- Евгени, в края на август какво лято изпращате?
Евгени: Може би едно от най-хубавите ми лета досега в живота. До 2 юли работихме много усилено заедно с Теди Москов, Мая Новоселска и страхотната трупа на Шуменския театър, с които извадихме едно ново представление. Казва се „Сграбчи лъва“ и е по култовия класически италиански филм на Бранкалеоне. Разбира се, драматизацията е на Теди Москов. Мисля, че се получи едно много смислено и в същото време забавно представление. Това е вторият проект, който правим с Теди. Първото ни представление беше "Дабъ дешил ине". Между другото сега ме хващате, докато пътувам към Пловдив, където ще го играя.
- А време за почивка не остана ли?
Евгени: След това имах два страхотни месеца, изпълнени с почивка, в които с Поля направихме много неща. За първи път отидох на Рилските езера. Наистина съм изумен, толкова е красиво. Усетих го това място. Толкова енергийно... все едно се прочистих. Прекарахме там два дни. Лифтът беше претъпкан и решихме да нощуваме в хижата.
Поля: Това беше третият път, в който изкачвам Рилските езера и знам добре колко магично място е това. Имах огромната потребност Евгени също да усети енергията на Рила. Идеята и организацията бяха мои. Радвам се, че успях да сбъдна това негово желание. Вече правим планове да се разходим там отново.
Евгени: Няколко пъти се качихме и до Витоша. И там не бях ходил от години, а то е срамота. Такава хубава планина имаме до София. Аз открих, че съм планинар, но съм го потискал у себе си.
- Стигнали сте все пак и до морето.
Евгени: Да. Бяхме в Гърция, в Ставрос. Хотелът, в който отседнахме, е на българско семейство – мъж, жена и двете им дъщери. Страхотни мили хора. Собственикът се казва Генчо и си викахме с него „Адаш“ (смее се). Качих се на падълборда ми и вече съм много добър, стоя прав. Ставах рано и карах, за да се вкарвам във форма. Имаше и една ситуация. Счупих си греблото, Адаша ми го поправи, абе страхотни хора просто. Направиха ни една вечеря, побъбрихме си по нашенски. Смело мога да заявя, че имаме приятели в тяхно лице. Те са сбъднали българската мечта – собственици са на хотел в Гърция, а камериерките им са гъркини. Дълги години е било обратното, но истината е, че българите превземат гръцкото море.
Поля: За мен Гърция е като втори дом. Прекарала съм много време там, семейството ми живее на един прекрасен остров близо 25 години. Говоря гръцки и за мен да прекарам част от ваканцията си на Йонийско или Бяло море е като да гостувам в къщата на баба – гостоприемно и уютно. Попаднахме на чудесно място и определено ще е една от задължителните ни дестинации и през следващите лета.
Евгени: След това отидохме с децата в Замъка Царево, на една приятелка. Десет дни бяхме там. Посетихме Бегликташ и остров Света Анастасия с корабче. Поля не беше ходила на нито едно от тези места, а й беше мечта. Реших да й я сбъдна, както тя направи за мен с Рилските езера. Така правим ние, сбъдваме взаимно мечтите си. Посетихме плаж Корал, един от любимите ми плажове, защото все още е див. Моят колега Васил Драганов ни заведе. Карахме падълборда, но по-малко, защото нашето море е по-бурно и се съобразявахме с времето.
Поля: Събрах много положителни емоции от нашето море. Не бях стигала толкова на юг по нашето Черноморие. Истински се възхитих от остров Света Анастасия и историята, която това място носи. Бегликташ като дестинация отдавна стои в моя списък с желания, но досега нямах шанса да посетя. Вече може да го чекна в листа със сбъднатости. В Царево прекарахме повече от прекрасно. С Алекс (сина на Евгени) играхме много на табла. Аз го научих и вече е по-добър от мен. А аз съм много добра. Евгени не може да ми се опре (смее се). С Белла (дъщерята на Евгени) си правим еднакви прически и имаме еднакви диадеми, за да може като ходим на плаж да си приличаме (смее се).
