Г-н Димитров, срещаме се в навечерието на вашия рожден ден, който е във вторник. Вие от хората, които правят равносметки на живота си ли сте, или по-скоро гледате само напред?
Аз гледам напред обаче на тези години се обръщам и назад и си казвам – има много неща, които съм направил и които са свестни. Има и много неща, които съм пропуснал. Но като че ли че везната повече се наклонява към първото. Повече неща съм успял да направя… Досега животът ми се е стекъл по някакъв разнообразен начин. Пътувал съм много, познавам много и различни хора – и интелигентни, и не дотам. Работил съм на интересни места и изобщо не мога да се оплача за тези години.
Казахте, че има неща, които сте пропуснали. Ако върнете времето назад, какво бихте направили или бихте променили?
Едно от нещата е, че бих се отнесъл по-сериозно с музиката, която съм писал. Понякога през годините съм гледал малко през рамо, както се казва. И така някак си по-весело и лесно съм ги правил нещата. Но когато се сблъсках с това ми желание да напиша някаква симфонична музика, ми отне две-три години да създам балета „Сънят на Пилат“. И изведнъж разбрах, че бих могъл да правя и някакви добри симфонични произведения. На 3 юни, в понеделник, в операта в Бургас ще се играе „Сънят на Пилат“, а след това – на 5 юни, в Сливен. Така че каня хората, които обичат балет, обичат Булгаков, обичат „Майстора и Маргарита“. Ще видят една постановка на Василий Медведев, който е един от най-добрите балетмайстори в света. И според мен наистина ще бъде празник за душите им.
- „Сънят на Пилат“ има огромен успех! Поздравления!
Не знам дали е огромен, но поне аз съм доволен от това, което се получи. Защото работя с един прекрасен международен екип, който по различен начин разбира нещата. Ние, българите, казваме: „Е добре, щом не става“, и се съгласяваме. А тези всичките хора, които бяха с мен, или по-точно аз бях с тях в Стара Загора – те са страшни професионалисти. И когато не се получаваше това, което те искат, се бореха докрай, за да се случи. Това може би сме го забравили у нас. Едно време не беше така. Сега е малко айде, карай да върви и така може. А не трябва да мислим по този начин. Не е хубаво.
- С какво вие никога не бихте направили компромис?
Никога не съм правил компромис с музиката, която съм правил, с песните, които съм писал. Случвало се е понякога да се върна след време и да поправя един тон. Просто имам чувството, че за това, което пиша тук – на Земята, на този свят, нося отговорност. И някой ден там горе ще ме питат : „Ама ти защо така и така си направил?“ (смее се). Отговорно съм се отнасял все пак.
- Хубаво е според мен хората да осъзнаем, че носим отговорност пред обществото. Защото напоследък много често го забравят, особено публичните личности.
Едно време хората се вслушваха в това, че някакви по-умни хора, по-ерудирани, по-интелигентни казват някои неща. Имаше повече чуваемост. А сега някак са по-принизени нещата. Медиите показват постоянно едни голи хора или се готви непрекъснато – като че ли всички са умрели от глад… Медиите, най-малкото което правят, е да възпитават хората. Но то сега няма и как да е друго, защото животът много се промени.
- Вие като бивш шеф на телевизии кой е форматът, който ви харесва и по-скоро дава на хората нещо положително в това време, в което повече са отрицателните примери в обществото?
Не знам, аз много не следя формати и не бих казал този е хубав, а пък този не е хубав. По-важно е какво се случва с победителите в тези предавания. Изведнъж свършва форматът и интересът към тях затихва и никой не се интересува вече.
- Дойде ли времето на еднодневките – и като хитове, и като известни личности. Имате ли отговор на въпроса защо в момента не може да се създаде хит независимо в кой жанр музика, който да е емблема. Каквито са били и вашите песни и на ваши колеги през годините.
Пак си обяснявам това с промяната на начина на живот. Всеки гледа набързо да стане много прочут. Ама колко време ще трае, колко ще е истинско, това няма никакво значение за никого. И изведнъж се явява някаква песен – еднодневка, измислена отнякъде. А всъщност тя дали е измислена от някого, или е открадната отнякъде? Какво значение има? Нищо няма значение. Ето сега в парламента говорят едни неща – този така, а онзи – инак. Добре, а отговорност някой да поиска, да потърси от тези хора? Всяко нещо се размива накрая и става така, че „всяко чудо е за три дни“. И бързо забравяме всичко. Много странно живеем.
