- Геро, филмът на Стефан Командарев „Уроците на Блага“ с ваше участие от вчера вече е по кината. Вашата роля този път е доста по-различна от тези, в които сме свикнали да ви гледаме. Разкажете ни малко повече за нея.
- Играя ролята на телефонен измамник, който обира старите хора. По-интересното е, че почти съм само глас в тази роля, което няма лошо. Беше предизвикателство за мен, нещо ново. Работата ми с Ели Скорчева беше удоволствие.
- За първи път се срещате с Ели Скорчева на снимачната площадка. Тя дълги години беше извън киното. Как се сработихте с нея с оглед на факта, че тя ни сподели, че доста се е притеснявала дали ще се справи?
- Да, имаше го това притеснение, но аз не съм се съмнявал в нея. Тя като застана пред камерата още първия път и всичко се намести. Не съм се съмнявал. Тя е човек с голям талант. Камерата я обича и тя се справи прекрасно. Тепърва предполагам, че ще й предстоят големи роли. За мен беше удоволствие да работя с един талантлив човек, който е участвал в едни от най-големите филми в българското кино. Всичко беше наред. С половин дума се разбирахме на снимачната площадка.
- Трейлърът започва с вашия глас, който казва: „Криминална полиция, главен инспектор Колев“. Вие самият или някой от вашите близки сблъсквал ли сте се с феномена, наречен ало-измамници?
- Да, звънели са на моите родители. Все пак там са срещнали веднага отпор. Баща ми е вдигнал телефона и бързо ги е наместил на място. Важно е филмът „Уроците на Блага“, който вече върви по кината, повече хора да го гледат и да разберат спецификата на тези лъжци. Да не им се връзват повече. Този отвратителен феномен, който се появи по нашите ширини, да изчезне. Тази гавра с възрастните хора е ужасна.
- Герой на Иван Бърнев казва, че „никой не е защитен“ за съжаление. Вие самият какво бихте казали на всички тези хора, които се възползват от добротата и наивността на възрастните хора?
- Да бъдат живи и здрави, за да си дочакат възмездието, което ще получат, защото повярвайте ми, те рано или късно ще го получат по един или друг начин. Може да се забави, но няма да се забрави. Всеки получава дължимото му. По-добре да спрат, докато е време, да се опомнят и да не продължават, защото наистина ще ги настигне белята. По един или друг начин. Това мога да им кажа. Друго какво да кажа – то какво да говориш. Яд ме е, че няма по-тежки наказания в България.
- Предполагам, докато сте работили по ролята със Стефан Командарев, сте се запознали с много истории на ало-измамници. Вашият герой има ли прототип?
- Най-главното, когато работиш със Стефан Командарев, е, че всичко се отработва предварително и много точно и ясно. Работи се със специалисти, криминалисти, психолози. Моят герой има първообраз. При Стефан няма случайни неща. Всичко е изпипано до милиметър, за да може да бъде крайно автентично и актьорът да се чувства сигурен в това, което прави. Всичко беше отиграно, направено, консултирано. Бяхме напълно подготвени с образа.
Влиза умело в ролята на ало-измамник
- Какво се е случило с първообраза на героя ви, научихте ли нови истории?
- Сюжетите винаги са ясни. Интересно е как един човек толкова бързо превключа да изиграе по телефона 2-3-ма души. Техните истории са толкова пошли. След всеки дубъл се чувствах доста отвратително между другото. Не знам тези хора как си лягат и как спят. Доколкото знам прототипът на моя герой вече не е на този свят.
Аз не искам да научавам повече нищо за тях. Искам да ги няма. Това е.
- Героинята на Ели Скорчева казва нещо много умно – че цял живот е играла по правилата и какъв е смисълът. Вие замисляли ли сте се над това, играете ли по правилата?
- Старая се да играя по правилата. За да има демократично общество, да има ред в една държава, трябва да се спазват правилата. Българинът винаги, като излезе в чужбина и живее там – спазва правила. Като се върне тук – не спазва.
Крайно време е българинът да се научи да спазва правила. Лошото единствено е, че хората, които определят правилата и трябва да следят за спазването им, самите те ги нарушават. И се получава оксиморон. Искат от хората да спазват правила, при положение че те самите не го правят. Малко е като игра на котка и мишка. Абсолютен Параграф 22. Въртим се в един кръг и нищо не става. Проблемът идва от хората, които ни управляват вече над 30 г. Крайно време е и там нещо да се случи.
Имаме нужда от голяма промяна, иначе не става. Аз също не съм безгрешен, то няма такива хора. Но се опитвам да ги спазвам. Все по-абсурдно става у нас и малко ме вбесява това.
- В „Уроците на Блага“ сте се събрали колеги приятели, с които и друг път сте били заедно на снимачната площадка със Стефан Командарев – Стефан Денолюбов, Асен Блатечки, Иван Бърнев, Ирини Жамбонас... Откога работите заедно?
- Кино се прави с приятели и съмишленици. Стефан често работи с нас, но повярвайте ми, ако един актьор не отговаря на ролята, за която трябва да се изиграе – той няма да го вземе. Така че явно е намерил универсални актьори, които могат да изиграят повечето от ролите. От 6-7 години със Стефан сме в по-близки отношения. Аз много се радвам, че освен че работим заедно, сме и приятели. За мен е удоволствие да работя с този човек. Изпитвам спокойствие и увереност като сме на снимачната площадка. Ако ще и 300 пъти да ме покани да участвам в негов филм – 300 пъти ще отида, защото нещата се случват по възможно най-хубавия начин.
В Уроците на Блага
- „Уроците на Блага“ е и българското предложение за номинация за „Оскар“, спечели и много награди на различни фестивали. Спомняте ли си с какви чувства го гледахте вие за първи път и слушахте своя глас?
