- Лоти, в последно време всяка вечер ви гледаме на екрана в ролята на гадателка. Как се случи това?
- Много странно. Те ме поканиха без кастинг. Бяха решили, че аз съм човекът за ролята на гадателката. А аз се вълнувам от тези неща. Като всички земляни и аз искам да разбера повече за философията на живота – откъде идваме, защо сме тук, къде отиваме. На тези три въпроса не можем да си дадем отговор, но непрекъснато търсим в разни книги да разберем поне един от тях. За Кабалата съм абсолютно сигурна, че това е една формула, в която се заключва жизненият път на човека. Тя е най-старата подобна наука, но човек трябва да влезе в тази тематика много внимателно, защото можеш да залитнеш. Аз не залитам, а любопитствам. Затова съм била и 4 пъти при Ванга. Искам да вярвам, че нашият жизнен път продължава в друга форма. Не знам къде ще отиде всичко това, което сме преживели – влюбването, раздялата, желанието за радост от живота. Не е възможно ей така да секне и да отиде в небитието. Затова и много хора вярват в прераждането, мил ни е животецът, колкото и да страдаш и да боледуваш си казваш „още малко“.
- Кое беше най-важното, което запомнихте от Ванга?
- Синът ми е ядрен физик и е доктор на науки. От него съм чела за торсионните полета, които са една спирала нагоре, всъщност на нас ни е дадено това като предчувствие. Тя казваше, че секой го има. При повечето отива донякъде и спира. При Ванга отива много нависоко. Питала съм я за големия жизнен път, мога ли да кривна. „Ке кривнеш малко и ке се върнеш там дека ти е драснато“, ми отговори. Преди години с театъра трябваше да пътуваме със самолет за Испания, а мен много ме е страх от полети. Отидох при нея, тя вика „Нема море, виждам те много стара и проскубана“. Сега от ковида започна да ми пада косата и се сетих за това нейно знамение. Добре че съвременните технологии са измислили формула за заздравяване на косъма, но вече не е онази грива, която беше. В самолета имаше турболенция и като казах на колегите, че не ме е страх, защото Ванга ми е казала, че няма да имам катастрофа, като се струпаха всичките около мен. Стюардесата дойде и каза – моля ви се, разбалансирате самолета, отидете си по местата. А те искаха да се хванат за мен, за да оцелеят. Всичко, което ми е казала, се сбъдна. Само не се сбъдна едно – „Много пари ке имаш, но че ги работиш“. Не знам за нея колко са много пари – може да са 5 лв, може и 5 милиона.
- При други врачки и гледачки ходила ли сте?
- При самозвани разни, на които можех аз да гледам. Много мошеници има. Ванга е изключение. Два пъти срещах Людмила Живкова при нея. Тя каза „Горката, горката. Късно дойде за майка си“ и си избърса очите. Мара Малеева беше болна, след седмица почина. Много се обичаха с Людмила. За аферата „Тексим“ каза, че вижда четирима мъже с тъмни очила, баровци, с куфарчета – „единио че бега, втория че го фанат, третия е на кораб“, тя ги подреди както се случи после. Първия път, като отидох с един прокурор, който имаше специално разрешение за посещение при нея, той й каза „Я виж тука на мойта братовчедка“. Тя като го нахока „Каква братовчедка ти е Латинка, море“. Като ми каза името, застанах като отворена книга. „До тебе на това столе е седнал дедо Петър и ми кажува всичко“. Наистина моят дядо е Петър. И до мен имаше едно празно столче. Хубаво преживяване беше. Един път бяхме на абитуриентски балове в Петрич със Стефка Берова и Йордан Марчинков. Уредихме да ни приеме Ванга и тя вика „Ялате сабале“. Бях до прозореца, когато чух как каза на Берова „Ке се разведете, море“. Тя прихна от смях: „Марчинков без мен е просто загубен, какво ще направи“. И след толкова време се разделиха. Беше невероятно.
- Тези дни сте записвала нещо в радиото?
- Играя от баба до бебе в „Хумор и сатира“ към програма „Христо Ботев“. Това е второто ми място след театъра. В пандемията онлайн ме включваха като гражданка, която иска да обясни какво е станало в квартала. Сега вече на живо, за да видя и колегите. Това са материали на хумористите, а ние ги правим театър. „Звезди посред бял ден“, „Кабаре Фата Моргана“. Весел Цанков е шеф на редакцията. Преди минавах да си взема паричките, а сега чакам да отида, за да работя.