- Сега идват избори, вие ще гласувате ли?
Не ми се коментира, защото съм отвратен от последните години! Никой не може да ме убеди, че тези хора мислят за доброто на България и на народа. По-скоро си мисля, че водещ е личният им интерес. Което е отвратително! За съжаление няма как да внесем политици отвън.
- Да се върнем към най-хубавото - изкуството. Вие сте автор на някои от най-хубавите български песни, но имало ли е такава, която не сте харесвал, но после се е превърнала в хит?
Аз съм писал доброволно тези песни, при положение че текстът ми е допадал. На други пък стиховете са писани по музиката. Вижте какво, то никога не може да се прогнозира дали една песен ще стане хит или не. Зависи от много компоненти.
- Знам, че всичките ви песни са като деца, но има ли една, която ви е най на сърце за всички тези години?
Да, аз съм ги създал, но вече им изпуснах края… (смее се). Не знам тези деца, моите, къде и как се развиват. Една от песните, които обичам много и се превърна в емблема в България, е „Нова година“. Някак си като че ли без тази песен вече не може. И аз на никого не съм попречил да напише друга такава песен, която също да стане шлагер. С „Дано“ случаят е същият – и тя се превърна в емблема. Но както и да е, няма да ги описвам всички песни. Просто ги обичам, те са плод на една екипна работа.
- Сега, ако дойде млад изпълнител при вас, какво е нещото, което ви казва. И всъщност склонен ли сте да направите песен за някого от начинаещите изпълнители?
Мисля, че тези песни, които пеят сега младите изпълнители, са малко странни за мен. Една и съща фраза се повтаря няколко пъти, да не кажа стотици. Песенната форма, която аз разбирам по един начин, сега като че ли е различна. Така че може би по-скоро не бих написал. Това поколение е доста самоуверено, мисли, че от него започва всичко. Или поне това аз наблюдавам. А всъщност са доста далеч от истината. Особено като кажат: „Ама този е световен, този е космически глас“. Чакай малко. Не знам как се определят, но това едва ли е най-важното нещо.
- Как ще празнувате рождения си ден във вторник?
Ще празнувам с приятели, музика и алкохол. Ето тези три неща. Може да се каже, че си обичам и Стефановден, и рождения ден. Това са си моите дни.
- Планирате ли почивка през лятото, или по-скоро ще имате работни ангажименти?
По-скоро се радвам, когато ми предстоят чисто творчески задачи, които, Слава Богу, имам това лято. И така с удоволствие ще се хвърля в работата, както се казва, защото ми се пише музика.
- Това е много хубаво!
Да, хубаво е човек да се отърси от всичко това, което го заобикаля и да влезе в един свят, който е прекрасен. Музиката е най-хубавото изкуство.
- Музиката ли е вашето бягство от реалността?
Да, би могло да се каже. Знаете ли, че ми се случва да съм извън света, извън всичко. Случвало ми се е да не поздравявам приятели, ако си мисля нещо и много дълбоко съм потънал, не казвам дори „добър ден“ и те ми казват после: „Ама ти ми се сърдиш нещо“. Не, не ти се сърдя, просто не съм забелязал. Странно е, но е така.
- Но хората, които ви познават, знаят...
Хората, които ме познават, знаят, че съм един добряк с огромно сърце (смее се).
- Вашата половинка в живота - Богдана Карадочева, със сигурност ви познава най-добре и ви е била подкрепа и опора през годините?
Разбира се. Много е важно с човека до вас да имате еднакви критерии и поглед към изкуството и живота.
Важното е, че след всичките тези години, в които сме заедно, гледаме в една посока.
- За финал си пожелавате за рождения ден?
Колкото е отредил Господ да бъда здрав и с акъла си, както казват хората. Не съм песимист, знам, че животът винаги побеждава.
Това е той:
*Роден на 28 май
*Завършил Теоретичния факултет на Музикалната консерватория
*През годините е работил с най-големите звезди на родната сцена като Васил Найденов, Емил Димитров, Лили Иванова, Богдана Карадочева, Михаил Белчев, Вили Кавалджиев, “Тоника”, Братя Аргирови.
*На огромна популярност и любов се радват и песните, които прави за „Клуб НЛО“.
*Създал e музиката на повече от 30 родни филма и сериали, а музиката му към “След края на света” получава една от трите номинации на престижните световни награди за филмова музика “Филипс” във Варшава.
*Бил е генерален директор на двете национални медии – БНТ и NOVA.
Елизабет Методиева