- Въпреки че присъствам основно като глас, той е като втора роля след тази на Ели Скорчева. В този ред на мисли аз не съм се гледал, защото съм глас и не мога да се видя (смее се), но ми беше много интересно как присъствам само с глас. Спомням си, че първия път като го гледахме в Карлови Вари, аз им казах, че ще вземем големите награди, както и се случи. Видях, че филмът се е получил на едно европейско ниво. И ги взехме тези награди.
След като разбрах, че „Уроците на Блага“ ще е българското предложение за „Оскар“, аз пак им казах, че имам добро усещане. Така че нищо чудно с екипа да отидем в Лос Анджелис и да участваме в надпреварата за „Оскар“. За мен имаме едно достойно представяне. Нищо чудно да успеем да влезем в петицата. Номерът е да го искаш и да го желаеш, а не да се подценяваш. След като си свършил хубава работа, защо да не ти се случват хубави неща.
- Пожелавам много успехи на филма! А на вас догодина ви предстои 50-годишен юбилей. Правите ли си вече някакви равносметки, каквито обикновено се правят?
- Ако правиш равносметки, трябва да се хвърлиш от някой мост (смее се). Всичко е окей. Трябва да не се обръщаме много назад, а да гледаме това, което е пред нас. И да се обръщаме, не можем да променим нищо. Колкото е останал път напред, ще го извървим по-достойно и с малко повече удоволствие.
- Говорите с чувство за хумор, изиграл сте и едни от най-големите комедийни образи в театъра и на телевизионния екран, но същевременно казвате, че днес трудно се прави хумор. Защо?
- Защото дойде думата толерантност. Толерантността означава повече свобода, да имаш добро отношение към хората, да ги разбираш… Но в един момент се превърна в забрана. Забранявам ти да правиш това, онова, да говориш за този, за онзи…А когато започнат да се забраняват такива неща, комедия и хумор не могат да се правят. Ти си ограничен в шегите си. Този свят не отива на добре, трябва да ви кажа. Не знам как ще продължават нещата, но според мен и още по-зле ще става. Каквото сме гледали като комедии, шоута и чувство за хумор – това е било в миналото.
По-напред няма да се гледат такива неща, защото няма да може да се правят. Този свят откачи тотално и както сме го подкарали, то скоро ще свърши. Може да звуча малко крайно, но виждам какво се случва с всичко.
С Димитър Рачков водиха юбилейния сезон на Капките
- Вие сте баща на тийнейджърка. Как се справяте с тази интересна възраст и какво е основното, на което искате да научите вашата 14-годишна Йохана?
- Как се справяме? Ами не се справяме (смее се) с тежките проблеми на тийнейджърството. Оправяме се докъде можем. Ако трябва да съм откровен, искам да заспя и да се събудя, когато вече е на 20 г. Това е положението.
Трудно е и за родителите, и за тийнейджърите, може би това е едно състезание – кой ще оцелее. Дали те, дали ние. Накрая ще видим – може би това е равносметката, която трябва да се направи. С взаимни разговори, любов, разбиране – може би така нещата минават по-леко. Но като цяло е тежко. Особено и заради времето, в което живеят – тази свободия, тези телефони... Просто е откачена история. Образованието е на много ниско ниво. Тези деца какво да получават? Както се казва – мое дете си, обичам си го, предполагам и то ме обича. Заедно ще се хванем и ще се измъкнем от този период.
- Как успявате да се справяте с всичко – театър, кино, телевизия, тийнейджър вкъщи? Остава ли ви свободно време и какво обичате да правите, когато сте сам?
- Обичам да е тихо и да мълча аз. Да няма много хора и да се разхождам и да си почивам. Това обичам да правя, когато не съм на работа. Напоследък започнах да разреждам нещата. Няма смисъл от толкова препускане. Вече бягам от места, където не изпитвам удоволствие и където не се забавлявам.
И много лесно остават вариантите – къде да останеш и къде не. Пренареждам нещата и обръщам повече внимание на себе си, което трябваше отдавна да направя. Но това е и цената да успееш. Някой, ако ти каже, че няма работа, да знаеш, че го мързи. Работа има толкова много, че можеш да се побъркаш. Просто българинът го мързи и легендата, че българинът е много работлив, не е вярна.
Аз си лягам с чиста съвест. Нито съм откраднал, нито нищо. Всичко, което съм свършил, съм го направил с денонощна работа и с моженето си. И изобщо не ми дреме кой какво мисли за мен. Аз знам какво съм направил и съм го направил сам. Това ме прави спокоен човек, защото никой не може да ми каже копче.
- В навечерието сме на най-светлите християнски празници. Как ще ги посрещнете?
- Ще посрещна празниците със семейството си и приятели, в по-тесен кръг. Не обичам шумните компании. Надявам се да ни очаква една по-добра година, в което се съмнявам. Но надеждата винаги умира последна. Искам да пожелая на българите, ако може да не търпят повече през 2024 г. Да бъдат по-крайни в това да защитават правата си и съществуването си в тази държава. И да бъдат здрави – ако си здрав, значи всичко може!
Това е той:
Роден е на 10 юли 1974 година в Русе
През 1999 г. завършва НАТФИЗ в класа на Димитрина Гюрова
Участва в редица театрални представления като „Зорба“, „Швейк“, „Стриптийз покер“ и др.
Има роли във филмите „Голата истина за група Жигули“, „Посоки“, „Добрият шофьор“, „В кръг“ и др.
През 2022 г. заедно с Димитър Рачков води юбилейния десети сезон на „Като две капки вода“
Щастливо женен, с една дъщеря
Екатерина Томова