Евгени: През останалото време си бяхме в любимия ми град Банкя, също с децата. Взех си едно надуваемо джакузи и ползвахме много с децата, за да може после да имат апетит. Разхождахме се и по Алеята на здравето. Два месеца почти не съм работил нищо, само си почивах. Разбира се, касичката ми доста изтъня и сега трябва да наваксвам и да бачкам яко, за да се върна в нещата. Наистина, да не казвам голяма дума, но беше едно от най-хубавите лета в живота ми. Много съм щастлив и доволен.
Поля: Имахме едно много разнообразно и щастливо лято. Чувствам се отпочинала и заредена за моя нов творчески сезон (смее се). Свикнах да наричам работата си така, повлияна от Евгени.
- Звучите щастливи и заредени с много емоции от лятото. В началото на връзката ви много хора си мислеха, че ще е мимолетно, но сякаш по-влюбени и влюбени изглеждате.
Поля: Не се интересуваме от хорското мнение и нямаме представа какво се е случвало в главите на хората. За нас връзката ни никога не е била мимолетна. Взаимно си дадохме ясни заявки какво искаме и как си го представяме. Останалото досега и отсега нататък е работа, усещане и път, който касае единствено нас. Да, наистина сме по-влюбени отпреди. Това може би се дължи на факта, че се опознаваме и откриваме много приятни черти един в друг. Обожаваме да си говорим до късно и да обсъждаме книгите, които сме прочели.
Евгени: Аз се надявам тази наша любов да е за цял живот. Любовта изисква и някои компромиси, въпреки че на нас ни е много приятно заедно. Поля е много деликатен и внимателен човек. Има страхотно чувство за хумор и се забавляваме много. Ей, забравих – ходихме и до Одрин през лятото. За няколко дни, за да си купим евтини дрехи, локуми и баклави. Аз много обичам да се пазаря, още от едно време, като съм ходил в Истанбул – добър съм в пазарлъка. Направи ми впечатление, че цените в Турция вече не са толкова ниски, колкото бяха преди, а и няма вече такъв пазарлък. Обаче пък всички амбулантни търговци се лепяха за мен и менте парфюмите им. Викаха „дюти фрий контрабанда”. Поля умираше от срам и ми вика – как ги привличаш всичките луди.
Поля: Голямо преживяване с този Одрин. Уж отидохме на лов за емоции, той Евгени там по магазините като луд с картечница. Жена съм и обичам да пазарувам, но на неговото темпо не мога да смогна. А и как ги привлича всичките криминални особи още ми е непонятно. Много ме е срам, като започнем да привличаме вниманието на всякакви съмнителни хора, но като ме пусне адреналинът, много се забавлявам. Май започнах да свиквам и може и да ми хареса (смее се). Едни такива особи ми направиха серенада. Само погледнаха Евгени и разбраха, че той е техният човек. Цяла тълпа с хора, но Евгени не може да остане незабелязан. Носи си я харизмата в малкия джоб (смее се).
- Но казахте – трябва и да се работи. Евгени, разкажете ни за новите театрални превъплъщения, които ви предстоят.
- За най-новото вече ви казах - „Сграбчи лъва“ с мен и Мая Новоселска и трупата на Шуменския театър, режисьор Теди Москов. Очаквайте дори във вашия град. Тръгваме през септември на едно сериозно турне и ще преминем през 6-7 града. Продължаваме и с Христо Мутафчиев и страхотните ми колеги от Бургаския театър да играем „Пратката“, едно представление на Боил Банов, което той и съпругата му Ива Петрони са написали като драматургия. Наистина е много смешно и много неочаквано.
Каня всички ваши читатели на 27 септември в „Театро Отсам канала“ да гледат „Сърцето на динята“ по разкази на големия наш писател и драматург Станислав Стратиев, когото аз обожавам. Направих една драматизация като режисьор на негови разкази. Много различно представление е, хората наистина го харесват. Малко билети са останали. В него играят Деси Бакърджиева, Симеон Владов и страхотните млади колеги на Разградския театър.