- След толкова много роли коя ви е най-скъпа на сърцето?
- Анна Бижуто съм играла над 150 пъти. Марк Камулети мисля, че за мен я е написал. Това е една слугиня, която въртоли цялата къща, крие любовниците и на мъжа, и на жената. Брилянтна комедия. Сега си меря кръвното, тогава сигурно е стигало и до 300, но сцената като те понесе, не мислиш какво те боли. С температура съм играла, но стъпиш ли на сцената, нищо ти няма. Излизаш от нея и може да паднеш.
- Случвало ли ви се е?
- В Пловдив последно бях на гастрол на Камен Донев в „Работно време“. Понеже сме 20 човека на сцената, спряхме да го играем заради пандемията. С такава висока температура бях, а имам един много дълъг монолог, викам как ще го издържа. Като започнах, аплодираха всяко изречение. Някаква сила, която изваждаш от петите си, за да може непременно да кажеш своето послание на публиката. Страшно е усещането. След това, като ми бръмна главата, треперят ми ръцете и не мога да си премеря кръвното. Обаче с такъв хъс никога не бях играла. Победих себе си. Това е великото на сцената.
- Имала ли сте трудна роля?
- В Сатирата трябваше да играя Славина в „Биволът“ на Иван Радоев. Героинята е 300 кила и ми слагаха едни сланини, а аз пък си рисувах допълнително мустаци, за да се получи още по-гадна. Викам – не, ще се мъча с тия тлъстини, буквално като лоена топка се търкалях, но сцената го иска, и като чуеш аплодисментите и виждаш, че си е струвало. За всяка роля е борба да заживееш нейния живот. Може би затова сме толкова емоционални и сега страдаме за онова време, в което непрекъснато се преодоляваш. А сега няма какво, само страховете си, че имаш много години, скърцане на стави, нещо не ти е в ред, че очите, че зъбите.
- Правите ли още шпагат?
- Да. Сутрин се разкършвам, за да видя дали скърцам. Слава Богу, не скърцам. Нямам износване на ставите. Това е благодарение на моя лекарка, която ми каза да си ударя едни инжекции, които се слагат през 3 месеца - те попълват всички шупли в костната система. 200 лв. струваше една инжекция и аз го направих и затова още се чепя, раздвижвам и като си пусна радиото, леко поиграйвам. Усмихвам се, защото знам, че това задвижва мелатонина в мозъка. Отстрани, ако ме гледат, ще си кажат „Тая вече е перколясала“. Обаче трябва мимиката да ти е усмихната постоянно, за да те зарежда с друг вид енергия – това съм го пробвала. Хорце малко или валс в кухнята. Добре че нямам скрита камера. Шантава работа, артист човек.
- А диоптерите успяхте ли да намалите?
- Сложих си лещи от НАСА преди 5 г. в Пловдив. Те са постоянни и се слагат за по 5 минути на око. Диоптерът ми беше много висок, уплаших се и се престраших. Легнах и те ме увериха, че като стана, ще бъде както преди. Нищо не усетих, само виждах цветни картинки. Сложиха ми решетка на очите за 15 мин. До мен някакъв вестник, леко го дръпнах, погледнах и чета нормално. Не можех да повярвам. Тогава се поклоних на науката. Лекарите после ми казаха, че при операцията са изтеглили вътрешни пердета, които по никакъв начин не се откриват при рутинните прегледи в поликлиниката, а при цялостно отваряне на зеницата. И на двете очи съм ги имала, което значи, че диоптерът щеше да се увеличава непрекъснато и пак нямаше да може да виждам. Те са ги махнали, даже боцкане от игличка не съм усетила. И сега си вдявам конеца в иглата, чета. Дават ми 80 г. гаранция, значи ще ви гледам и отгоре (смее се).
- С пенсията как се оправяте?
- Моята е най-ниската – 300 лв., сега с допълнителните отиде до 430 лв. С тия пари дали да си позволя лукса телефон, да ми е топло парното, водата изобилно да тече върху мен всеки ден? Не натоварвам децата, но те сами се сещат, за което съм и много благодарна. Освен това с мъжа ми, откакто сме се оженили, сме с две коли и те също трябва да се поддържат. Но сега къде да тръгна с колата, само я чистя от снега. А ми се шофира, пътува ми се, спомените от близкото минало непрекъснато изплуват. Ще ми се да направя една обиколка на околовръстното със силна музика.
