А кад. Пламен Карталов помирява Верди и Вагнер 100 години по-късно, като прави нещо, което доскоро щеше да звучи като абсолютна фантастика.
В театър „Джузепе Верди“ в Салерно, смятан за най-свещеното място на италианския тип опера, ще бъде представен спектакълът на Софийската опера „Валкюра“ на Рихард Вагнер. „Вива и двамата!“, възкликна пред „Телеграф“ академикът режисьор.
5 часа
И така немислимото се случва. При това в сърцето на белкантото ще бъде игран петчасов спектакъл, олицетворяващ най-доброто на немския тип опера. И то ще е в два дни – на 11 и 13 април, Софийската опера ще пее за величествените валкюри и тяхната езда срещу гнева на боговете. Критици смятат това за тотален пробив. Българската версия на „Валкюра“ пък се смята за една от най-добрите, правени въобще по операта на Вагнер. Тя и визуално е доста ефектна, което допринася за възприемането на прекрасните изпълнения на оркестъра, хора и солистите. Специално за спектаклите в Салерно в ролята на бог Вотан ще бъде баритонът Олафур Сигурдарсон. Исландецът е смятан за един от най-добрите Вагнерови певци в съвременността. Марина Цветкова ще бъде в ролята на неговата жена, богинята Фрика. Мартин Илиев пее многострадалния Зигмунд, който, без да знае, съгрешава и прави бебе на сестра си (всъщност по-късно научава, че са близнаци) Зиглинде – в нейната роля е Цветана Бандаловска. В ролята на обезчестения Хундинг е още един северен прочут Вагнеров изпълнител – Бяртни Тор Кристинсон. А в ролята на състрадателната валкюра Брюнхилде влиза Гергана Русекова.
Спор
Вагнер и Верди са родени в една и съща година – 1813. И целият XIX век на операта е под знака на техния спор, който по-скоро е дело на почитателите им. Стигало се е буквално до битки между феновете на двете оперни агитки, които в съвременността наподобяват много на сблъсъците на футболните ултраси. Най-ожесточените са през 20-те и 30-те години на миналия век. Дори се носи легенда, че когато Мусолини прави пакт с Хитлер, италианците му казали как това идейно е невъзможно. Аргументът бил, че фюрерът е почитател на Вагнер, а дучето като страстен почитател на Верди нямало как да се съюзи с такъв непримирим враг. Останалото е история, която знаем как е завършила.
В днешно време сякаш привържениците на двата типа опера са се помирили и агитката е една, за което принос има и Софийската опера. Неслучайно 2023 година бе посветена и на Верди, и на Вагнер. А това се забелязва по света и сега точно нашата национална опера гостува в Италия с творба на Вагнер и то в театъра, носещ името на Верди. Ирония на съдбата, биха възкликнали някои, други биха казали – невероятно, но факт.
Георги П. Димитров