В момента във Видинския театър и актьори от трупата репетираме една моя нова щуротия, която съм си намислил. Казва се „Две кратки пиеси за любовта“. Това е комедия с поука.
И аз тичам из цяла България сега. От февруари досега съм минал с колата 18 000 км.
Отделно с Васил Драганов и Явор Борисов си играем едно представление „Всичко за мъжете“.
- Как се чувствате в ролята на режисьор?
- Това мое приключение с режисурата ми показа, че да си актьор е много по-лесно и приятно, защото си отговаряш само за твоите неща. Докато като режисьор трябва да мислиш и за другите, за сценографията, за костюмите... Доста по-отговорно е, но нищо не зависи от теб, в крайна сметка на сцената излизат актьорите.
Приятно ми е обаче да създавам мои светове като режисьор, в които трябва да убедиш едни актьори, които са капризни понякога, че това ще стане хубаво, че трябва да играят по тоя или оня начин. Аз не съм деспот и обичам заедно да търсим пътя към образа. И мисля, че ни се получава. В театъра най-важното е общуването и актьорите да играят един за друг, както са ме учили и моите учители Стефан Данаилов, Илия Добрев и Иван Налбантов.
- Поля, успяхте ли да изгледате повечето от представленията на Евгени вече? Кое ви е любимо?
- Гледала съм абсолютно всичките му роли, някои от тях по няколко пъти. Всички те са различни и носят разнообразно усещане. И на него съм казвала, най-любимата ми негова роля е тази на маршала в „Коварство и любов“, постановка от репертоара на Народния театър. Има някакво особено усещане, което ми носи това негово превъплъщение.
- Евгени, как се работи с Теди Москов? Според някои колеги е голям чешит.
- Чешитски се работи с него (смее се). Много е забавно, екстремно. Понякога не му се репетира – просто обядваме или репетираме малко. Друг път много му се репетира и репетираме повече. Интересно е да се работи с Теди. Той е цяла една школа. Аз съм благодарен на Господ, че ме събра с него, че имаме приятелство и вече 5-6 пиеси работим заедно. Теди ми развива въображението, сверявам си часовника с него. Много е вдъхновяващо да се работи и с него, и с Мая Новоселска също.
- Споменахте имената на големите Стефан Данаилов, Илия Добрев и Иван Налбантов. На какво ви научиха?
- Актьорът трябва да бъде достоен – с изправена глава винаги. Да има самочувствие и много да работи. Талантът не е толкова важен, колкото да си обичаш работата. Тя не е лесна и трябва да се играе. Професията трябва да се упражнява постоянно, за да си във форма. Най-важното е да обичаш тази работа и да бъдеш честен спрямо себе си и спрямо останалите.
- Пътуванията се отразяват на личния живот. Каква е тайната, за да не пречат?
Поля: Тайната е много проста. Да не позволяваш на битовизмите да се намесват в любовта. Това се постига лесно. Евгени готви, подрежда и мие чинии. Така аз съм спокойна и домашното огнище е балансирано (смее се).
Евгени: Надявам се, като свърша проекта във Видин, да си се прибера малко вкъщи и да имам повече време и за Поля, и за децата. Самуел Джексън или кой беше казал: „Колкото и успешен да си, най-важното е, когато се прибереш вкъщи, да ти е хубаво“. За мен е важно да имам повече свободно време, което да прекарвам с близките си хора. Това е успехът за мен. По тая логика обаче, защото постоянно тичам нагоре-надолу, излиза, че не съм никак успешен. Дъщеря ми Бела е на 5 г. и ме попита веднъж: „Тате, ти шофьор ли си?“ (смее се). Викам - аз съм актьор, ама то е почти идентично (смее се). Всяка свободна минута я посвещавам на тях.
Екатерина Томова