- Защо ви е толкова ниска?
- Имахме много ниски заплати в театъра и затова играехме много навън. Архивите на Концертна дирекция и Културен отдих изгоряха, наводниха се и не мога да докажа, че съм внасяла добри пари на държавата. Сега вече е късно за всичко това. Но се оправям. Имах и наследствени земи от моя дядо. Даже и помагам на хора, които нямат. Не се оплаквам. Децата са поели издръжката и за мен остава само да сготвя вкусно, да съм при челядта, като ми дойдат на гости да има всичко на масата. В едно матриархално общество продължавам да живея, като смятам, че съм центърът аз и от мен зависят много неща. Може и малко фантазия да е, но пък така ми е приятно.
- На съпруга ви какво е положението?
- Той е от кълка на кълка, ракията, салатката. Завършил е резба, но му откраднаха длетата и каза „ръцете ми отнеха завинаги“. Длетата се правеха по поръчка за резбарите, те бяха с много набори, но, слава Богу, вкъщи останаха много произведения на изкуството му и им се радваме. Спя и на такъв креват с резба на цветя и плодове. Всичко вкъщи той го е направил. Имам и резби, които съм окачила в хола – ктитори и дарители на манастири, 7-8 пана имам, картини имам от него и добри български художници. Като в пантеон съм. Дето баща ми викаше, че като влезе в нас, му идва да се прекръсти. Запазили сме един традиционен български бит и така живеем в по-добра атмосфера, защото панелът не може да го сгрее нищо друго.
- Той как е с пенсията?
- Малко по-висока му е от мен, но му стига. Имаме си бурканче, в което си внасяме парички за харчове – по 200 лв. на месец. Подредила съм нещата. Той е малко ленив и не му се излиза много, но пък като кажа „дай парите“, дава. Мие чинии. Като се уморя, той поема печката и кухнята. Разделяме си нещата. Живеем в тиха хармония. Нямаме скандали за пари, „ти помниш ли какво беше навремето“, пък изневери. Никога не са се чували такива неща, нито пък обидни думи. Това е добре за нас, възрастните хора, да нямаш злобни мисли от миналото и да си го връщаш на старини, защото много хора го правят. Запазихме се като приятели и слава Богу.
- Как успяхте? Каква е тайната?
- Тайната е, че сме родени на една и същата дата – 1 януари и сме Козирози. Само че аз съм с асцендент Водолей, а той – с Везни. Колко вярно е не знам, но езотериката ме привлича отдавна и смятам, че това е хармонията – отстъпи, за да спечелиш. Философски и мъдро преминахме през годините. Най-вече разбирателство и отстъпки. 47 г. сме заедно вече и няма как да не сме намерили точката, в която се събираме като единомисленици. Но ние сме я намерили много рано и слава Богу не съм имала повод за ревност. Мен това ме спираше да флиртувам, защото той не го заслужава. Когато мисленето на двамата е на едно ниво, тогава се получава такава хармония. Не може единият да е зъл и непрекъснато да търси улики по джобовете. Никога през живота си не съм му бръкнала в джоба, в портфейла. Когато ми е казвал „вземи си“, аз му подавам портфейла. Той също никога не ме е подозирал, не ми е ровил в чантата. Това ме е успокоило и това е допринесло за взаимоотношенията ни. Сега политиканстваме и пак сме на едно мнение дори за войната в Украйна. 1989 г. разби много семейства, но ние успяхме да се съхраним.
Това е тя:
Родена е на 1 януари 1944 г. в кюстендилското село Горна Козница
Учила е за певица, свири на пиано и акордеон, но завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в един клас със Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Илия Добрев, Меглена Караламбова
29 години играе в Сатиричния театър над 100 роли, но нито веднъж главна
С идването на демокрацията обикаля страната с няколко авторски спектакъла
През 2009 г. участва в реклама на мобилен оператор, която възражда популярността й
Във филмографията й са класики като „Опасен чар“, „Адио, Рио“, „Покрив“, „Ганьо Балкански се завърна от Европа“, „Корпус за бързо реагиране“, „Шменти капели“
Омъжена е за тенора Красимир Джонгалов, от когото има син ядрен физик и дъщеря журналистка, която я зарадва и с внучка
Лео Богдановски
