- Казвате, че гласът е първата визитна картичка – никога не лъже. Какво е първото нещо, което виждате, когато разговаряте с някого? Какво казва един глас?
- Гласът на един човек казва всичко – културата, ерудицията, интелекта, манталитета, дори и житейския опит, ако щете. Той не е просто резултат от действието на физическата мускулатура или само звук, които използваме да се разбираме – често се случва точно обратното. За мен той изпълва със смисъл светлината на душата, която струи от очите. Гласът е индивидуалният белег за личностна характеристика на всеки от нас. От него получавам информация за темперамента, въображението и душевността. Още от първите думи можеш да разбереш дали е нежен или груб, очарователен или отблъскващ, естествен или превзет! Винаги ще споменавам проф. Диана Борисова – моята преподавателка по сценична реч във ВИТИЗ, която ми разкри „Магията на словото”. Непременно потърсете тази нейна книга.
- Кога мълчите и кога искате да премълчите?
- Научих се да не изказвам непотърсени оценки. Да мълча, когато не искат мнението ми. И да не се произнасям по въпроси, които не са свързани пряко с моята компетентност, с изключение на случаите, когато заявявам гражданска позиция. Иначе много често ми се иска да премълчавам в ситуация на конфликти, но за съжаление тогава женската природа ме предава и емоциите надделяват. Ставам по-многословна, отколкото ми се иска. Ще трябва сериозно да дресирам страстите си през следващите 50 години.
- Преди броени дни станахте на 50 години. Какво разбрахте за себе си и кое все още изследвате?
- Разбрах, че никога няма да спра да се вълнувам и да страдам, когато научавам за безпричинни прояви на всякакви форми на насилие. Разбрах, че няма по-важно нещо от здравето – моето и на близките ми. Разбрах, че победата над егото ми е моят собствен Еверест. И заобичах процеса на изкачването му. Разбрах, че в моята уникалност се крие предизвикателството да градя пътя на личното си развитие. Нямам търпение да видя къде ще ме отведе. И се опиянявам от това да си създавам препятствия – вече превърнах в спорт преодоляването им.
- Изключително дисциплинирана сте, планирате всяко свое действие, но кога си позволявате спонтанност, бунт, каприз?
- Да, така е. Много съм организирана и държа на самодисциплината. Непрекъснато повтарям на децата си, че от собствения ти ред зависи нивото на успеха ти. Оообааачеее! Един ден осъзнах, че наистина сама съм си шеф на седмичната си програма! И всичко във всеки момент може да бъде отложено. Разбира се, само когато не е свързано с времето и на трети лица. Какъв празник настъпи тогава. Драмата с натоварването с ангажименти идва от спортния ми дух (бивша лекоатлетка съм) и се състезавам със самата себе си. Напълно забравям, че шефът ми е подръка и мога да си взема почивка във всеки един момент.
- Кое определяте като най-голямото предизвикателство и като най-голямото си постижение?
- Най-голямото предизвикателство беше да преодолея диалекта и да превърна говоренето си в успешна професия. Всъщност гласът ми върви преди мен и си върши работата. Той засега постига повече от самата Гергана. Аз просто го обслужвам и имам още доста труд да положа върху себе си. За големи постижения още е трудно да се говори. Но определено едно от най-големите предизвикателства беше да се изправя на сцената сама и да преборя текста в моноспектакъла „Частица любов” под режисурата на Андрей Калудов.
- Любопитна сте, търсеща, четяща, мислила ли сте някога, че бихте била успешен профайлър например?
- Освен характеристиката на гласа, която ми е много важна, имам още едно усложняващо обстоятелство при общуването с хората. Дълги години се занимавах с изработването на облекла – мога да правя всичко освен обувки. И когато видя как е облечен един човек, веднага знам дали разбира от материи, кройки, стил... или просто робува на марки, няма отношение или вкус. Но профайлър не бих могла да бъда, защото имам горчивия опит да попадна на така наречените психологически лъжци. Хора, които не могат да живеят, без да вкарват в заблуда околните и себе си. Това ме обърква и ми е абсолютно ненужно. Затова имам сериозна хигиена на общуването.
- Кои са качествата, които превръщат една жена в запомняща се личност, създаваща и оставяща история?
