея още една песен. После един час автографи. Не се хваля, просто с облекчение и надежда за бъдещето констатирам. Ще го направя и в Бургас, набрах самочувствие... Споделям с вас неща, които не би трябвало да изразявам външно, но така съм свикнал от доста време. Благодаря ви, приятели“. В социалните мрежи той публикува и последното си стихотворение „Нескромно“. Сред публиката бе и по-младият му колега Иван Тенев, който заключи: „Има два вида живот: Жизнь и Life…И от двете разновидности е вкусил поетът Недялко Йорданов през 60-те години отдадени на театралната сцена. Информация на ухо: различни по възраст, пол и занятие бяха гостите, обединени от общия знаменател на приятелството и преклонението пред творчеството на известния поет“.
Лео Богдановски