- Имам разработено есе на тази тема, но няма да ни стигне мястото в това интервю. Подготвих го за дъщеря си, която миналия месец навърши 20 г.! Накратко – според мен жената трябва да се старае да поддържа външността си упорито и непрекъснато. Красотата е относителна, но грижите за нея винаги личат. И оттам нататък следва тежкия физически труд – да поддържа тялото си, да се образова непрекъснато, да готви вкусно и здравословно, да поддържа чистотата и уюта в дома, да бъде търпелив и мъдър родител, да бъде секси – с поведението и ума си, да разбира от мода и стил (всяко умение е добре дошло), да има запомнящ се стил, да умее да обича, да създава красота, да цени и да се вдъхновява от изкуството и т. н. Все неща, пред които се изправя девойката, минавайки прага на сериозното съжителство.
Но виж, ако иска да създава и да оставя история след себе си, трябва (по подразбиране) да прави всички написани горе неща плюс тези, за които не ни стигна мястото. Да излезе от дома си и зоната си на комфорт. И да впрегне уменията, интелекта и опита си в общочовешка и мащабна значимост на каузите си.
- За вас умната жена е секси. В свят, който боготвори перфектната външност, колко умна и дръзка трябва да е една жена, за да разбие стереотипите?
- Перфектната външност нищо не струва, ако не е подплатена с интелект. Както знаем, красотата трае 5 минути, ако няма какво друго да задържи любопитството. Само да си стилен не е достатъчно. Може целият да си стил и никаква искреност! Умната жена е секси, дързостта й придава независимост, но това автоматично означава присъда – да е готова да прекара голяма част от всекидневието си сама. Мъжете рядко изпитват комфорт от общуването с ерудирана жена. Кой от тях обича да се подлага на скенер, докато флиртува? Да си вдигне ръката! Опаа! Няма гора от ръце...
- Кога сте се чувствали безсилна? Минала сте през чистилището на депресията, тъгата - какво взехте от тях?
- Категорично безсилна съм се чувствала при сблъсъка с тийнейджърството на първото си дете. Да се учиш в движение как да бъдеш родител на тийнейджър определено е като борба да се изкачиш по ледник без екипировка – непрекъснато се подхлъзваш и се разбиваш в подножието му, и то под погледа на безстрастна публика. Гледа те, няма грам съчувствие, а ти се чувстваш като най-големия глупак на планетата.
И в момента, в който си казах, че с второто дете ще съм изработила всичките си защити, изведнъж осъзнах, че пак съм в подножието на ледника с глупавото изражение на безсилието и всичко започна отначало. Депресиите и тъгата, които са ме опустошавали, ме научиха на много неща. Например силата на прошката, която сваля веригите от душата ти. Всеки път, когато се чувстваме наранени, това е нашето его, на което му харесва да вярва, че някой друг трябва да бъде виновен. И съответно наказан. Не сте ли забелязали, че в живота няма виновни хора, а само страдащи и обвиняващи. Обвинението служи само за да бъде някой наказан и да направи някого нещастен. Тогава ние можем да бъдем символично щастливи. Но не и спокойни.
- Не умеете да почивате - това ли е начинът човек да премине през живота - винаги ангажиран и с кауза?
- Ооо, смея да твърдя, че от миналата година организирам много по-добре почивките си. И то се случва точно защото разбрах, че нищо не е на всяка цена. И това по никакъв начин не пречи на ангажираността и каузите. Напротив, помогна ми да избистря идеите си и да оптимизирам процеса на случването им. Това сигурно са плюсовете на възрастта и опита. Колкото по-рано човек усвои тайната на пълноценното живеене, толкова по-майсторски ще борави с шестте велики изкуства – на информацията, желанията, отношенията, любовта, парите и живота. Защото нали всички искаме да изградим живота на мечтите си. Времето ни е ограничено и аз всячески се опитвам да го използвам по най-добрия и полезен за мен начин. Защото това ме прави щастлива.
Това е тя
Родена е на 28 февруари 1972 г.
През 1989 г. завършва СУ „Кирил и Методий“ в Бургас и специализира моден текстил в Карнобат
През 1994 г. завършва ВИТИЗ със специалност Актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Надежда Сейкова и доцент Илия Добрев.
През 1995 г. започва да се занимава с озвучаване на реклами, филми и сериали. Първата й работа е върху документален филм
През 2018 г. е избрана за председател на Гилдията на актьорите, работещи в дублажа. Гергана е първата жена председател на организацията
През 2021 г. печели наградата „Икар“ за най-добър дублаж за ролите на Елиза и Мария във „Влад“ и всички женски роли в „Убийство в Ориент Експрес“
Участва в първата българска пиеса за дублажа „Гласове под наем“ в театър „Криле“, където си партнира със Симеон Владов, Виктор Танев и Симона Трайкова, с драматург и режисьор Христо Ботев
Последната й роля е в моноспектакъла „Частица любов“ на режисьора Андрей Калудов
Галина Попова
